Color Humano

Тук иде реч за една чудесна аржентинска блус-рок-група на име Color Humano. Това е музика, която според мен не отстъпва по нищо на добрите образци на европейския блус-рок в неговия апогей. При това тя е свободна от всякаква нотка хипарска повърхностност, която иначе е често характерна за европейските и най-вече американските групи от епохата (началото на 70-те).

Особеното в Color Humano за мен е финесът и деликатноста на музицирането, приложени върху авторски композиции. Саундът е обичайният за едно power trio в духа на Jimi Hendrix Experience, но Color Humano имат и някой по-меки и лирични композиции.
Наистина останах смаян, когато преди месец за пръв път чух на какво е способна аржентинска група.

Имат само три албума (1972-1973), но и трите са страхотни.
По-нататък вероятно ще споделя за началната група Almendra и за другите големи групи на аржентинския рок.

Ето два чудесни примера, макар че за съжаление при това качество на звука не може в пълна степен да се оцени достойнството на групата:

Cosas Rusticas

Haci casi dos mi anos

Синестезия

Едва ли има гледка, която да може да се сравнява с меката игра на слънце и сянка през листната маса на дърветата.

И гледка ли е само това? - Та тук участват всички пет сетива, непринудено сбрани в шесто. - Шумът на листата, лекият гъдел на слънце и вятър по кожата, свежият полъх в ноздрите и горчивият привкус на бира върху небцето.