13 декември 2010

Afreaka!


Още една очарователна и стойностна група само с един-единствен албум в кариерата си от онези велики за музиката времена, бележещи поразително дългия преход между 60-те и 70-те години на миналия век. Групата: Demon Fuzz, албумът: Afreaka!, 1970.
Групата е основана в Англия от южноафрикански музиканти и по това веднага можем да направим аналогия с онова велико музикално събитие извън времето и пространството наречено Brotherhood of Breath, макар че в този случай нещата са далеч по-ограничени, без подобен размах, ни дълбочина. При все това групата е чудесна, а стилът - енергична сплав от джаз-рок и психеделия, подплатени с духова секция и наситено клавирно звучене. Присъствието на вокали не е сред най-големите преимущества, макар от друга страна те съвсем не са в тежест на музиката.
Силата обаче е в инструменталните парчета и пасажи – в тях групата звучи невероятно цялостно и органично. Това е един от онези албуми (бих направил връзка с ранните Colosseum), които насищат ежедневието с ведър и упоителен ентусиазъм.

10 декември 2010

Структура на Ада у Данте


Въз основа четенето на двата български превода на Ад на Данте (този на К. Величков и този на И. Иванов и Л. Любенов) и на един френски превод (А. Мелио) ще се опитам да представя структурата на Дантевия Ад, така както тя ми се изясни лично.

Адът се състои от 9 концентрични кръга, разположени един под друг, като всеки следващ е с диаметър по-малък от предходния, т.е. те са разположени във вид на обърнат конус. Освен това последните три, най-дълбоки кръга (седми, осми, девети), в които се наказват най-тежките грехове, макар че са пространствено най-малките, са от своя страна разделени на сегменти (части).

Ето кръговете както следва:

1. Предверие (Лимбо).

Същински Ад:

Горни кръгове (Грехове на невъздържаността)
2. Сладострастниците
3. Чревоугодниците
4. Скъперниците и прахосниците
5. Гневливците

Преходен кръг:
6. Лишените от вяра (еретиците)

Долни кръгове (Грехове на злостта)
7. Насилниците
8. Измамниците
9. Предателите

__________
Пояснения:
1. В Първия кръг са некръстените в Христа праведници, те собствено не търпят наказание, а са само лишени от надежда.
2. 3. 4. 5. Във втори, трети, четвърти и пети кръг се наказват греховете на невъздържаността, т.е. тези на които може да им се вмени culpa (непредумишлена вина или вина поради слабост).
6. В петия (преходен) кръг са лишените от вяра (или което е същото: превратно вярващите). Това може да се разбира така: липсата на вяра е условие за най-тежките, преднамерените грехове.
7. 8. 9. Тук са греховете на злостта, т.е. преднамерените, специфично човешките грехове; онези, на които може да им се вмени dolus, коварство, или преднамерена, същинска вина.

По-специално за трите най-"тежки", най-долни кръга:
7. В седми кръг са насилниците, които от своя страна се разделят на три групи: 1. насилници срещу ближния (убийци, разбойници), 2. насилници срещу себе си (самоубийци, саморазсипници), 3. насилници срещу Бога (или природата, изкуството) - (богохулци, содомити, лихвари).
8. В осми кръг са всички видове измамници: те разкъсват "естествената връзка" на доверието между хората. Те са разделени в 10 ями, както следва: 1. Прелъстители 2. Ласкатели 3. Симониаци 4. Гадатели (врачки) 5. Злоупотребяващи с обществено положение 6. Лицемери 7. Крадци 8. Коварни съветници 9. Сеячи на разкол 10. Крадци на самоличност, фалшификатори
9. В девети кръг са предателите, т.е. онези, които не само разкъсват естествената връзка между хората, но и злоупотребяват със специфично оказано им доверие. Четири групи: 1. Предатели срещу семейството 2. Предатели срещу родината 3. Предатели срещу госта 4. Предатели срещу благодетеля. (В тази последна четвърта група централно място заема Юда, като предател на благодетеля на човечеството, Христос.)

04 декември 2010

За бирата и видовете бира


Традиционната бира има само три допустими съставки: вода, ечемичен малц* и хмел, плюс мая (дрожди), които да осигурят ферментационния процес**. Има едно малко изключение и това е т.нар. „бяла бира” (Weissbier) или другояче казано „пшеничена бира” (Weizenbier), която наред с ечемичения, съдържа също и пшеничен малц. Това придава на добрата бяла бира един съвсем своеобразен и много приятен привкус – деликатна сладникава резливост на фона на основния плътен и закръглен вкус.

От своя страна традиционното ечемичено пиво се дели на два основни подвида: herb и съответно würzig. Herb, което означава на немски „тръпчив”,„горчив”, реферира към доминиращия хмел в бирата, който й придава свежа и фина горчивина. Докато würzig е бирата с доминиращ малцов вкус, което я прави по-плътна, концентрирана, засищаща. В Германия светлата бира с преобладаващ herb-вкус се определя обикновено като pils, което идва от името на чешкия град Пилзен (Pilsen), където за пръв път започнало да се произвежда филтрирано светло пиво.

Наред със светлото филтрирано пиво, което се характеризира с лекота и заострена горчивина, все още се среща и така нареченото „естествено мътно” пиво (naturtrüb), което освен че е мътно и непрозрачно на цвят, е по-плътно и сурово на вкус. Това последното съвсем не е недостатък и могат да се открият превъзходни естествено-мътни бири.

Наред със светлото и естествено мътното нефилтрирано пиво, има също и тъмно пиво (dunkel), чийто специфичен черен или кафеникаво-черен цвят и приятна тъпа горчивина идват от препечения малц в състава му.

Силната бира, с по-високо алкохолно съдържание (около 7%) (също резултат от естествен ферментационен процес), в Германия носи наименованието bock. Тя има обикновено тъмно жълт или оранжево-кафяв цвят и притежава специфичен вкус, който се характеризира с елегантна сладост, тежест и острота. Има също и така наречен doppelbock или „двоен бок”, чиято алкохолност може да достигне дори 12%.

***
В България не се вари качествена бира. Това важи за големите компании, craft-бирените производители като например варненската Glarus правят едно приятно изключение, но цените им са по принцип високи за България. Досега не съм опитвал българска масова „бира” (в това число и произвежданите в България международни комерсиални марки), която да притежава автентична хмелова горчивина. Вместо горчивина българската „бира” притежава горчива киселост (или в редки случаи сладникавост), която обикновено оставя неприятен послевкус. Възможно е това да е резултат от изкуствени добавки и овкусители. В най-добрия случай - вероятно е резултат от ускорен и небрежно контролиран пивоварен процес и минимално съдържание на хмел в състава й. Освен това пивото, произвеждано в България, е тежко и дори в количество от 2-3 бутилки може да доведе до неприятни последици. Това вероятно говори за наличието на добавъчен алкохол.
______
* Малцът, това се покълнали чрез накисване зърна, след което процесът на покълване е прекъснат и полученият материал е изсушен.
** Добавянето на мая за процеса на ферментиране не се използва винаги. Произвеждат се и естествено ферментирали бири.