Hemlock на Питър Хамил

ТУК може да чуете песента, докато четете текста:

Hemlock

Here it comes up on the screen,
the propaganda of the military-industrial machine.
And by now we find there's little choice:
when our masters tell us "smile", we rejoice.
With the nuclear shield safely in place
we're assured of the survival of the human race.

The earth is flat and pigs can fly -
swallow hard and believe the lies.
In these alleys all are blind:
skittles fall for the dreams of humankind.

And nuclear power is safe as hell -
Swallow hard, young William Tell.
The earth is flat and pigs can fly -
If you swallow hard you believe the lies.

In the banks the deals are made -
of course there's no profit in lending the Third World aid.
If the larder shells are bare, let the people eat cake
and thank the governments for the air.
Meanwhile, in the cells, secret police
champion freedom, offer justice, keep the peace.

The Pope talks to God, the Ayatollah too -
swallow hard and believe it true.
The earth is flat and pigs can fly -
if you swallow hard you'll believe the lies.
It's a hemlock world.

It's a hemlock world that we must drink -
swallow hard and don't try to think.
It's a hemlock world that we all face -
swallow hard on the bitter taste,
swallow hard on the aftertaste.
It's a hemlock world.

Lyrics: Peter Hammill

VdGG at Maida Vale

Днес съм обзет от наистина прекрасна музика - записите на Van der Graaf Generator за BBC в Maida Vale (1971 -1976).

Тук наистина може да се усети живото звучене на VdGG, което е много различно от студийното. Само ще цитирам думите на Питър Хамил от обложката на изданието:

'Винаги е имало два Van der Graaf: единият, който се плъзгаше по границите на правенето на "поп-записи" в студиото и другият ... на живо. Вторият беше толкова шумен, колкото и непредвидим. От всяка поредица от три изпълнения на живо едно се случваше да бъде ужасен какофоничен водовъртеж, друго - относително балансирано представяне на песни и аранжименти, а трето - истинското - едновременно хаотично и контролирано, буйно и успокоено нещо, което беше нашата цел и raison d'etre (смисъл на съществуване).'

Incredible String Band

Наскоро открих още една очарователна и автентична фолк-рок група - The Incredible String Band.

Името е в състояние да подведе - тук не може да се чуе разгърнато присъствие на струнни инструменти. Най-вече акустична китара и на моменти различни нейни фолклорни братовчеди, но в пестеливата инструментализация е и част от музикалното очарование.

Групата е създадена през 1966 в Глазгоу и се утвърждава с двама водещи музиканти - Робин Уилямсън и Майк Хирън (на снимката двамата възрастни в ляво). Те композират самостоятелно и впоследствие се събират за да запишат материала, като всеки един от тях е неизменно водещ вокал в собствените си песни. И въпреки това групата звучи органично - не можеш да кажеш докъде се простира единият музикант и откъде започва другият.

Първите два албума на групата не са интересни - просто имитация на Боб Дилън на британска почва. В следващите групата обаче намира себе си - очарователни, леко странни - и на първо слушане начупени композиции, някои от тях с повече от една преплетени теми. Може да се чуе нотка открит наивизъм както в ранния Floyd на Сид Барет, но като цяло звученето е баладично и единствената острота, която може да се открие, е в леката ирония, с която са пропити част от парчетата.

Истински добри са следните два албума (снимката по-горе е от първия от тях):
The Hangman's Beautiful Daughter (1968)
Wee Tam and the Big Huge (1968) (double LP)

За групата в Wikipedia - виж тук.

Братко Слънце, сестро Луна

Наскоро с Ваня гледахме филма на Франко Дзeфирели за Св. Франсиск от Асизи - Братко Слънце, сестро Луна (1972). В целия филм личи, че Дзефирели е режисьор, специализирал се във филмирането на опери - образите са изчистени и стилизирани, леко плакатни. И въпреки това не са лишени от човешкото си очарование. Получил се е наистина добър филм, който удържа себе си в отстояние както спрямо една зле разбрана патетика или сантименталност, така и спрямо един бездушен реализъм.

Във филма се усеща духа на времето от създаването му - прокарана е далечна аналогия между възгледите на Св. Франциск и хипарството, между монашеското братсво и хипи-общежитието, за щастие без това да се натрапва и пресилва. Аналогията е осъществена освен друго и с помощта на музиката към филма, дело на шотланския фолк-рок музикант Донован - леки, баладични, упокоени, лесно запомнящи се мелодии.

В заглавието на филма, взето от текст на самия Франциск, проличава едно светло и специфично за Франциск отношение към природата като към съ-творение, като към нещо равнопоставено. Подобна една нагласа е чудесно илюстрирана чрез средствата на кинематографията.

За филмите на Сузане Биер

В другия ми блог писах за най-новия филм на Сузане Биер, но бих могъл да кажа добри думи и за други два нейни филма, които съм гледал - Братя (Brothers, 2004) и След сватбата (After the Wedding, 2006). И двата са направени искрено и човешки, без излишни поза, патетика и сантименталност, но за сметка на това с психологическа и което е много рядко - етическа дълбочина.

Единствения й филм, който не мога да препоръчам, е филмът правен в Америка: Нещата, които изгубихме в огъня (Things We Lost in the Fire, 2007). Филм в американска стилистика, с американски актьори (при все че Бенисио дел Торо прави добра роля), с американски сценарий и типичната му сладникавост и патетика на надмогването.

Струва ми се обаче, че филмите на Сузане Биер правени в Дания са дотолкова добри, че могат да оправдаят и още някое друго комерсионално отклонение за в бъдеще.