Животът на другите

Животът на другите (Das Leben der Anderen, 2006) е може би най-добрият филм, който съм гледал, посветен на годините отпреди падането на Берлинската стена в нашия източен блок. Филмът е немски, и - странно - направен е от човек, който е израснал в Западен Берлин и който още по-странно - е потомствен граф.

Въпреки или вероятно тъкмо поради това - филмът е сниман внимателно и деликатно, без излишества (били те сюжетни или стилистични), при това с много вярно око за историческия детайл. Персонажите са представени майсторски, с добър психологически усет, като дори страничните от тях са щрихирани фино и точно. И въпреки че сюжетът на моменти допуска мелодраматично четене, режисьорът в нито един момент не си позволява да наруши чисто човешкото въздействие на филма.

Режисьорът на филма е Ф. Хенкел фон Донерсмарк. Филмът е получил Оскар и Сезар за чуждоезичен филм през 2007, нещо, което, разбира се, по никакъв начин не говори пряко за качествата му, но пък е белег за международно признание.

Krombacher

Krombacher Pils е една от най-добрите немски бири достъпни в България. Притежава подчертан и заострен хмелов вкус - благородна и деликатна горчивина, свободна от всякаква киселост. Това впрочем трябва да е характерната особеност на всички бири от типа pils, макар че малко бири, в това число и немски, го постигат. И макар това наименовоание да идва от чешкия град Пилзен, не съм опитвал чешки бири, които да притежават подобна чистота или дори абстрактност на хмеловия вкус. Последните са винаги по-плътни и балансирани, при което хмелът леко отстъпва на заден план.

В този смисъл Krombacher представлява едно наистина специфично и неповторимо удоволствие, а като за рядък аналог се сещам за една друга немска бира Jever Pils, която обаче досега не съм срещал извън Германия.

_____
Krombacher се прави от 1803г. в малкото градче Кройцтал (Kreuztal), намиращо се в Северен Рейн-Вестфалия, на около 80 km източно от Кьолн.

Back Door

Тези дни открих едно много добро британско джаз-рок трио - Back Door. Едноименният първи албум е от 1972 и е изцяло инструментален - бас, ударни и саксофон, при което парадоксално - именно басът на Колин Ходжкинсън е водещият инструмент. Повечето от парчетата са съвсем кратки - удивително живи и витални, и увличат още при първо слушане.
Ако това е задният вход (Back Door) към джаз-рока, аз бих го препоръчал и като параден.

Мислене, теглено на буксир от други функции

Това, че наивният материализъм и наивният спиритуализъм си приличат като братя близнаци в техния простоват и груб редукционизъм, е разбираемо за всеки един трезвомислещ човек. Ето един чудесен текст на Юнг, илюстриращ точно това.

Съществува още една форма на негативно мислене, която по-трудно се разпознава: теософското мислене, което днес бурно се разпространява по целия свят, може би като реакция срещу материализма на предходната епоха. Теософското мислене привидно съвсем не свежда нещата до елементарното, а ги възвисява до трансцендентни и всеобхватни идеи. [...] Достатъчно е да разгърнете коя да е теософска книга за да се потиснете от откритието, че всичко вече е обяснено и че "духовната наука" не е оставила ни една загадка. По същността си този тип мислене е също тъй негативен като материалистическия. [...] Разликата е само в това, че материализмът свежда всичко до познатата ни физиология, а теософията до понятията на индийската метафизика. [...] Двата модела са не само безплодни, но и деструктивни, защото пречат на сериозното изясняване на проблема. Чрез едно псевдообяснение те отклоняват интереса от него и в първия случай го насочват към стомаха, а във втория - към въображаемите "вибрации". Двата начина на мислене са стерилни и стерилизиращи. Негативният им характер се дължи на факта, че този начин на разсъждение е неописуемо евтин, т.е. беден на зачеваща и творческа енергия. Това е мислене, теглено на буксир от други функции.

К. Г. Юнг, Психологически типове

Ian Carr's Belladonna

Тези дни отново съм обсебен от Nucleus на Йън Кар. Фин и естествен джаз-рок, въздействащ сякаш отвътре. Музика, в която можеш да се отпуснеш без остатък.

Албумът Belladonna от 1972.

Йън Кар - тромпет и флигорна
Брайън Смит - саксофон и флейта
Алан Холдсуърт - китара
Дейв МакРей - ел. пиано
Рой Бабингтън - бас
Клайв Такър - ударни