31 май 2012

По повод Вагнеровия Зигфрид


Снощи бях на постановка на Зигфрид в Софийската опера, третата част от тетралогията на Пръстенът на Нибелунга. Постановката и изпълнението беше на нивото на предишните две - Рейнско злато и Валкюра, и определено ме възрадва много.
Още веднъж - браво на екипа за усилията и старанията да пресъздаде нещо толкова огромно и трудно в България.

Едва сега като че ли се потопих напълно във Вагнеровата музика. Тя се развива не подобно река в коритото на определена мелодична линия, а подобно море, което приижда и се отдръпва по принципа на хармонията. Всеки персонаж или дори символен предмет си имат определен музикален мотив; не е възможно дори да се спомене нечие име, без неговия мотив да изплува, подет от някой инструмент. Мотивите и темите влизат в диалог помежду си, докато постепенно потъват обратно в изначалната музикална пра-субстанция, в която всяко отделно е всичко и обратно.

Да, определено Вагнер трябва да се слуша на живо.


16 май 2012

Милосърдието на Тит


Милосърдието на Тит е най-малко популярната от зрелите Моцартови опери. Това обаче съвсем не се дължи на стойността й, защото тя от определена гледна точка е и най-хубавата му опера - операта с най-топла, нежна и деликатна музика. Прекрасна от началото до края, без нещо излишно. Пренебрегването й до голяма степен се дължи на предразсъдъка на музикалните историци от романтическата епоха (от 19-ти и началото на 20-ти век), които я считат за резултат от изпълняването на спешна поръчка от страна на Моцарт в според тях стерилния, а и по това време вече считан за отмиращ жанр на италианската „сериозна опера” (opera seria).

 Интересът, а и усетът към тази опера на Моцарт обаче постепенно се възражда през последните десетилетия. Доказателство за това е че, само за миналата и настоящата календарни години операта е претърпяла над 20 различни продукции с повече от 100 постановки из различни оперни къщи по света.

Милосърдието на Тит и Вълшебната флейта са двете опери, които Моцарт композира в последната година от живота си - 1791. Интересното тук е, че композиторът започва работа по Милосърдието на Тит по-късно, но притиснат от сроковете я завършва по-рано. Операта е поставена за пръв път в Прага три месеца преди смъртта на композитора, при коронацията на Леополд II, император на Свещената Римска империя, като крал на Бохемия. Първата постановка е дирижирана от самия Моцарт. Една любопитна подробност - на същата коронация се изпълнява и друго произведение на Моцарт - меса, която е дирижирана от Антонио Салиери (факт, който хвърля известна светлина върху твърдяната и хиперболизирана завист на Салиери към Моцарт).

Милосърдието на Тит е опера в две действия на италиански език, по либрето от класическия поет на opera seria Пиетро Метастазио, преработено от Катерино Мацола. Нещо, което е необичайно - Моцарт явно остава твърде доволен от работата на Мацола по текста, тъй като в личния си дневник му отдава заслугата, че благодарение неговия труд се е получила същинска опера.

Сюжетът е изцяло фикционален, макар и базиран върху няколко податки от римския историк Светоний за живота на император Тит. Ето го накратко. Предистория: Поради недоволство измежду римските граждани, Тит решава да отпрати юдейската принцеса, с която е имал връзка и да избере за жена римлянка. Първата сцена представя срещата между Вителия (дъщеря на бившия император Вителий) и безумно влюбения в нея Секст, личен приятел на императора (Тит). Вителия е имала надежди и аспирации свързани с Тит и е вбесена, че тя не е новата му избраница. Поради това тя подтиква влюбения в нея Секст да организира заговор за убийството на императора, под предлог че той е тиран и узурпатор. Секст е принуден да се бори с приятелското си чувство и съвестта си, но страстта му към Вителия надделява и той се решава да организира покушение. В това време Тит се отказва от първоначалния си избор на съпруга – Сервилия, сестрата на Секст и любима на Аний (приятел на Секст), поради това, че тя чистосърдечно му признава, че сърцето й принадлежи на друг (а именно на Аний). Възхитен от искреността й, Тит великодушно я освобождава от всякакъв ангажимент към него и тогава насочва избора си към Вителия. Когато Вителия шокирана научава, че тя е новата избранница за императрица вече е твърде късно, за да спре Секст. Същата нощ, опитът за покушение срещу императора е неуспешен, а Секст е заловен и осъден на смърт от сената като изменник. Тит все още не желае да повярва, че организатор на заговора е именно близкият му приятел. В разговора насаме с него, той изисква искреност. Секст обаче е твърдо решен да прикрие Вителия и единственото, което казва в разкаянието си, е, че е готов да поеме вината си. Тит е огорчен от притворството на бившия си приятел и това допринася за решението му да приеме нежеланата роля на строг и безсърдечен властник, потвърждавайки присъдата над Секст. В себе си обаче той си пожелава да бъде отминат от този товар, признавайки си, че държи да бъде запомнен от другите не със строгост, а с милосърдие (clemenza). В това време самата Вителия е разкъсвана от угризения и измъчвана от това, което предстои - да стане съпруга на Тит и императрица в деня на екзекуцията на верния й до смърт Секст. Тогава тя се решава да признае публично пред самия Тит, че е именно тя стои в основата на заговора срещу него и да поеме вината си. Тит е потресен от това ново разкритие и когато всички очакват мъст, се случва неочакваното – той се отказва от натрапваната му сякаш от съдбата жестокост и дарява милост. Ето и част от последните му думи, с които той дарява свобода на всички, въвлечени в заговора:

Изглежда, звездите заговорничат 
да ме превърнат напреко мен самия в жесток. 
Не, няма да им отдам този триумф, 
добродетелта ми е готова да се бори. 
Нека видим, кое ще се окаже по-трайно – 
вероломството на другите 
или собственото ми милосърдие. 

Както се вижда и либретото е чудесно, не само музиката. Получила се е невероятна сплав, Моцарт е описал образите фино - с внимание и разбиране. Музиката е изключително богата – драматично наситена и същевременно изчистена, олекотена. Така се получава, че операта се обогатява с всяко ново слушане – откриват се все нови и нови детайли.