Humble Pie

Humble Pie са една от големите английски блус-рок групи от края на 60-те и началото на 70-те. Въпреки коренния й статус в направлението, за себе си я открих едва наскоро.
В звученето им има нещо остро, киселинно и очарователно, на моменти с елемент на соул, аспекти, които до голяма степен се дължат на основния им вокалист - Стив Мариот (Steve Marriott) /ex-Small Faces/. Мариот е наистина прекрасен музикант, харизматичен, с остър във високите регистри, но и много нюансиран глас.

Едно емблематично изпълнение - I Don't Need No Doctor (1971)

И още един един чудесен пример - Black Coffee (1973) - гласът на Стив прекрасно контрастира с женските вокали.

Justice with Michael Sandel

Попаднах на един чудесен курс от лекции по морална и политическа философия, центриран върху понятието за справедливост, на Майкъл Сандъл в 'Харвардския университет'. Курсът е достъпен дори за лаици и заедно с това е чужд на опростенческия или популяризаторския подход, обикновено присъщ на множество американски автори. Сандъл удържа поглед върху принципите на различните теории, като същевременно насища теоретичната дискусия с множество типична англо-саксонска казуистика. Обсъждат се и хипотетични и действителни (в това число и юридически) случаи, като в това умело са въвлечени присъстващите студенти. Темите обаче не се разводняват ненужно и не се губи философския план на разглеждане.

Направи ми впечатление прецизното и същевременно много достъпно изложение на моралната философия на Кант. Нещо изключително трудно, предвид сложността. Бих препоръчал горещо на всеки желаещ да се запознае в общ план с Кантовата концепция за свободата и категорическия императив - 6-та лекция от въпросния курс.

Курсът е организиран тематично, а не исторически и започва с дефицитите в морално-политическите концепции на утилитаризма (в лицето на Джерами Бентам и Джон Стюарт Мил) и либертарианството (главно Робърт Нозик, с връщане към класическия либерализъм на Джон Лок), като в последствие преминава към изложение на Кантовата морална философия и оттласкващите се от нея концепции за справедливостта (Джон Ролс), за да се върне чак към Аристотел.

Лекционният курс е разделен на 12 видео епизода и може да се изгледа тук: Justice with Michael Sandel.
Анотациите към епизодите е по-добре да не се четат, защото са доволно повърхностни и подвеждащи.

Дългокраките

Най-късият път в планината е от връх до връх, но за него трябва да имаш дълги крака.

Ницше, Тъй рече Заратустра

Онова, което липсва на днешния ден, са не толкова дългокраките, колкото погледът им за голямото.

Van der Graaf Generator - The Sleepwalkers

Една от най-разтърсващите песни в рок музиката, композирана през 1975, невероятно изпълнение 30 години по-късно.

Van der Graaf Generator - The Sleepwalkers

Текстът, без който музиката не може:

The Sleepwalkers

At night, this mindless army, ranks unbroken by dissent,
is moved into action and their pace does not relent.
In step, with great precision, these dancers of the night
advance against the darkness - how implacable their might!
Eyes undulled by moon, their arms and legs akimbo,
they walk and live, hoping soon to surface from this limbo.
Their minds, anticipating the dawn of the day,
shall never know what's waiting mere insight away -
too far, too soon.

Senses dimmed in semi-sentience, only wheeling through this plane,
only seeing fragmented images, prematurely curtailed by the brain,
but breathing, living, knowing in some measure at least
the soul which roots the matter of both Beauty and the Beast.
From what tooth or claw does murder spring,
from what flesh and blood does passion?
Both cut through the air with the pendulum's swing
in deadly but delicate fashion. And every range of feeling is there in the dream
and every logic's reeling in the force of the scream;
the senses sting.
And though I may be dreaming and reality stalls
I only know the meaning of sight and that's all
and that's nothing.

The columns of the night advance,
infectiously, their cryptic dance
gathers converts to the fold -
in time the whole raw world will pace these same steps
on into the same bitter end.

Somnolent muster - now the dancing dead
forsake the shelter of their secure beds,
awaken to a slumber whose depths they dread,
as if the ground they tread would give way
beneath the solemn weight of their conception.
I'd search the hidden corners of all this world,
make reason of the sensory whorl
if I only had time,
but soon the dream is ended.

Tonight, before you lay down to the sweetness of your sleep
do you question your surrender to the drop from Lover's Leap
or does the anaesthetic darkness take hold on its very own?
Does your body rise in service with not one dissenting groan?
These waking dreams of life and death
in the mirror are twisted and buckled;
lashes flicker, a catch of breath,
skin whitening at the knuckles.
The army of sleepwalkers shake their limbs and are loose
and though I am a talker, I can phrase no excuse
not to rise again.
In the chorus of the night-time I belong
and I, like you, must dance to that moonlight song
and in the end I, too, must pay the cost of this life.
If all is lost none is known
and how could we lose what we've never owned?
Oh, I'd search out every knowledge that I could find,
unravel all the mysteries of mind,
if I only had time,
if I only had time,
but soon my time is ended.