Анджело Брандуарди

Тези дни открих един добър италиански фолк(-рок) музикант - Анджело Брандуарди (Angelo Branduardi). Цигулар по образование, музиката му представлява приятна сплав от италианска канцонета и ренесансова и барокова баладичност. Албумите му, които си струват и в които има  живец, са от края на 70-те (1976,-77, -79). В по-късните му албуми той изглежда съвсем залита към поп-музиката.

Ето два симпатични примера от добрите му времена:

La Serie dei numeri

Ballo in Fa diesis Minore - текстът на песента е с референции към средновековния "танц със смъртта" (danse macabre), оттам и кадрите и съответната визия.

Фройд и аскетизмът в християнството

Не съм предполагал, че Фройд, от една страна като учен, който се самоосъзнава като медик, а от друга страна като евреин, би могъл да се яви ценител на аскетичното течение в християнството. И все пак Фройд е много повече и от двете.

Лесно може да се установи, че психичната стойност на потребността от любов спада веднага щом са осигурени удобства за нейното задоволяване. За да се активизира либидото, необходима е някаква пречка и където естествените съпротивителни сили са недостатъчни, хората във всички времена са включвали конвенционални съпротивителни сили, за да се наслаждават на любовта. Това важи както за индивидите, така и за народите. В периодите, когато задоволяването на любовта не среща пречки, както например по време на залеза на античната култура, любовта се обезценява, животът опустява, и за да се възстановят крайно необходимите афектни стойности, са нужни силни реактивни образувания. В тази връзка може да се твърди, че аскетичното течение в християнството създаде такива психични оценки за любовта, каквито езическата древност не можеше никога да й даде. 

Зигмунд Фройд

Тук може би е добре да се спомене в съгласие с горното, че отсъствието на интериоризирани съпротивителни сили срещу непосредственото задоволяване на либидото в днешния ден от една страна, и целенасочената демонстрация на еротиката в публичното пространство от друга, е един от симптомите за „обезценяването на любовта” и „опустяването на живота”, за които Фройд говори.