Хеката е много особено и синкретично божество в старогръцката митология. Отсъства при Омир. Предполага се, че култът й може би има карийски или тракийски произход.
От една страна, тя бива асоциирана с подземния свят, нощта и смъртта и поради това е въвлечена в мита за Персефона, но от друга страна именно Хеката помага на Деметра да открие дъщеря си в подземното царство. В следствие на това се стига до договора с Хадес Персефона да се връща периодично отново при майка си на земята, при което природата съответно ликува (пролетта). С това е засвидетелствана и може би още по-архаичната връзка на Хеката с плодородието и изобилието от дарове. Тази двойствена функция като че ли може да се открие в цялостната фигура на Хеката - тя е даряващата, но заедно с това може да бъде и отнемащата.
Тя често е асоциирана с оглед на нейният произход с титаните (дъщеря на титана Перс и титанидата Астерия), но от друга страна тя не е в конфликт с олимпийските богове и си сътрудничи с тях, например в битката с гигантите.
Нейният атрибут е запалената факла – факлата като символ едновременно е обусловена от мрака, но заедно с това е и разпръскваща мрака.
Не случайно Хеката е асоциирана също и с луната, което от своя страна също носи конотации на от една страна зачеване, и от друга - на смърт.
Друг атрибут на Хеката е ключът, който я бележи като богиня на входовете и
преходните пространства (което от своя страна я свързва с Хермес).
На изображението (върху ваза от 4 век пр.н.е.): Хеката (най-вдясно) предвожда напускането на Персефона на подземното царство. На колесницата са именно Хадес и Персефона, а отзад пристъпва майка й Деметра. Любопитно е, че Хеката носи запалена четиривърха факла, а от лицето и струи светлина. Вероятно факлата символизира четирите сезона, които се установяват след завръщането на Персефона; или идентифицира Хеката като богиня на кръстопътя.
Допълнение: В по-късния елинистически период, Хеката се възприема по-скоро като богиня на магическите практики. Изобразявана е с три лица и три торса, обърнати в различна посока.
Някои от поетичните епитетите на Хеката са:
Бродещата в нощта,
Ужасяващата,
Хранилницата,
Нежната.
В тях отчетливо си личи гореспоменатата двойственост.
