Нощен влак за Лисабон

Тъй като напоследък е все по-трудно на човек да попадне на добър и по-нов филм, ще споделя няколко добри думи за Нощен влак за Лисабон, филм по едноименната книга на Паскал Мерсие.

Филмът (Night Train to Lisbon) е от 2013 година, режисьор е датчанинът Биле Аугуст, добре сниман, с добър актьорски състав, Джеръми Айрънс впрочем прави наистина чудесна роля; целият филм е потопен в класически привкус европейска съзерцателност.
Едно наистина приятно изживяване.

Книгата на Паскал Мерсие, предполагам, е още по-добра. Паскал Мерсие всъщност е псевдоним на швейцарския философ Петер Бири, за когото вече съм писал тук. За жалост българският превод е от такова естество, че ме отказа от книгата, писан е сякаш на пресекулки, ту приемлив, ту съвсем не толкова, тромав на места, с фрапиращо отсъствие на редакторска намеса, като например още в началото, когато Марк Аврелий е титулован посредством немската дума за император, а именно като "кайзер".

Убеден съм, че книгата би си струвало да бъде прочетена на немски.

Йоан Филопон

Йоан Филопон е един много интересен автор, философ и теолог от късната Античност (6-ти век), който за съжаление не влиза в нашия обичаен университетски философски curriculum.

Филопон е християнин, а същевременно и ученик на Амоний Хермий в неоплатоническата школа в Александрия, като вероятно се е занимавал с подредбата и издаването на коментарите на последния върху Аристотел. От експерт върху Аристотел и неоплатоническите коментари върху творчеството му Филопон се превръща в техен критик. И то в началото на епоха, през която името на Аристотел започва да се асоциира с неоспорван авторитет.

Филопон атакува особено остро ученията на Аристотел за природата на етера, движението и светлината. Повече от 10 века по-късно Галилео Галилей дори се позовава на него, когато отхвърля Аристотеловото учение за движението и предлага теорията за инерцията. Понастоящем името на Йоан Филопон се свързва с един по-трезв и емпиричен подход в натурфилософията през времена когато са доминирали неоплатоническите и перипатетическите модели.

Филопон е особено известен с два трактата, единия Срещу Прокъл, другия Срещу Аристотел, в които оспорва аргументите на последните в полза на вечността на света. При все че критиката му, разбира се, е мотивирана от християнския креационизъм, контра-аргументите на Филопон са изцяло рационални и той не се позовава на Библейския наратив.

Филопон впрочем означава на гръцки 'любящ труда'.
За идеите му виж по-подробно тук.

Български превод на негов текст в сборника: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ – ІV век. С., 2002, "Лик"