Intrinsic

На английски има една много хубава и красноречива дума - intrinsic от латинското intrinsecus.
Тя означава вътрешен в смисъл на собствен, същински. Акцентът тук пада върху това, че определенията принадлежащи към такава вътрешност не са получени в релация спрямо нещо друго, а са така да се каже автономни, per se, т.е. от себе си.

Хубавото на английската дума е, че тя е свободна от всякаква емоционална окраска. Когато на български например кажем, че нещо има "вътрешна ценност", това звучи донякъде патетично, а на моменти и претенциозно. Когато на английски се каже "intrinsic value", въпросният израз звучи съвсем трезво и с него се указва, че става дума за стойност / ценност, която е самостойна и независима, вътрешно-присъща и неполучена в релация с нещо външно.

Бокерини

Луиджи Бокерини (1743 - 1805) е чудесен италиански композитор от епохата на класицизма, автор предимно на камерна музика. Повлиян от Хайдн.

Роден е в Лука, Тоскана, но прекарва голяма част от зрелите си години в Мадрид, където и завършва кариерата си.

Основният му инструмент е чело. Освен със сонатите си за чело, той е известен също със струнните си триа, квартети и квинтети, в които често използва и класическа китара.

Музиката му се отличава с деликатност и финес. Още при първо слушане, поне за мен, се разкрива многообразие от детайли, от които струи същевременно лекота.

Ето един очарователен и запомнящ се пример из Нощната музика на Мадрид.
И нещо по-показателно за стила на Бокерини: Китарните квинтети

'Нимфоманката' на Триер

Последният филм на Ларс фон Триер - Нимфоманката (2013) - бе за мен разочарование. Филмът изглежда от една страна изцяло и тенденциозно направен с единствената цел да вбеси досадните и вече откровено груби критици на режисьора. Триер сякаш взима един свой публичен образ на провокатор и се опитва да го хипертрофира. В този план филмът може да се тълкува като художествена подигравка.

От друга страна обаче на моменти като че ли Триер се опитва да направи и нещо сериозно. Това разрушава филма като цяло. Той се превръща в една протяжна и абстрактна (куха), на моменти натуралистична съпоставка на секса (и сексуалната игра) с разни други човешки активности и културни феномени - риболов, нумерология, кулинария, музика.
Резултатът за мен бе отегчителен, а главната героиня - неадекватен и несъстоятелен образ.

Единственият по-завършен образ - този на възрастния човек-"благодетел", който през целия филм бе бавно изграждан като благожелателен, търпелив и сякаш теоретично отстранен слушател, бе нелогично отстрелян в края на филма - при това не точно с куршум, а с една реплика, която го представи като безчувствено и похотливо страче.

Orchestra Baobab

Orchestra Baobab е африканска музикална група, основана в Дакар, Сенегал още в 1970. Групата се възражда през 2000, когато в Европа и Америка се засилва интереса към архивните им записи. Стилът им често се описва като афро-кубински, защото съчетават по много приятен начин латино-американска музикална стилистика с африкански музикални традиции.

Езиците, на които се пее, са често някакви местни африкански креолски наречия, в които спорадично се появяват думи с романски произход (от френски, португалски или испански), в което за мен по много странен начин се съчетава екзотичното с ближното.

За мен подобна музика е сякаш контрапункт на живота като проект - времето като че не тече, а пребивава.

Ето няколко парчета, които дават представа за стила на групата:
Cabral (аудио, любимата ми версия)
Cabral (видео)
Utru Horas (видео)
On Verra Ça (видео)
Jiin Ma Jiin Ma (видео)