"Фауст" на Мурнау

Наскоро открихме немския режисьор-експресионист от зората на киното - Фридрих Вилхелм Мурнау (1888 - 1931). Учил е в Хайделберг литература и история на изкуството. Починал е твърде млад, всичките му филми са от периода на Ваймарската република.

Известен е особено с филма си Носферату (1922), но ние гледахме с Ваня първо Фауст (1926).

Филмът е с много въздействаща кинематография, с пестелива, но същевременно силно наситена трагическа визия. Образите са стилизирани, но психологически много контрастни. Образът на Мефистофел е много успешен - коварен, сардоничен, но заедно с това на моменти наивно вироглав.
Фауст е също добре представен и в двете си възрасти - като старец и с възвърната от Мефистофел младост, лутащ се между крайности като съзерцателна отстраненост и прилепчивост към света.
Наративът на моменти се отклонява от Гьотевия Фауст, с акцент във втората част от филма върху образа на Гретхен.

Финалът на филма силно се отличава от книгата, като в него е подчертана изкупителната роля на любовта. Но е направен добре, без излишна сантименталност.

Хюм като стилист с отклонение върху превода

Напоследък чета Дейвид Хюм на английски и мога да кажа, че е невероятен стилист. Рядкост са философите, които толкова добре и пластично владеят езика. Фразата му е добре структурирана и подредена, и същевременно лека, четивна. Усеща се остроумие, великодушие, на моменти деликатност на наблюдението.

Съжалявам, че не открих езика му като студент. Това щеше да е невероятен стимул да си развивам английския. Мъчих се с българския превод, който е тежък, тромав, грубоват до безогледност, безразличен към детайлите. Отблъскващ.

В заключение мога да кажа само едно: не се предоверявайте на преводачите!