30 август 2015

За Поликратид и Левски


Открих у Плутарх, в животописа на спартанския законодател Ликург, думи, които поразително напомнят известните думи на Левски от негово писмо до Панайот Хитов: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си".

Плутарх разправя следната история: когато попитали спартански пратеници на посещение при персите дали идват в публично естество, т.е. като държавни пратеници или пък в качеството си на частни лица, спартанецът Поликратид отговорил: "Ако успеем, значи сме държавни пратеници, ако не успеем, сме частни лица". (Lycurgus 25.4).

Естествено в думите на Левски на пръв план изпъква саможертвата, докато в думите на Поликратид това, че всеки успех отива за общото дело и не следва да се вписва като лична заслуга.
Предполагам, че би могло само да се спекулира, дали Левски е попадал на парафраза на тези думи у Плутарх, но вероятно по-скоро - не. И все пак поразителното сходство остава.

Бих искал още само да подчертая думите, които са използвани в гръцкия текст. За държавен, което на латински се превежда като публичен, е използван термина demosios който означава също обществен, народен и препраща към думата demos, народ, която стои в корена на термина демокрация. За личен или частен е използвана думата idios, която означава също така собствен, свой, особен, и може да се чуе и в използваните и на български думи - идиосинкратичен или пък идиот.

Етимологията, която в крайна сметка стои в основата на последното, е, че идиотът е непоправимо частен и обособен от общото дело.

16 август 2015

Eloy, в онези хубави години


Един страхотен запис на немската група Eloy, още в началото им.
Мътен и суров звук - личи пряка връзка с kraut-rock'а.

Walk Alone 1971

След това музиката им постепенно се просветлява и става по-атмосферична, но така или иначе всичките им албуми от 70-те са добри.

08 август 2015

"Философът", 22-та симфония на Хайдн


Йозеф Хайдн е автор на 104 симфонии и заслужено е наричан "бащата на симфонията", макар че не той е авторът на самата музикална форма, а по-скоро ѝ е дал първото същинско съдържание.

Хайдн е написал 22-та си симфония на 32-годишна възраст и тя е най-често изпълняваната измежду ранните му. Носи наименованието "Философът" и най-вероятно името не изхожда от самия Хайдн, а по-скоро от първите ѝ слушатели.

Вероятно е придобила тази асоциация поради бавния, методичен и задълбочен диалог на валдхорните и английските рогове в първото движение, темпериран и допълван от струнните.

Ето го първото движение, наистина въздействащо:
Haydn, Symphonie No22, Der Philosoph, 1. Adagio

В този запис може да се проследи много добре ролята на отделните инструменти.