Накратко за Русо

Тези дни бивам очарован от Русо.
Русо ме пречупи за себе си, когато преди десетина години прочетох Изповедите. Но след това не можех да се върна лесно към по-философските му текстове, защото те в сравнение с този коректив ми се струваха преднамерени, маниерни и тромави. И претрупани с реторически въпроси и пози.

Но не, Русо е истинска фурия. Той изисква само малко начално доверие. И след това се отдаваш на очарованието да мислиш заедно с него.

The Kinks

Една разкошна песен на The Kinks от 1970.

Apeman

I don't feel safe in this world no more ...

За чудесата на етимологията

Днес осъзнах, че английските думи gregarious и egregious споделят общ корен. Това е на пръв поглед неразбираемо, защото gregarious означава социален, общителен, докато egregious - зебележителен, извънмерен (преди най-вече в позитивен, понастоящем най-вече в негативен смисъл).

Общият корен обаче лежи в латинската дума за стадо (grex, gregis) и породи това gregarious означава онзи, който клони към стадото, докато egregious - онзи, който се отличава от него.

Secos & Molhados

Наскоро открих една чудесна бразилска арт-рок група от 70-те години - Secos & Molhados. Името на португалски означава Сухо и Мокро и за мен очарователно се асоциира с античната натурфилософия и нейните опозиционни двойки: тежко и леко, сухо и влажно.

Стилът на групата е на фолклорна основа, с акцент върху бразилската музикална традиция, но в някои от песните има и блус мотиви. Има и бегли реминисценции от британския glam-rock, което може да се чуе както музикално, така и е видимо в изрисуваните лица на музикантите (a la Питър Гейбриъл в ранния Genesis и Дейвид Боуи). Но това е поднесено с препратка към местните индиански култури.

Чуйте:
Rosa de Hiroshima
и
Sangue Latino
и нещо по-танцувално
O vira

Yellow Fever in the Cat's Eye

Страхотна находка: Van der Graaf от 1977.

Cat's Eye.

Това е видео изровено от архивите някъде преди 3 години.

Песента е от албума The Quiet Zone / The Pleasure Dome от 1977.
Това е албум с променения състав на групата, чието име се изписва вече само Van der Graaf (без Generator).
Хю Бентън на клавира и Дейвид Джаксън на сакса отсъстват,  но в групата се е върнал басистът от първия албум Ник Потър, присъединили са се цигуларят Греъм Смит (който участва в по-късни албуми и турнета на Питър Хамил), както и челистът Чарлс Дики.

Колекции от думи

Напоследък (всъщност от няколко години) през свободното време обичам да си колекционирам в личен речник английски думи заедно с контекстите, в които съм ги срещнал. Този речник вече се разрастна до 5 ръкописни тетрадки голям формат.

В него всяка дума е тясно свързана с повода, който ме е накарал да й обърна внимание. С това искам да кажа, че думата може да ми е била предварително известна, но да ме е изненадал контекста, в който съм я срещнал. Или пък да съм преценил, че този контекст добавя нов смислов нюанс към моето първоначално знание за нея.
Наред с това си записвам и етимологията на думата и евентуални родствени връзки с думи от други езици (главно френски или немски). Също си добавям примери за други възможни контексти на употреба.

Така всяка дума се разраства страшно много - започва да изглежда като тайнствено и заедно с това застрашено единство от безброй много случаи на употреба или пък сборище от роднински връзки. Но заедно с това тя е асоциирана и с някаква лична подсказка - място от прочетена художествена книга или пък философска студия.

***
Мисля си да направя някакъв такъв паралелен речник на думите обозначаващи емоции, не само на български или на английски, а и на всички езици, които бегло ползвам.
Емоциите са стара моя страст, може би защото в екстровертен план аз стоя като резервиран човек.

И отново Dakha Brakha

Още един по-ранен запис на Даха Браха в същото Сиатълско студио, подобно на предния запис. Отново с перфектно качество на звука.

Който се е възрадвал на предишния запис, няма как да не се възрадва и на този. Макар че тук, в музикален план стилът им е малко по-суров, неформиран или inchoate, както би се казало на английски.

Dakha Brakha (2015)

Dakha Brakha

Нека да споделя за едно скорошно откритие.

Една чудесна съвременна банда от Украйна, на фолклорна основа, с арт звучене и невероятно оригинални аранжименти. Много радват.


Даха Браха (2017)

Вселена и вечност

Най добрият албум?

Led Zeppelin III.

В него има един тъй субтилно овладян декаденс. Прекрасен до последния детайл.

Както отбелязва Рикерт, в изкуството има един типичен ход - партикуларното да се артикулира до вселена.

Годината е 1970.
В определен смисъл това е вечна година.

Различните интерпретации на познатото чрез естествените науки битие

Познавателно-теоретичната обърканост, в която ни въвлича естествената (пред-епистемологична) рефлексия върху възможността на познанието (върху една възможна адекватност (Triftigkeit) на познанието), обуславя не само погрешни възгледи относно същността на познанието, но и принципиално превратни такива, поради сами по себе си противоречивите интерпретации на познатото в естествените науки битие. Тъй като в зависимост от това каква интерпретация се счита за нужно следствие от подобни рефлексии, една и съща природна наука се интерпретира било в материалистически, спиритуалистически, дуалистически, психомонистически, позитивистически или в друг някакъв смисъл. Едва познавателно-теоретичната рефлексия произвежда съответно разделението между естествена наука и философия.

Хусерл, Идеята за феноменологията, 1-ва лекция.

С това Хусерл всъщност изказва тезата, че зад позитивните науки могат да се крият различни, често противоречиви помежду си метафизики (интерпретации на битието) и че това собствено произтича от не-критическата постановка на въпроса за познанието и от теоретичното объркване, което тя обуславя.

Arco Iris

Открих една много симпатична аржентинска група от онези прекрасни за рока години (1969-1973).
Казват се Arco Iris. Дъга на испански.

Имат мек и деликатен звук, преплетен с фолк мотиви и джаз нюанси.

Ето.

С един удар

Съзнанието и светът са дадени с един и същ удар (d'un même coup): същностно външен по отношение на съзнанието, светът е заедно с това не по-малко същностно свързан със съзнанието. [...] Аз не мога да се загубя в дървото повече, отколкото дървото може да се разтвори в мен. Аз съм отвъд него, то е отвъд мен.

Жан-Пол Сартр, 

Една фундаментална идея на феноменологията на Хусерл: интенциалността*

 

* Това е от едно кратко есе на Сартр от 1939, в което много си личи все още младежкия ентусиазъм от срещата с творчеството на Хусерл. Сартр е бил на 34 години тогава. За мен това също бе много ентусиазирана възраст. Само че по отношение на Кант. 

Хубаво е, че/когато подобен ентусиазъм няма край.

Gloria d'umanità!

Един поздрав от Дон Жуан на Моцарт.
Това е сцената, в която дона Елвира, на ръба на надеждата си или всъщност на отчаянието, прави последен опит да спечели дон Жуан. Тя му предлага да го освободи от предишния му живот, уповавайки се на всеотдайността на любовта си. Той ѝ отвръща с насмешка и тогава в диалога между двамата се поражда известната Дон Жуановска музикална тема възхваляваща славата на човека (Gloria d'umanita) - "Да живеят жените! Да живее хубавото вино! - Опората и славата на човечеството!".


Вярно е, че виното и жените не са съвсем в състояние да изпълнят подобна роля, но пък музиката на Моцарт може!

Gloria d'umanità!

Хусерл за феноменологическата редукция

Трябва да внимаваме върху следното: вярата в опита, която е дейна във всяко (кое да е) съзнание, и тъкмо нетематизираната и неразкрита битийна вяра, заедно с всички по-нататъшни модуси на заемане на позиция (Modis der Stellungnahme), принадлежи по естествен начин към феноменологическото съдържание (Gehalt) на преживяването. Обаче като такава тя (вярата) бива само разкрита, но не и "съдействана" (mitgemacht) от мен като феноменолог; като момент от преживяването тя бива тематизирана чрез това, че аз встъпвам във феноменологическата нагласа, т.е. собствено чрез това, че се превръщам от някой, който наивно и естествено извършва тези заемания на позиция, в някой, който се въздържа от тях - за да бъде в качеството си на техен зрител едно [чисто] наблюдаващо его.

Хусерл, Амстредамски лекции, §6

За нагледа във феноменологията

Понятието за наглед трябва да бъде разширено и специфизирано. За всеки тип обект съответства свойствен начин да бъде собствено тук (selbst da) за нашето съзнание, [начин] различен от това да бъде просто иман предвид и даден в едно повече или по-малко интуитивно, репродуктивно съзнание.

Лудвиг Ландгребе

Green Manalishi

Помните ли едно подобно парче?
Идва от много дълбоко... 

Възхита

Полифем не гледа към Галатея, но той наднича в нейния свят, карайки ни и ние да надникнем в него.

Възхита е думата, уместна тук. А възхитата предполага безхитростност.
Безхитростност, която снема митологичната история за ревност и смърт.

Картината Циклопът е на френския художник символист Одилон Редон, рисувана около 1914.


* С благодарност към студент за това, че я открих.

Трансфигурация

В този вълшебен миг от него ще се свлекат и слабостта, и плахостта, и неопитността.

Джеймс Джойс 

Транс-фигурация  =  пре-ображение.

Small Faces

Едно разкошно парче на първата група на Стив Мариот - Small Faces.
Силно и същевременно много фино.

I'm Only Dreaming

Хубавата музика няма край!