Iuvo

За Бакхус, Моцарт и виното

2012-02-02T19:51:00.003+02:00

Един тематичен поздрав в прослава на Бакхус и виното от ... Моцарт.

Операта е Отвличане от сарая, дуетът е между Осмин и Педрийо и носи емблематичното име и на латински и немски: Да живее Бакхус! - Vivat Bacchus! Bacchus lebe!

Моцартовият Дон Жуан

2012-01-15T17:12:00.006+02:00

Животът на Дон Жуан е цялата сила на чувствеността, която се ражда в страх, самият Дон Жуан е този страх, но този страх е именно демоничното желание за живот. След като Моцарт е създал по такъв начин Дон Жуан, животът му се разкрива пред очите ни в танцуващите цигулкови тонове, в които той се носи с игрива лекота над пропастта. Както камъкът хвърлен косо над водата, подскача известно време над нея и в момента, в който загуби скорост, мигновено потъва в дълбините, така и Дон Жуан танцува над пропастта, ликуващ в отредения му краткотраен срок.

Киркегор, Или - или

Арията на Дон Жуан - Fin ch'han dal vino.

Ако запитаме кой е най-епичният момент в операта, отговорът е лесен и недвусмислен - това е втората ария на Лепорело, списъкът на прелъстените. [... Тук имаме] пример колко буквално трябва да се взимат думите , че Дон Жуан е всеприсъстващ в операта, тъй като най-ефикасният начин да изтъкнем това обстоятелство е да обърнем внимание, че дори когато го няма, той присъства. [...] Лепорело е изцяло грабнат от живота който описва, той забравя себе си в Дон Жуан.

Киркегор, Или - или

Арията на Лепорело - Madamina, il catalogo è questo

Бирата Oettinger

2012-01-01T18:38:00.015+02:00

Oettinger е най-разпространената немска бира в България, а и по света. И една от най-евтините. Някой би казал, че евтин продукт се получава винаги за сметка на качеството. Това обаче не важи за Oettinger. При тях евтиният продукт се получава за сметка на рекламата - категорична стратегия на фирмата е да не се влагат никакви пари в реклама. Резултатът е качествена бира на сравнително ниска цена, достъпна в почти цял свят.

Oettinger предлагат множество разновидности - но най-разпространени са в кутийките: Pils, Export и Hefe-Weissbier. Особено добри са пилзенският тип и бялата естествено мътна - невъзможно е да се намери друго бяло пиво с такова съотношение на качество и цена.
______
Oettinger се прави в малкото баварско градче Йотинг (всъщност по-правилно е да се произнесе Ьотинг (Oetting)), на стотина km източно от Мюнхен. Произвежда се още от 1731 насам, но пивоварните традиции в района могат да се проследят чак до 1333. Понастоящем поради огромната продукция Oettinger се произвежда и в още няколко пивоварни из цяла Германия. От 2004 насам тя е най-продаваната марка немска бира по света.

Wer ein Liebchen hat gefunden

2011-12-15T21:11:00.005+02:00

Тези дни съм завладян от Отвличане от сарая (Die Entführung aus dem Serail) на Моцарт.

Впрочем през последните две години същински се открих за музиката му, към която доскоро си въобразявах, че съм чужд (за подкрепа на което дори си бях измислил теоретични съображения). Сега умът ми вече е свободен да се радва.

Чудесна ария от чудесната опера в чудесно изпълнение на един чудесен бас, Борис Христов:
Wer ein Liebchen hat gefunden (Който си е намерил любима)

Кант за християнския морал

2011-12-14T17:43:00.007+02:00

Християнският морал тъй като установява своето предписание (както и трябва да бъде) така чисто и строго, отнема на човека вярата, поне в този живот, да му бъде напълно адекватен, но все пак отново я възстановява с това, че ако постъпваме добре, както е по силите ни, ние можем да се надяваме, че това, което не е по силите ни, ще ни дойде отдругаде, все едно дали знаем или не знаем по какъв начин.

Имануел Кант, Критика на практическия разум

"Хайдегер и философската традиция"

2011-12-08T13:02:00.019+02:00

Изкушението Хайдегер да бъде представян като своеобразен уникат или уникум на мисленето, което автоматично го изстрелва извън философската традиция в едва ли не извънредни измерения и селения, е особено силно у нас.

В такъв контекст, е особено важна и полезна новоизлязлата книга за Хайдегер на Александър Кънев - Хайдегер и философската традиция. Тя е от особена полза за българската публика, именно защото осъществява това, което обичайно се загърбва, когато се говори за Хайдегер на български – неговото творчество да се осмисли откъм и с оглед на философската традиция, в която то е потопено и от която то се оттласква. При това да се осмисли и обсъди на конвенционален философски език, нещо което е предизвикателство, а и тест дали е налице адекватно разбиране на Хайдегеровата мисъл или не. На подобен тест естествено не биха се решили да се подложат повечето интерпретатори на Хайдегер в България. Радващо е, че Александър Кънев поема предизвикателството.

Книгата е написана истински добре. При това е четивна и обхваща изненадващо множество аспекти от Хайдегеровото творчество. Също, което е особено трудно - проследява ясно и отчетливо етапите от философското му развитие.
Не й липсва критически заряд, който достига своя оптимум като че ли не толкова в част от пространните анализи (които на някои могат да се сторят подминаващи Хайдегер), колкото в малкото, но умело поднесени иронични обрати.
Като цяло книгата е издържана в трезв, смел и аналитичен тон, което е във висша степен нейно достойнство.
Препоръчвам я горещо.

Моцарт и децата

2011-12-04T14:35:00.009+02:00

Имам чувството, че децата имат особен афинитет към музиката на Моцарт. Поне това определено важи за сина ми Петър. Той винаги приема с удоволствие вкъщи да звучи Моцарт, а тази сутрин особено се ентусиазира и разтанцува на 21-вия концерт за пиано и оркестър, чието Andante е особено популярно.

Моцарт някак си естествено импонира на децата с ведрия си стил. Затова може би той представя идеалното встъпление за малките към богатата и детайлна музика.

Бяла тъмна бира

2011-11-17T13:44:00.012+02:00

Пили ли сте бяла тъмна бира? Не, това словосъчетание не е оксиморон. - "Бяла" реферира към пшеничения малц в състава й, докато "тъмна" - към това, че малцът е препечен, което придава и характерния й цвят, а и част от характерния й вкус.

Съчетанието е чудесно: меката сладост от пшеничения малц, добавен към ечемичения, контрастрира по превъзходен начин с характерната горчивина на препечения вкус.

Прекрасен образец за такъв вид бира имат Erdinger (откриваем в България) - Erdinger Weissbier Dunkel.

______
Бирата Erdinger се произвежда от 1886 насам в малкото баварско градче Ердинг (на около 40 km северо-източно от Мюнхен). Там са се специализирали в производството тъкмо на различни видове бяла бира.

Удоволствията като знак

2011-11-12T16:09:00.008+02:00

Удоволствията, които дотогава се крадяха и криеха, сега можеха да се купят и открито да се показват, а това увеличаваше привлекателността им, и броят на онези, които ги търсеха.

Иво Андрич, Мостът на Дрина

И така до днешния ден, в който удоволствията са останали единствено самореферентен знак, който бива показван и демонстриран; знак, чието означаемо (денотат) е отсъствие.

Jan Dismas Zelenka

2011-11-08T20:50:00.019+02:00

Тези дни покрай фестивала на бароковата музика открих за свое лично щастие един чудесен композитор – Ян Дисмас Зеленка (1679 – 1745). Както си личи от името, той е чех или бохем по рождение; само шест години по-възрастен е от Бах и е работил най-вече в Дрезден, в саксонския двор като капелмайстор.

Зеленка е признат майстор на хармонията и контрапункта и неговите композиции се отличават с висока степен на комплексност. За него дори се говори като за католическия еквивалент на Бах, аналогия, за която допринася и фактът, че и двамата са композирали предимно сакрална музика.

Засега познавам Зеленка най-вече въз основа на неговите камерни произведения – сонатите му за два обоя, (фагот) и виола. И мога да кажа, че в тях звучат своеобразна деликатност, искреност и дълбочина. Това го поставя за мен на наистина уникално място между съвременниците му, сред които освен Бах, са и Вивалди, Хендел, Телеман...

P.S. Мога да добавя, че казаното важи и за останалите му оркестрални произведения - дори и в онези, в които е включено донякъде патетичното звучене на медните духови инструменти, може да се усети особена съкровеност.

_______
За Ян Зеленка в Wikipedia на български и по подробно на английски.

Мартин Кокърхам

2011-10-13T13:57:00.010+03:00

Вчера се случи нещо изключително - запознах се с Мартин Кокърхам, музиканта, чийто дух и творчество стоят в основата на Spirogyra, една от най-своеобразните и креативни групи от началото на 70-те.

Мартин освен чудесен музикант се оказа и чудесен човек - истински непосредствен, непринуден и сърдечен, с когото може да се води много приятен разговор.

Невероятната изненада, а и съответно честта да се запозная с него дължа на един приятел, комуто самият Мартин дължи своя интерес, а вероятно вече и нещо повече от симпатия към България.
Мога само да се надявам, че скоро ще има възможност да се осъществи и негов концерт тук.

А за почитателите и за ценителите на истински добрата музика ето един поздрав:
Spirogyra - The Duke of Beaufoot

Албумът им St. Radigunds без колебание може да бъде определен като един от най-добрите рок-албуми на 20-ти век.

Животът на другите

2011-09-25T13:45:00.012+03:00

Животът на другите (Das Leben der Anderen, 2006) е може би най-добрият филм, който съм гледал, посветен на годините отпреди падането на Берлинската стена в нашия източен блок. Филмът е немски, и - странно - направен е от човек, който е израснал в Западен Берлин и който още по-странно - е потомствен граф.

Въпреки или вероятно тъкмо поради това - филмът е сниман внимателно и деликатно, без излишества (били те сюжетни или стилистични), при това с много вярно око за историческия детайл. Персонажите са представени майсторски, с добър психологически усет, като дори страничните от тях са щрихирани фино и точно. И въпреки че сюжетът на моменти допуска мелодраматично четене, режисьорът в нито един момент не си позволява да наруши чисто човешкото въздействие на филма.

Режисьорът на филма е Ф. Хенкел фон Донерсмарк. Филмът е получил Оскар и Сезар за чуждоезичен филм през 2007, нещо, което, разбира се, по никакъв начин не говори пряко за качествата му, но пък е белег за международно признание.

Krombacher

2011-09-17T09:11:00.011+03:00

Krombacher Pils е една от най-добрите немски бири достъпни в България. Притежава подчертан и заострен хмелов вкус - благородна и деликатна горчивина, свободна от всякаква киселост. Това впрочем трябва да е характерната особеност на всички бири от типа pils, макар че малко бири, в това число и немски, го постигат. И макар това наименовоание да идва от чешкия град Пилзен, не съм опитвал чешки бири, които да притежават подобна чистота или дори абстрактност на хмеловия вкус. Последните са винаги по-плътни и балансирани, при което хмелът леко отстъпва на заден план.

В този смисъл Krombacher представлява едно наистина специфично и неповторимо удоволствие, а като за рядък аналог се сещам за една друга немска бира Jever Pils, която обаче досега не съм срещал извън Германия.

_____
Krombacher се прави от 1803г. в малкото градче Кройцтал (Kreuztal), намиращо се в Северен Рейн-Вестфалия, на около 80 km източно от Кьолн.

Back Door

2011-09-15T09:37:00.008+03:00

Тези дни открих едно много добро британско джаз-рок трио - Back Door. Едноименният първи албум е от 1972 и е изцяло инструментален - бас, ударни и саксофон, при което парадоксално - именно басът на Колин Ходжкинсън е водещият инструмент. Повечето от парчетата са съвсем кратки - удивително живи и витални, и увличат още при първо слушане.
Ако това е задният вход (Back Door) към джаз-рока, аз бих го препоръчал и като параден.

Мислене, теглено на буксир от други функции

2011-09-09T20:22:00.010+03:00

Това, че наивният материализъм и наивният спиритуализъм си приличат като братя близнаци в техния простоват и груб редукционизъм, е разбираемо за всеки един трезвомислещ човек. Ето един чудесен текст на Юнг, илюстриращ точно това.

Съществува още една форма на негативно мислене, която по-трудно се разпознава: теософското мислене, което днес бурно се разпространява по целия свят, може би като реакция срещу материализма на предходната епоха. Теософското мислене привидно съвсем не свежда нещата до елементарното, а ги възвисява до трансцендентни и всеобхватни идеи. [...] Достатъчно е да разгърнете коя да е теософска книга за да се потиснете от откритието, че всичко вече е обяснено и че "духовната наука" не е оставила ни една загадка. По същността си този тип мислене е също тъй негативен като материалистическия. [...] Разликата е само в това, че материализмът свежда всичко до познатата ни физиология, а теософията до понятията на индийската метафизика. [...] Двата модела са не само безплодни, но и деструктивни, защото пречат на сериозното изясняване на проблема. Чрез едно псевдообяснение те отклоняват интереса от него и в първия случай го насочват към стомаха, а във втория - към въображаемите "вибрации". Двата начина на мислене са стерилни и стерилизиращи. Негативният им характер се дължи на факта, че този начин на разсъждение е неописуемо евтин, т.е. беден на зачеваща и творческа енергия. Това е мислене, теглено на буксир от други функции.

К. Г. Юнг, Психологически типове

Ian Carr's Belladonna

2011-09-08T08:46:00.008+03:00

Тези дни отново съм обсебен от Nucleus на Йън Кар. Фин и естествен джаз-рок, въздействащ сякаш отвътре. Музика, в която можеш да се отпуснеш без остатък.

Албумът Belladonna от 1972.

Йън Кар - тромпет и флигорна
Брайън Смит - саксофон и флейта
Алан Холдсуърт - китара
Дейв МакРей - ел. пиано
Рой Бабингтън - бас
Клайв Такър - ударни

За двете бездни

2011-08-25T15:02:00.010+03:00

Бездната след смъртта ни изглежда далеч по-страшна от тази преди раждането ни, макар че и двете, както отбелязва Набоков, са идеално черни. Далеч по-страшна, именно поради необратимостта в потока на времето. Инверсията (или дори само еквивалентността) на страха пред двете бездни изглежда по-скоро като куриоз, поставен от разума пред страстта ни. Куриоз подобен на онзи, издигнат от Епикур навремето*, и пред който ние отново се чувстваме отчуждени от здравия си разум.

Люлката се поклаща над бездна. Заглушавайки шепота на вдъхновените суеверия, здравият разум ни говори, че животът е само зирка слаба светлина между две идеално черни вечности. В чернотата им няма никаква разлика, но в преджизнената бездна ни е присъщо да се вглеждаме с по-малък смут, отколкото в тази, в която летим със скорост четири хиляди и петстотин удара на сърцето в час. Впрочем познавах един чувствителен младеж, страдащ от хронофобия и спрямо безкрайното минало. С терзание, направо паническо, той гледаше домашния филм, заснет месец преди раждането му, и виждаше познатия си свят, същите мебели, същите хора, но си даваше сметка, че още го няма в този свят, че никой не забелязва липсата му, и това не тежи никому. Особено натрапчив и страшен бе видът на току-що купената детска количка, застанала пред вратата със самодоволната неподвижност на ковчег; количката беше празна, като че "при превръщането на времето в мнимата величина на миналото", както сполучливо се изрази младият ми читател, бях изчезнали дори костите му.

Владимир Набоков, Други брегове

* Смъртта следователно е нищо за нас, защото когато ние сме, смъртта я няма, а когато смъртта е дошла, нас ни няма.

Епикур

Roy Harper

2011-08-14T11:42:00.005+03:00

Последните седмици съм на вълна Рой Харпър, същия Рой Харпър, комуто Led Zeppelin свалят шапки в третия си албум (Hats off to Roy Harper).
Добър фолк-рок музикант, който за съжаление и като по правило е напълно непознат в България.

Има специфичен тембър на гласа, съчетан с леко ядовито-саркастична нотка и лиричен стил на пеене. Може би най-характерният му албум, с дълги и пространни композиции, почти във формата на сюити, е Stormcock от 1971.

Ето един пример:
Me and my woman

А тук един очарователен запис с Джими Пейдж:
Hangman

Подробна статия за него в Wikipedia.

Няколко думи за Андрей Платонов

2011-06-23T10:34:00.003+03:00

До късно вечерта тази стая остава празна; изморените опечалени звуци постепенно замират в нея, скучаещото вещество от време на време пука, слънчевата светлина бавно се влачи по пода, заградена от четириъгълника на прозореца, и избледнява на стената надвечер. Всичко свършва, само предметите тъгуват в тъмното.

Андрей Платонов, Щастливата Москва

Платонов е изключителен автор, и като стилист, и като психолог.
Той може да бъде едновременно лиричен и циничен до неотличимост на едното от другото.
Има нещо мистически точно в начина, по който описва плът, тела, материя и втъкава в тях човешки страх и самота.
Зад всеки индивидуален порив и зад всяка уж "историческа" жестокост в неговите книги сякаш прозира хипохондричната самота на обладаното от собствената си индивидуалност човешко тяло.

Hemlock на Питър Хамил

2011-05-27T10:43:00.006+03:00

ТУК може да се чуе песента, докато се чете текста:

Hemlock

Here it comes up on the screen,
the propaganda of the military-industrial machine.
And by now we find there's little choice:
when our masters tell us "smile", we rejoice.
With the nuclear shield safely in place
we're assured of the survival of the human race.

The earth is flat and pigs can fly -
swallow hard and believe the lies.
In these alleys all are blind:
skittles fall for the dreams of humankind.

And nuclear power is safe as hell -
Swallow hard, young William Tell.
The earth is flat and pigs can fly -
If you swallow hard you believe the lies.

In the banks the deals are made -
of course there's no profit in lending the Third World aid.
If the larder shells are bare, let the people eat cake
and thank the governments for the air.
Meanwhile, in the cells, secret police
champion freedom, offer justice, keep the peace.

The Pope talks to God, the Ayatollah too -
swallow hard and believe it true.
The earth is flat and pigs can fly -
if you swallow hard you'll believe the lies.
It's a hemlock world.

It's a hemlock world that we must drink -
swallow hard and don't try to think.
It's a hemlock world that we all face -
swallow hard on the bitter taste,
swallow hard on the aftertaste.
It's a hemlock world.

Lyrics: Peter Hammill

VdGG at Maida Vale

2011-05-23T18:23:00.009+03:00

Днес съм обзет от наистина прекрасна музика - записите на Van der Graaf Generator за BBC в Maida Vale (1971 -1976).

Тук наистина може да се усети живото звучене на VdGG, което е много различно от студийното. Само ще цитирам думите на Питър Хамил от обложката на изданието:

'Винаги е имало два Van der Graaf: единият, който се плъзгаше по границите на правенето на "поп-записи" в студиото и другият ... на живо. Вторият беше толкова шумен, колкото и непредвидим. От всяка поредица от три изпълнения на живо едно се случваше да бъде ужасен какофоничен водовъртеж, друго - относително балансирано представяне на песни и аранжименти, а трето - истинското - едновременно хаотично и контролирано, буйно и успокоено нещо, което беше нашата цел и raison d'etre (смисъл на съществуване).'

Incredible String Band

2011-05-19T16:55:00.018+03:00

Наскоро открих още една очарователна и автентична фолк-рок група - The Incredible String Band.

Името е в състояние да подведе - тук не може да се чуе разгърнато присъствие на струнни инструменти. Най-вече акустична китара и на моменти различни нейни фолклорни братовчеди, но в пестеливата инструментализация е и част от музикалното очарование.

Групата е създадена през 1966 в Глазгоу и се утвърждава с двама водещи музиканти - Робин Уилямсън и Майк Хирън (на снимката двамата възрастни в ляво). Те композират самостоятелно и впоследствие се събират за да запишат материала, като всеки един от тях е неизменно водещ вокал в собствените си песни. И въпреки това групата звучи органично - не можеш да кажеш докъде се простира единият музикант и откъде започва другият.

Първите два албума на групата не са интересни - просто имитация на Боб Дилън на британска почва. В следващите групата обаче намира себе си - очарователни, леко странни - и на първо слушане начупени композиции, някои от тях с повече от една преплетени теми. Може да се чуе нотка открит наивизъм както в ранния Floyd на Сид Барет, но като цяло звученето е баладично и единствената острота, която може да се открие, е в леката ирония, с която са пропити част от парчетата.

Истински добри са следните два албума (снимката по-горе е от първия от тях):
The Hangman's Beautiful Daughter (1968)
Wee Tam and the Big Huge (1968) (double LP)

За групата в Wikipedia - виж тук.

Братко Слънце, сестро Луна

2011-05-09T15:34:00.015+03:00

Наскоро с Ваня гледахме филма на Франко Дзeфирели за Св. Франсиск от Асизи - Братко Слънце, сестро Луна (1972). В целия филм личи, че Дзефирели е режисьор, специализирал се във филмирането на опери - образите са изчистени и стилизирани, леко плакатни. И въпреки това не са лишени от човешкото си очарование. Получил се е наистина добър филм, който удържа себе си в отстояние както спрямо една зле разбрана патетика или сантименталност, така и спрямо един бездушен реализъм.

Във филма се чувства духа на времето - прокарана е лека аналогия между възгледите на Св. Франциск и хипарството, между монашеското братсво и хипи-общежитието, но това без да се натрапва и пресилва. Аналогията е осъществена най-вече с помощта на музиката към филма, дело на шотланския фолк-рок музикант Донован - леки, баладични, упокоени, лесно запомнящи се мелодии.

В заглавието на филма, взето от текст на самия Франциск, проличава едно светло и специфично за Франциск отношение към природата като към съ-творение, като към нещо равнопоставено. Подобна една нагласа е чудесно илюстрирана чрез средствата на кинаматографията.

За филмите на Сузане Биер

2011-05-05T11:54:00.003+03:00

В другия ми блог писах за най-новия филм на Сузане Биер, но бих могъл да кажа добри думи и за други два нейни филма, които съм гледал - Братя (Brothers, 2004) и След сватбата (After the Wedding, 2006). И двата са направени искрено и човешки, без излишни поза, патетика и сантименталност, но за сметка на това с психологическа и което е много рядко - етическа дълбочина.

Единствения й филм, който не мога да препоръчам, е филмът правен в Америка: Нещата, които изгубихме в огъня (Things We Lost in the Fire, 2007). Филм в американска стилистика, с американски актьори (при все че Бенисио дел Торо прави добра роля), с американски сценарий и типичната му сладникавост и патетика на надмогването.

Струва ми се обаче, че филмите на Сузане Биер правени в Дания са дотолкова добри, че могат да оправдаят и още някое друго комерсионално отклонение за в бъдеще.

Валкюрата в София

2011-04-24T11:01:00.008+03:00

Снощи с Ваня бяхме на постановка на Вагнеровата Валкюра в Софийска опера. И двамата сме очаровани - изпълнението беше на ниво, а костюмите, декорацията и хореографията по-пестеливи в сравнение с постановката на Рейнско злато, обстоятелство, което е далеч по-толерантно към възприемането на музиката.

Препоръчвам на всеки, защото слушането на Вагнер на живо може да разкрие неочаквани дори за самите себе си почитатели.

Flower Travellin' Band

2011-04-11T08:48:00.011+03:00

Тези дни благодарение на един приятел открих една забележителна японска психеделик-рок група от началото на 70-те - Flower Travellin' Band. Музиката е сурова и мътна и същевременно съзерцателна, наситена с видения. Съдържа фолклорни навеи и притежава аналогично на европейски групи от епохата арт-звучене. Чудесна китара!

Чуйте и вижте един чудесен образец: ТУК.

За българската "бира"

2011-04-10T10:57:00.013+03:00

Случвало ли ви се е, след бутилка немска бира да отпиете българска "такава"? Веднага, още при първата глътка ви лъхва на евтина парфюмерия. За съжаление това важи и за трите най-популярни български марки така наречена "бира". Изглежда производителите в България не считат местния потребител достоен за пиво с естествени съставки. И вероятно са прави, защото българинът упорито продължава да косумира техните боклуци.

Има два вида спасение от т.нар. "българска бира". Първият, и не толкова добрият, това са международните лицензирани марки, произвеждани в същите наши пивоварни. От тях най-приемливият вариант e Amstel, напоследък достъпен само в кутийки. След това идва Beck's, която за съжаление сладни повече от нужното за една добра бира, но пък може да се открие в повечето заведения. Най-накрая идва Tuborg, което всъщност не е бира, а някакво блудкаво женско питие, в което трудно се усеща хмел.

Същинското спасение е оригиналната немска бира, която може да се отрие в някои супермаркети. Някои добри и често срещани марки са Oettinger, Warsteiner и особено бялата Paulaner. Дори и в случаите когато немската бира не е изключителна, в нея се разпознава истинското пиво и автентичния хмелов вкус. Друг вариант е Heineken, която не е толкова зле, колкото може да се предполага за една масова международна марка. Последният вариант, това са някои полски бири в кутийки, които макар че често са рехави и воднисти, са винаги по-добрият избор в сравнение с българската имитация на пиво.

Парадоксално и дори комично е, че някои немски и полски бири се появяват на нашия пазар на цена по-ниска в сравнение с местните наши бири в кутийки. Оказва се, че химията, изкуствените съставки и отвратителното качество на нашите "бири", трябва да се плаща не само с кондицията на потребителя, но и от неговия джоб.

Cornucopia

2011-03-31T17:22:00.007+03:00

Още една голяма-малка група и това е групата Cornucopia. Само един албум (Cornucopia, Full Horn, 1973) – наистина мъничък, но пък забележим автограф върху музикалната карта на 20-ти век. Някой ще каже, та това е просто немски krautrock, но пък следва да се добави - този краутрок е чудесен.

Cornucopia обаче не е непосредствена група, трябваха ми десетки слушания за да се отвори албумът за мен. На пръв слух музиката звучи тромаво и неясно, но следва да си припомним - неподготвените сетива не са сетива за изкуство. Музиката се разкрива само на онзи, който упорства.

Март не е това, което е

2011-03-21T15:44:00.005+02:00

На пръв поглед март е женски месец, но това съвсем не е така. Март е месецът на Марс, богът на войната (лат. Mar(t)s)*. И това, което днес ни изглежда като капризите на една старица (условно наречена Марта), са всъщност естествените обрати в хода на един военен конфликт – бил той между зимата и пролетта, бил той между компромиса и гордостта. И това, че днес сме склонни да гледаме на една война снизходително по женски - като на каприз, е още един от болестните симптоми на нашето време: че човек вече съвсем е отвикнал да воюва, при това дори и за най-достойното – да отстои себе си.

________________
* Оттук martial на английски съвсем не означава мартенски, а боен, войнствен.

Жената и мълчанието

2011-03-12T00:58:00.009+02:00

Мълчанието е не само най-голямата мъдрост на жената, но и най-голямата й красота.

Сьорен Киркегор, Понятието страх,
глава II, §2, А

Струва ми се, че тази констатация съвсем не е направена от позиция в половата диференциация, а от позиция отвъд нея.

Червено отместване

2011-03-01T15:57:00.002+02:00

Един текст на моя любим поет в музиката, когото именно поради това винаги съм се боял да превеждам. Песента е Red Shift, албумът - The Silent Corner and the Empty Stage.

Червено отместване
Питър Хамил

Било време,
звездите били светли,
а днес са червени
и гаснат.
И вси цветове
и всите им сенки
приплъзват се днес.
Злато минава в
червено
без срок за отмяна.

Било време
съзвездията били свети,
а днес мрак се процежда
в тяхната старост.
И в срив на имплозия
изтеклите жълти
сега са
червени слънца.
Надежда -
дума без място.
Червено отместване
в тлен, относителност
и всичко бяга от мен.

И ето ме тук,
а бих могъл да съм с себе си
и падам надолу към ръба на кръга.
Дали е преструвка това?
И има ли смисъл в света?
Знаейки повече, нараства смутът.
Звездите са атоми,
а атоми – фатуми,
и може би най-сетне
всичко е сън.

Време затворено в анти-материя
теории пукат се
под нейната тежест.
Блажен е човекът
що вярва,
че светът е
сън, разум, съдба.
Време се движи без време
окото се движи без рима
а аз - песен
из космични
дълбини.
Червено отместване
отнема моята свяст,
червено отместване,
и всичко бяга от мен...

***
Red Shift

Once, all the stars in the sky were bright,
now they're red and fading
and all the colours we wore, the shades that we bore
have moved.
And the gold turns to red with no time for changes.
Red Shift, all moving away from we.

Once, constellations were holy, now darkness
pervades all the older ones
and in the brunt of implosion, all yesterday's golden
now reddened suns
and hope is a word with no space for blame in.
Red Shift, displaced now in time and relativity,
Red Shift, all moving away from we.

So here I am, though I might well be with me,
I'm falling down deep to the rim of the wheel.
Is it sham?
Does the world have a meaning?
The more that we know , the greater confusion grows:
stars are like atoms, and atoms are patterns
and probably in the end
maybe its all been a dream ....

Time locked in negative matter,
all theories shatter beneath the weight.
Happy is the man who believes that the world
is a dream and all reason, fate.
And time moves on with no time,
the eye moves on with no rhyme,
and I'm a song in the depth of the galaxies.
Red Shift is taking away my sanity,
Red Shift, all moving away from we ....

Волята ни е свободна

2011-02-16T15:48:00.011+02:00

Попаднах на една чудесна статия на швейцарския философ Петер Бири (Peter Bieri)* относно свободата на волята. Статията е чудесна с това, че свъместява аналитична яснота с почти непосредствена достъпност. Статията се казва простичко: „Волята ни е свободна” и е публикувана в популярния немски седмичник Die Zeit.

Категорична теза на автора е, че онези съпътстващи съвременните невробиологични изследвания на мозъка концепции, които издигат претенцията, че основателно може да се отхвърли свободата на волята, представляват остатъци западно-европейска метафизика. А именно остатъци, които съдържат твърденията, че свободната воля може да се разбира единствено или 1. като изцяло необусловена или като 2. материално необусловена**.

Наред с това Бири по чудесен начин илюстрира тезата, че понятията свобода и несвобода от една страна и невробиологичният дискурс от друга, принадлежат към различни перспективи на описание, които не бива да се смесват. Едно аналогично на горното смесване би бил например опитът да разберем какво представлява една художествена картина, разлагайки я на материалните й елементи.

Бири издига и позитивна концепция за свободата (която, разбира се, не е съвсем нова) и която в най-бегли линии се състои в това, че волята е свободна, когато съждение/преценка (Urteil) и воля (Wille) съвпадат, и несвободна, когато те се разпадат едно от друго.

Ето само финала на статията в мой превод:

Философията може да бъде описана като опита да се ориентираме в мисленето. Като деца ние научаваме думи като „свобода” и „отговорност”. Монотонно ги повтаряме. По-късно откриваме, че съвсем не ни е ясно онова, което казваме; забелязваме го, заеквайки. Тогава ние се замисляме за логическото място на тези понятия - както когато вече лутали се из един град, си приготвяме план на града. Философите са картографите на нашето мислене в най-общите теми. А картата на свободата сочи, ние нямаме нужда от нов образ на човека, трябва само да разберем стария по правилния начин.***

____________________
* Петер Бири е роден 1944 в Берн. Бил е професор по съвременна философия в Свободния университет в Берлин. Като автор на художествена литература е известен под псевдонима Паскал Мерсие.

** От Кант насам подобни тези звучат крайно догматично. Кант изрично твърди, че волята ни е сетивно обусловена (патологично афицируема), но не и поради това патологично принудена. "Човешката воля наистина е arbitrium sensitivum, но не brutum, а liberum, защото сетивността не прави постъпката й необходима, а по-скоро на човека е присъща една способност сам да се определя независимо от принудата на сетивните подбуди" (Критика на чистия разум, с.538).

*** Дължа познанството си с Петер Бири в качеството му на автор на Христо Тодоров и на един негов чудесен превод на една друга прекрасна статия на Бири: Какво е да си образован?

За психиатрите и умниците

2011-02-11T21:27:00.002+02:00

"Когато един психиатър е дотам глупав да счита, че е с ума си за вечни времена и застрахова малкото си разсъдък срещу всякакви вреди в живота, той наистина в определен смисъл е по-умен от лудите, но същевременно е и далеч по-глупав и със сигурност не ще излекува много от тях."

Киркегор, Понятието страх,
Глава втора*

*Преводът е мой, по немско издание на Киркегор

След нощ на голия връх

2011-01-30T11:25:00.005+02:00

Нощ на голия връх от Мусоргски е едно от любимите ми късчета класическа музика. Днес го чух в едно малко по-различно изпълнение от онова, с което съм свикнал, и това леко отместване реактивира очарованието ми.

След нощ на непрестанни атаки от страна на степните бесове и демони, следва най-деликатното и просветляващо планинско зазоряване в музиката, което съм чувал.

Отвъд натурализма и психологизма

2011-01-28T22:04:00.005+02:00

"Физиологическият живот, разбира се, не е животът. И психологическият също не е. Животът е светът."

Л. Витгенщайн, Дневници

Едно понятие за живот свободно както от натурализъм, така и от сантименталност.

Сетивни контрасти

2011-01-23T13:31:00.007+02:00

Горещият душ е определено едно от големите удоволствия достъпни за съвременния човек. Струва се да се отбележи, че удоволствието е далеч по-голямо, когато горещият душ се съчетае с ледена бира. (Колкото и това да е на пръв поглед близко до ума, изобретяването на тази комбинация я дължа на моя домашен ангел-хранител). Едно подобно контрастно съчетание едновременно отпуска и освежава. И човек се изпълва с желание след него да се отдаде на любимото си занимание - било то слушане на музика, четене на исторически очерци, или конструиране на фантазии.

Не от необходимост или полза

2011-01-11T17:18:00.007+02:00

„ Хората отнасят музиката към това, в което смятат, че се състои начинът, по който свободните хора прекарват времето си. ... И тъй, очевидно това е едно образование, което човек трябва да дава на синовете си не защото е необходимо и полезно, а защото подобава на свободния и е прекрасно.”

Аристотел, Политика, Книга осем, Глава трета

Нека не разбираме тук музиката в тесния смисъл, а в широкия – като онова, което е предмет на занимание на музите.

Именен ангел

2011-01-07T17:57:00.005+02:00

Моят домашен ангел-хранител днес има имен ден. Затова Ваня е днес именен ангел-хранител.

Искам да й подаря една не-зимна емоция от името на Алфред Сисле.

Afreaka!

2010-12-13T17:55:00.008+02:00

Още една очарователна и стойностна група само с един-единствен албум в кариерата си от онези велики за музиката времена, бележещи поразително дългия преход между 60-те и 70-те години на миналия век. Групата: Demon Fuzz, албумът: Afreaka!, 1970.
Групата е основана в Англия от южноафрикански музиканти и по това веднага можем да направим аналогия с онова велико музикално събитие извън времето и пространството наречено Brotherhood of Breath, макар че в този случай нещата са далеч по-ограничени, без подобен размах, ни дълбочина. При все това групата е чудесна, а стилът - енергична сплав от джаз-рок и психеделия, подплатени с духова секция и наситено клавирно звучене. Присъствието на вокали не е сред най-големоите преимущества, макар от друга страна те съвсем не са в тежест на музиката.
Силата обаче е в инструменталните парчета и пасажи – в тях групата звучи невероятно цялостно и органично. Това е един от онези албуми (бих направил връзка с ранните Colosseum), които насищат ежедневието с ведър и упоителен ентусиазъм.

Структура на Ада у Данте

2010-12-10T15:57:00.011+02:00

Въз основа четенето на двата български превода на Ад на Данте (този на К. Величков и този на И. Иванов и Л. Любенов) и на един френски превод (А. Мелио) ще се опитам да представя структурата на Дантевия Ад, така както тя ми се изясни лично.

Адът се състои от 9 концентрични кръга, разположени един под друг, като всеки следващ е с диаметър по-малък от предходния, т.е. те са разположени във вид на обърнат конус. Освен това последните три, най-дълбоки кръга (седми, осми, девети), в които се наказват най-тежките грехове, са от своя страна разделени на сегменти (части).

Ето кръговете както следва:

1. Предверие (Лимбо).

Същински Ад:

Горни кръгове (Грехове на невъздържаността)
2. Сладострастниците
3. Чревоугодниците
4. Скъперниците и прахосниците
5. Гневливците

Преходен кръг:
6. Лишените от вяра (еретиците)

Долни кръгове (Грехове на злостта)
7. Насилниците
8. Измамниците
9. Предателите

__________
Пояснения:
1. В Първия кръг са некръстените в Христа праведници, те собствено не търпят наказание, а са само лишени от надежда.
2. 3. 4. 5. Във втори, трети, четвърти и пети кръг се наказват греховете на невъздържаността, т.е. тези на които може да им се вмени culpa (непредумишлена вина или вина поради слабост).
6. В петия (преходен) кръг са лишените от вяра (или което е същото: превратно вярващите). Това може да се разбира така: липсата на вяра е условие за най-тежките, преднамерените грехове.
7. 8. 9. Тук са греховете на злостта, т.е. преднамерените, специфично човешките грехове; онези, на които може да им се вмени dolus, коварство, или преднамерена, същинска вина.
По-специално:
7. В седми кръг са насилниците, които от своя страна се разделят на три групи: 1. насилници срещу ближния (убийци, разбойници), 2. насилници срещу себе си (самоубийци, саморазсипници), 3. насилници срещу Бога (или природата, изкуството) - (богохулци, содомити, лихвари).
8. В осми кръг са всички видове измамници: те разкъсват "естествената връзка" на доверието между хората. Те са разделени в 10 ями, както следва: 1. Прелъстители 2. Ласкатели 3. Симониаци 4. Гадатели (врачки) 5. Злоупотребяващи с обществено положение 6. Лицемери 7. Крадци 8. Коварни съветници 9. Сеячи на разкол 10. Крадци на самоличност, фалшификатори
9. В девети кръг са предателите, т.е. онези, които не само разкъсват естествената връзка между хората, но и злоупотребяват със специфично оказано им доверие. Четири групи: 1. Предатели срещу семейството 2. Предатели срещу родината 3. Предатели срещу госта 4. Предатели срещу благодетеля.

За бирата и видовете бира

2010-12-04T13:01:00.008+02:00

Традиционната бира има само три допустими съставки: вода, ечемичен малц* и хмел, плюс мая (дрожди), които да осигурят ферментационния процес**. Има едно малко изключение и това е т.нар. „бяла бира” (Weissbier) или другояче казано „пшеничена бира” (Weizenbier), която наред с ечемичения, съдържа също и пшеничен малц. Това придава на добрата бяла бира един съвсем своеобразен и много приятен привкус – деликатна сладникава резливост на фона на основния плътен и закръглен вкус.

От своя страна традиционното ечемичено пиво се дели на два основни подвида: herb и съответно würzig. Herb, което означава на немски „тръпчив”,„горчив”, реферира към доминиращия хмел в бирата, който й придава свежа и фина горчивина. Докато würzig е бирата с доминиращ малцов вкус, което я прави по-плътна, концентрирана, засищаща. В Германия светлата бира с преобладаващ herb-вкус се определя обикновено като pils, което идва от името на чешкия град Пилзен (Pilsen), където за пръв път започнало да се произвежда филтрирано светло пиво.

Наред със светлото филтрирано пиво, което се характеризира с лекота и заострена горчивина, все още се среща и така нареченото „естествено мътно” пиво (naturtrüb), което освен че е мътно и непрозрачно на цвят, е по-плътно и сурово на вкус. Това последното съвсем не е недостатък и могат да се открият превъзходни естествено-мътни бири.

Наред със светлото и естествено мътното нефилтрирано пиво, има също и тъмно пиво (dunkel), чийто специфичен черен или кафеникаво-черен цвят и приятна тъпа горчивина идват от препечения малц в състава му.

Силната бира, с по-високо алкохолно съдържание (около 7%) (също резултат от естествен ферментационен процес), в Германия носи наименованието bock. Тя има обикновено тъмно жълт или оранжево-кафяв цвят и притежава специфичен вкус, който се характеризира с елегантна сладост, тежест и острота. Има също и така наречен doppelbock или „двоен бок”, чиято алкохолност може да достигне дори 12%.

В България не се вари качествена бира. Досега не съм опитвал българска „бира” (в това число и произвежданите в България международни комерсиални марки), която да притежава автентична хмелова горчивина. Вместо горчивина българската „бира” притежава горчива киселост (или в редки случаи сладникавост), която обикновено оставя неприятен послевкус. Възможно е това да е резултат от изкуствени добавки и овкусители. В най-добрия случай - вероятно е резултат от ускорен и небрежно контролиран пивоварен процес и минимално съдържание на хмел в състава й. Освен това пивото, произвеждано в България, често е тежко и може да доведе до неприятни последици. Това вероятно говори за наличието на добавъчен алкохол.

______

* Малцът, това се покълнали чрез накисване зърна, след което процесът на покълване е прекъснат и полученият материал е изсушен.

** Добавянето на мая за процеса на ферментиране не се използва винаги. Произвеждат се и естествено ферментирали бири.

Ad marginem

2010-11-24T16:39:00.006+02:00

Чаровно допиране и преливане на пространства, краища (margins), колорит.

Paul Klee, Ad marginem, 1930

Слушането на музика боледува

2010-11-18T12:54:00.015+02:00

Не само четенето на книги, но и слушането на музика боледува.

Хората вече просто не слушат музика. Единственото, което само външно наподобява на слушането на музика и с което те явно се задоволяват, е да им дрънчи нещо в главата.

Достатъчен симптом за това е фактът, че разпространените преносими аудио-слушалки в магазинната мрежа вече не стават за музика (в това число и на такива фирми с традиция като Sony, които би трябвало да пазят някакъв минимален статус). От години насам има постоянен срив на качеството, но явно вече е преминат прагът, отвъд който музиката и изобщо звученето й нямат никакво значение.
С достъпните слушалки (а други просто няма) не може да се чуе дори и половината от многообразието на една стойностна музика, защото чрез подобни средства тя се свежда до поредица от тонални шумове с пресилени баси.

Явно ако човек все още иска да слуша музика докато е в движение, трябва да носи професионални аудио-слушалки във вид на кошница на главата си.

Ноември не е това, което е

2010-11-16T15:03:00.005+02:00

Да, за радост горното изказване важи не само за совите, но и за месеците.

Ноември номинално е деветия месец от годината (от novem на латински - девет) и ноември е пролетен месец, защото аз в момента се намирам духом в Монтевидео (на южното полукълбо).

Есенно

2010-11-05T16:23:00.006+02:00

Приятно е да седиш с бира под мекото есенно слънце и при всеки лек повей на вятъра върху ти да се сипе рой сухи листа.

Да оставяш светът да бъде, без да си се отказал да го мислиш.

Събитие

2010-10-26T01:23:00.009+03:00

Питър Хамил (Peter Hammill) ще изнесе концерт в Солун на 13.11.2010! Щастлив съм, че за трети път ще го слушам на живо. Хамил явно обича Гърция, а и там има голяма общност активни негови почитатели.

Присъствието на концерт на Хамил е до такава степен лично и съкровено преживяване, че не се наемам да говоря за него с думи; поне не и с тези, на които съм способен.

Надявам се, че всичко около пътуването ще бъде наред и е че това, което днес е само очакване, ще бъде насъщност.

Реч и тление

2010-10-21T21:55:00.003+03:00

Unter dem wirklichen Versuche, es zu sagen, würde es daher vermodern.
Hegel, Phaenomenologie des Geistes

При действителния опит да го кажем, то би изляло.
Хегел, Феноменология на духа

Ние не полагаме действителен опит да изричаме нещата, поради това те се мержелеят пред нас в една мнима устойчивост.

Нова книга

2010-10-14T18:20:00.012+03:00

Днес излезе от печат втората ми книга върху Кант, чието пълно заглавие гласи:
"Понятията в Критика на чистия разум. Систематичен преглед".
Издателството е "Изток-Запад", с. 215.

Тази книга е резултат на близо осемгодишни мои занимания върху първата критика на Кант и свързаните с тях интелектуални преживявания, които в крайна сметка имах нужда да систематизирам и обективирам. При все че съм положил сериозни усилия текстът да е оптимално разбираем, подреден и ясен, той е свободен от всякакъв тип популяризаторски подход и в това виждам едно от неговите основни достойнства.

Самата книга се състои от 71 статии върху основни понятия в Критика на чистия разум, подредени в четири дяла и съответните им встъпления.

Ще се радвам всеки, който има да сподели нещо във връзка с книгата ми - било то първоначални впечатления, приятелски отзиви или възражения - да ми пише на hammill.bg@abv.bg

Color Humano

2010-08-29T15:17:00.009+03:00

Тук иде реч за една великолепна аржентинска рок-група на име Color Humano. Това е музика, която не отстъпва по нищо на най-стойностните образци на европейския блус-рок и арт-рок в неговия апогей. При това тя е свободна от всякаква нотка хипарска повърхностност, тъй характерна за европейските и най-вече американските групи на времето (началото на 70-те).

Стилът на Color Humano е изключителен с финеса, изяществото и деликатността на музицирането, приложени върху оригинални и разчупани композиции. При това то е осъществено в изцяло в сферата на звука, характерен за едно power trio, в духа на Jimi Hendrix Experience. Наистина останах смаян, когато преди месец за пръв път чух на какво е способна аржентинска група.

Имат само три албума (1972-1973), но и трите са брилянтни. (По-нататък вероятно ще споделя за началната група Almendra и за другите големи групи на аржентинския рок.)

Ето два чудесни примера, макар че за съжаление при такова качество на звука не може в пълна степен да се оцени достойнството на групата:

Cosas Rusticas

Haci casi dos mi anos

Синестезия

2010-08-23T14:06:00.008+03:00

Едва ли има гледка, която да може да се сравнява с меката игра на слънце и сянка през листната маса на дърветата.

И гледка ли е само това? - Та тук участват всички пет сетива, непринудено сбрани в шесто. - Шумът на листата, лекият гъдел на слънце и вятър по кожата, свежият полъх в ноздрите и горчивият привкус на бира върху небцето.

Нещо позабравено: East of Eden

2010-06-30T09:29:00.006+03:00

Тук не става дума за небезизвестния роман на Стайнбек, а за едноименната английска рок-група от началото на 70-те. Стилът е приятна сплав от лек джаз-рок и психеделия, обогатени с фолклорни мотиви. Колорит придават разгърнатото присъствие на цигулка, флейта и саксофон. Наистина очарователна атмосфера, в която се завърнах последните дни.

Двата албума, ценни в музикално отношение и представителни за своеобразното звучене на групата, са първите два:
East of Eden, Mercator Projected, 1969
East of Eden, Snafu, 1970

Hammill, VdGG, 1970

2010-05-31T21:49:00.005+03:00

Един превъзходен запис на Van der Graaf Generator от 1970.

Тази музика е просто вкоренена в мен, такъв какъвто съм днес.

Невероятен е финалът: No, I did not, I truly did not choose it и лудостта на сакса след това.

Darkness 11/11

Как да различаваме смърча от елата?

2010-05-30T17:11:00.007+03:00

Смърчът (лат. picea, англ. spruce, нем. Fichte*) и елата (лат. abies, англ. fir, нем. Tanne) са два различни рода иглолистни дървета, но те обикновено се смесват в представата на повечето хора. И двата рода си приличат по това, че иглиците им са прикрепени самостоятелно върху клончето, а не по двойка или в снопчета, както е при боровете и кедрите.

Как да ги различаваме?

1. По иглиците.
Иглиците на елата са плоски, обикновено с по две белезникави восъчни линии от долната страна, докато иглиците на смърча са с ромбовидно сечение.

2. По кората.
При възрастните дървета кората на елите е сивкава, докато тази на смърчовете традиционно кафеникава. (Кората и при двете дървета е тънка, твърда и нечуплива за разлика от тази на боровете.)

3. По шишарките.
Не можете да откриете шишарки на ела върху земята, те се разпадат още докато са на дървото. Освен това, докато са по клоните, шишарките на елите стърчат нагоре като свещи, докато шишарките на смърчовете традиционно висят надолу. Изпопадалите шишарки на смърчовете са продълговати, леко извити, меки и шуплести.

4. По общия вид (хабитус).
И двете дървета притежават традиционната "елхова" форма популярна от детските рисунки, но като цяло клоните на елата са по-разперени, докато тези на смърча по-провиснали във вид на "попски ръкави" (невинаги).

P.S. Всичките тези признаци ги дължа на Ваня, подплътени с практически упражнения "на терен" :).

____________________
* Фамилията на големия немски философ Йохан Готлиб Фихте (1762 - 1814), означава тъкмо смърч на немски.

"Рейнско злато" в София

2010-05-23T08:58:00.010+03:00

Снощи бях на премиерата на Рейнско злато* в Софийска опера. За пръв път от десетилетия насам се поставя опера на Вагнер в България и това си е събитие. А да се слуша Вагнер на живо е наистина приключение. Предвид трудността на музиката му, изпълнението беше добро. Не бих казал обаче съвсем същото за самата постановка. Това, което ми дойде в повече, бяха не модернистичните елементи, а фриволно-комедийната стилистика в която те бяха положени - тя стигаше до гротеска. Комбинацията от твърде много светлинни ефекти, станиолен блясък и карнавална пластика отвличаше вниманието ми от самата музика. Аз бих предпочел една далеч по-пестелива постановка, но предполагам, че да бъде поставен Вагнер със сериозен драматичен тон, това би било едно непосилно предизвикателство в нашите условия. Все пак следва да се отчете, че постановката беше компактна, хомогенна, добре организирана и далеч от усещането за сбор от кръпки. Нейната външна пищност толерира неподготвения слушател, за който би било проблем да остане два часа и половина без прекъсване с музиката на Вагнер.

________________________________________
* Рейнско злато е първа част от тетралогията Пръстена на нибелунга на Вагнер. Намираме се пред хубавата перспектива и да чуем и видим и останалите три на българска сцена през идните три години.

Едно изпълнение на Хамил

2010-05-20T22:20:00.006+03:00

Тази вечер съм потресен - това, което слушам, е вероятно най-силната версия на Man-Erg на VdGG в соло изпълнение на Хамил.
Заслужава си да се чуе в пълен телесен покой, със затворени очи, с внимание към всеки шепот, вокален обрат и възвисяване на гласа.

Видеото в случая е само поредица от снимки и кадри:

ТУК

Егмонт

2010-05-12T01:56:00.010+03:00

Егмонт на Гьоте е много особена драма. В нея държавникът е представен изключително в интимно-личния му свят, чиято приглушеност и задушевност на пръв поглед парадоксално контрастира с политическото му присъствие. Но всъщност след като прочитът на драмата отлежи, нещата се проясняват - честността със себе си е най-трудната, тя имплицира и принципиална честност.
______________________________
Драмата е посветена на историческа личност - Ламорал, граф Егмонт (1522 - 1568), фландърски военоначалник и държавник, първоначално на служба при испанците и в последствие екзекутиран от тях, събитие, което отключва хода на холандската революция.

Edgar Broughton Band

2010-04-29T00:28:00.004+03:00

Edgar Broughton Band е една чудесна британска рок група, с поразяващ дебют - албума Wasa Wasa от 1969. Поразителното тук е звученето на групата - агресивни и театрални, но същевременно нелишени от искреност вокали, мътен и тежък китарен звук по подобие на Хендрикс, смели и необичайни аранжименти.

Следващите албуми на групата са лишени от стихията на първия, но са подправени с множество стилистични експерименти, което донякъде доближава групата до прогресив-рок звученето.

Das weisse Band

2010-03-15T21:32:00.004+02:00

Последният филм на Михаел Ханеке ("Бялата лента", Das weisse Band), макар и доста по-различен от останалите негови филми, които съм гледал, е отново от висока класа. Решен в черно-бяла стилистика, с особен дистанциран и същевременно взиращ се в лицата на персонажите поглед, той се въздържа да съди, да категоризира, да внушава. Това, съчетано с изключителната игра на актьорите (нещо, което важи с особена сила за детските образи) води до това, че зрителят забравя за фикцията и при все че е отстранен чрез трезв и внимателен поглед от случващото се, е въвлечен в него изключително в качеството си на човешко същество.

Флобер и аскетиката

2010-03-11T15:44:00.011+02:00

"Изкушението на Св. Антоний" на Флобер изглежда построена като тезисна книга. Флобер вижда извора на аскетиката в неосъществимото желание на човек да изпробва всичко или да бъде всичко. Именно поради въпросната невъзможност аскетът прибягва до (само)отрицанието - той иска да е или всичко или нищо; и във всяко отделно се преживява като частичен и непълен. Според Флобер аскетът замества невъзможността на всичкостта с една актуална нищета.

Струва ми се обаче, че Флобер е подведен към тази теза поради чисто теоретично-философското отъждествяване на Всичкото с Единното. А подобно отъждествяване в случая се родее с един сбъркан естетически пантеизъм.

Ето как Флобер естетизира един подобен пантеизъм:

'Иска ми се да летя, да плувам, да лая, да муча, да вия. Бих желал да притежавам криле, черупка, кора, да изпускам дим, да имам хобот, да се гърча, да се разпростра навред, да бъда във всичко, да се отделям с миризмите, да се разлиствам като растенията, да тека като водата, да трептя като звука, да блестя като светлината, да се гуша във всички форми, да проникна във всеки атом, да се потопя до дъното на веществото - да бъда самото вещество!'

Флобер, т. 3, с. 438

Emehntehtt-Re

2010-01-05T12:17:00.004+02:00

Magma имат нов албум - Emehntehtt-Re (2009).
Този албум е нещо като обрат в стилистиката им - при все че в него има и стар композиционен материал - аранжиментите са смекчени, звученето е по-деликатно, остротата и маниакалността са остъпили място на едно по-плавно нюансиране.
Музицирането е просто брилянтно.

Прекрасно е да чуеш и да се убедиш, че и в наши времена е възможно да се прави музика (макар и от ветерани).

Eiliff

2009-11-08T21:13:00.003+02:00

Eiliff са още една стойностна немска краут-рок група от началото на 70-те, чиято музика подобно на ранните Embryo се характеризира с мътна и тежка сплав на джаз и психеделия (на моменти доста в духа на Soft Machine, макар и не с тяхното изящество).

За свободното време и интернет

2009-10-23T22:47:00.004+03:00

Човек не бива да отделя повече от половин час от времето си на ден за интернет. За хората, които са дотам осъзнати, че не гледат телевизия и не преглеждат вестници, шляенето из интернет е най-крадливото занимание, което ограбва живота им най-вече откъм четене и слушане на музика.

С добра дума за виното

2009-10-13T01:14:00.004+03:00

'Вие сигурно знаете, че древните амиклеяни никого от боговете не са почитали така и никому не са се кланяли така, както на благородния отец Бакхус, и че в знак на почит са го назовавали Псила. Псила на гръцки значи крила. И наистина, както птиците благодарение на крилете летят високо в небесата, така благодарение на Бакхус (тоест на доброто, вкусно и упоително вино) и душата на човека се въззема нагоре, а тялото и всичко земно в него омеква и олеква.'

Рабле, Гаргантюа и Пантагрюел

Забележително е, че тук е действието на виното е описано като насочено пряко към душата, а едва опосредствано по отношение на тялото и земното изобщо.

Ian Carr

2009-09-14T18:31:00.003+03:00

За големия джаз-рок музикант Йън Кар (1933 - 2009) писах в другия ми блог.

За него в Wikipedia и All About Jazz.

Догматизмът като извор на неверието

2009-09-07T17:11:00.004+03:00

'Трябваше да премахна знанието, за да направя място за вярата; а догматизмът на метафизиката, т.е. предубеждението, че в нея може да се напредва без критика на чистия разум, е истинският извор на всяко неверие, което се противопоставя на моралността и което е винаги във висша степен догматично.'

Имануел Кант, Критика на чистия разум

Оттук става ясно, че вярата трябва да се разбира в контекста на моралния, практическия интерес на разума, в противовес на теоретико-догматичния, където се ражда неверието.

George Russell

2009-09-04T08:56:00.010+03:00

За големия джаз музикант Джордж Ръсел (1923 - 2009) писах в другия ми блог.

За него в интернет - Wikipedia и All About Jazz.

Апология на Kraan

2009-09-01T11:01:00.005+03:00

За повечето групи и музиканти важи следното: колкото повече ги слушаш, толкова повече се убеждаваш в каква голяма степен те са подвластни на клишетата - на чуждите или на тези, което те самите са създали. Всъщност едва ли има нещо по-унищожително за един музикант от клишетата, чийто автор е самият той.

При Kraan нещата стоят обратно, поне що се отнася до ранните им албуми. Със слушането им, все повече се убеждавам колко уникално са постоени композициите и в каква неподражаема стилистика те са въплътени. Живата динамика на въображението се чувства във всеки преход и във всяка установена форма, която сякаш е положена само за да претърпи фина метаморфоза.

Албумите на Kraan, които си струват са само четири, но пък си струват безусловно:

Kraan, 1972
Wintrup, 1973
Andy Nogger, 1974
Live, 1975

Да мисля или да живея?

2009-08-31T08:35:00.012+03:00

'Когато мислеше какво е той и за какво живее, Л. не намираше отговор и изпадаше в отчаяние; но когато престанеше да се пита за това, той сякаш знаеше и какво е и защо живее, защото действаше и живееше уверено и определено.'

Толстой, Ана Каренина

Едно от най-обичайните и най-обичани обвинения срещу философията през годините е, че колкото повече мислим и се питаме, толкова по-малко живеем и действаме определено. Да, в непосредствения живот сме далеч по-еднакви със себе си отколкото в мисловния живот. Но ако ще издигаме в идеал непосредственото съществуване, тогава няма да намерим нищо по-тъждествено и еднакво със себе си от неживото, в което, поради пълната липса на самосъзнание (мислене), опозицията между живот и смърт е изцяло отпаднала.
Затова изборът е всъщност между тези две алтернативи: Да мисля или да съм нежив?

_____________________________________________________
Горният цитат е забележителен и с това, че указва, как някои хора биха се задоволили с това да узнаят какво са, нежели да узнаят кои са.

Breaking the Waves

2009-08-28T19:41:00.002+03:00

За Порейки вълните (Breaking the Waves, 1996) на Ларс фон Триер писах в другия ми блог - виж тук.

Френските вина на българския пазар

2009-08-28T15:19:00.009+03:00

Тук естествено става дума за достъпните френски вина на цена съизмерима с тези на българските. Съгласно нашите наблюдения с Ваня повечето от тях не струват: или са изтървани или просто безлични. Явно в България се внася най-вече това, което самите фрунцузи отказват да пият. Затова ако човек пожелае да си вземе относително добро вино на нормална цена (под или около 10 лв), по-добре е да избягва френските, и да предпочете тези на по-младите винени нации като Австралия, Чили или Южна Африка.

Изключение правят френските вина от поредицата на J.P. Chenet. Те се намират в някои от големите вериги супермаркети и са на цена в рамките на 8 лв. Струват си и четирите разновидности, които сме опитвали: двете червени: каберне със сира и мерло; бялото (от коломбар и шардоне) и розето (от сензо и гренаш), може би все пак с изключение на последното.

Чудесни са особено мерлото - плътно и балансирано и бялото - меко и ефирно, без да му липсва характер.

P.S. Като става дума за вино, ето една интригуваща преглед-класация на по-достъпните бели вина на родния пазар, в който е взел участие и моят колега Ясен Захариев.

За удоволствието да се събуждаш на музика

2009-08-27T09:44:00.005+03:00

Удоволствие е светът да започва да влиза през премрежените още сетива във вид на музикална текстура. Тогава всичко придобива деликатна и свободна (непринудена) форма. Никой жест не тежи, а денят придобива перспективата на едно пътуване.

Тази сутрин слушам: Charles Mingus, Pithecanthropus Erectus, 1956

Дефиниция

2009-08-02T21:29:00.006+03:00

'Музиката е изкуството да се комбинират звуци едновременно (хармония) или последователно (мелодия). Цялото на музиката позволява да бъде сведено до числови отношения, тъй като звукът се състои от определен брой изохронни трептения в рамките на даден времеви отрязък.'

Камий Сен-Санс

Формализмът на горната дефиниция става още по-очарователен като се вземе предвид естетическия натурализъм на следната прокламация на Сен-Санс: "Аз композирам музика по същия начин както ябълковото дърво ражда ябълки".

Сен-Санс наистина е стилист в музиката. Тези дни се запознах с неговите концерти за чело и оркестър Nos. 1 & 2 и мога само да кажа, че искам да навлизам още.

Focus

2009-07-22T20:24:00.004+03:00

Като стана дума за фламандска музика, ето един очарователен запис на холандците от Focus, с много нерв, хумор, добро настроение и ... тиролски песенни мотиви.

Focus - 1973

Josquin des Prez

2009-07-20T09:19:00.005+03:00

Жоскен де Пре /Josquin des Prez/ (1455 - 1521) е френско-фламандски композитор, един от най-ранните (след Дюфе и Окегем) майстори на полифонията.

Сакралната му музика е много динамична, сякаш пространствената архитектоника на готиката се разгръща пред слуха създадена със средствата на времето и многогласието.
Песните му са деликатни, често пропити със съзерцателна омая, пак разгърнати със средствата на полифонията на три или четири гласа.

P.S. Доскоро от тези ранни композитори на Ренесанса и Готиката ми беше познат само Йоханес Окегем, сега откривам, че са цяла плеяда. За съжаление в България те са съвършено неизвестни - няма писано за тях, не се изпълняват. Наистина това не е показателно за тяхното значение и стойност, но пък говори твърде добре за широтата на местната ни култура.

За дивите ягоди

2009-07-18T09:58:00.008+03:00

„Поляната с дивите ягоди” /Smultronstället/ (1957) е може би най-благият и нежен филм на Бергман (колкото и подобни определения да са несъвместими с неговия стил). И парадоксално спрямо заглавието, това е филмът на Бергман за пътя. Пътя навън в света и пътя в себе си, из собствените ти страхове, блянове и опустошения. И онова, което съхранява външния път да не изпадне във формално пътуване, а вътрешния - в лутане без посока, е топията на една поляна, в която миналото и настоящето се засрещат и където може да се преоткрие чистотата и прямотата на началото.

Не съм гледал друг филм, в който външните и вътрешните срещи да са така преплетени в единно повествование, така щото всеки елемент от външния опит да е елемент от вътрешния и обратното. Не съм гледал друг филм, който да е посветен на края на жизнения път и да е така същевременно силно филм за началото.

Франсоа Купрен

2009-07-14T14:34:00.010+03:00

Франсоа Купрен /François Couperin/(1668-1733) е френски бароков композитор, органист и пианист. Неговите малки произведения за клавесин са били сред любимите опуси на множество по-късни автори, сред които Й. С. Бах, Рихард Щраус, Морис Равел.

Аз се запознах с неговата музика чрез неговите Сюити за виоли. Те наред с концертите на Вивалди за фагот и оркестър бяха първите произведения, които ме въведоха в класическата музика.

Днес отново се върнах към тези сюити от юношеството ми. Тове е наистина вълшебна музика, забулена в една плавна и спокойна дъждовна меланхолия. Басиращият глас на виолите в акомпанимент на клавесин е едновременно наситен и деликатен.

Paperhouse

2009-07-08T11:12:00.005+03:00

Един разкошен запис на Can от средата на 70-те.
Невероятен контраст между финото суб-ниво на началото и експресията на финала.

Can - Paperhouse

За тези, които не са запознати - Can е перфектната немска група с вокал - японец, едни от пионерите на минимализма в рока.

Музикантите са до един от висша класа:
Ърмин Шмид - клавир
Михаел Кароли - китара
Холгер Цукай - бас
Яки Либцайт - ударни
Дамо Сузуки - вокал

Един мой предишен текст относно Can.

Въображението в сетивното познание

2009-07-07T14:26:00.005+03:00

Способността за въображение е необходима съставна част на самото възприятие.

Имануел Кант, Критика на чистия разум, с.206

За да възприемем, т.е. за да разберем онова, което от което сме афицирани, ние първоначално трябва да сме го въ-образили в познат (по-точно разпознаваем) образ.

Kraan

2009-07-01T01:51:00.004+03:00

Една великолепна краут-джаз-рок група:

Kraan (1972)

Live-албумът им от 1975 е един от най-добрите концерти, които съм слушал. Задължително е да се чуе на перфектен звук.

Как се чете философия

2009-06-28T16:05:00.006+03:00

Превърнах в правило, докато чета един автор, да възприема и проследя идеите му, без да ги смесвам нито с моите, нито с тези на някой друг и без да му ги оспорвам. [...] След няколко години мислене по чужд образец, без, така да се каже, да разсъждавам, аз натрупах достатъчно за да се справям сам и да мисля без чужда помощ.

Русо, Изповеди, с.270

Правилото на Русо е валидно и за периода, когато човек вече е развил самостоятелно мислене, т.е. за целия живот. Не бива да търсим да оспорваме или пък да адаптираме към нашия светоглед един философски текст, без преди това да сме уверени, че сме направили всичко възможно да го разберем максимално автентично в авторовата му позиция.

Да п(р)очетем

2009-06-23T14:43:00.007+03:00

Къде можем да прочетем за Хю Хопър:

All About Jazz
Independent
New York Times
Wikipedia

R.I.P. Hugh Hopper

2009-06-22T12:02:00.014+03:00

Нека видим и чуем:
Един трибют на почитател за Хю Хопър
(сцени от концерти през различните години на фона на неговата композиция Kings and Queens)

Също:
Eдин разкошен концертен запис на Soft Machine от 1971
Втора част от същия запис
Съставът: Хю Хопър - бас, Робърт Уайът - ударни, Елтън Дийн - саксофон, Майк Ратлидж - клавир.

И вече в наши дни:
Soft Machine Legacy (2005)
Тук на сакса (и на клавира) е отново Елтън Дийн. Дийн почина през 2006. Сега вече двамата отнова са заедно.

Marillion в София

2009-06-14T09:02:00.002+03:00

Marillion изнесоха разкошен концерт снощи. Въпреки че не съм особен любител на вокалите на Стив Хогарт трябва да призная, че с него групата звучи невероятно органично и цялостно. Това е може би концертът, който най-категорично надхвърли моите очаквания, защото на мястото на очакваното удоволствие дойде едно тотално преживяване.

Les confessions

2009-06-12T00:33:00.010+03:00

Истинското удоволствие за мен беше от такова естество, че не може да бъде взето насила от мъжа, който копнее за него, нито отгатнато от жената, която може да го достави.

Жан-Жак Русо, Изповеди

Русо е просто невъзможен автор, в своите изповеди той е себеразголващо искрен, до шокираща степен, а същевременно надарен в това с неподражаема деликатност, чувствителност и вроден финес.
Просто изумително. Умът тук действително не е на себе си - в автентично човешкото и в собствената му рефлексия върху себе си.

Скопас

2009-06-07T14:29:00.008+03:00

Скопас от Парос, наред с Праксител, е един от най-големите скулптури на преходния период между класицизма и елинизма от 400 до 325 пр.н.е., период, известен като късен класицизъм или пред-елинизъм. Работил е върху източната, главна страна на Мавзолея в Халикарнас, реставрирал е храма на Артемида в Ефес, две от седемте чудеса на античния свят. В неговото творчество характерната хармонична и ритмична плавност на класическия стил (особено при Поликлет) е вече изоставена, барелефните му фигури са силно драматизирани, в напрегнати движения и импулсивни жестове. Главите на статуите му се отличават с дълбоко вкопани очи и полуразтворени уста, често в неподправен, но нюансиран израз на емоционално страдание. Това може да се види в тази глава на героя Мелеагър (запазено римско копие на оригинала).

Isotope

2009-05-29T18:55:00.005+03:00

Isotope е чудесна британска джаз-рок група от 70-те. Динамичен и жив фюжън с лек кентърбърийски нюанс.
Групата е основана от китариста Гари Бойл, а във втория им албум Illusion (1975) басист е Хю Хопър (!!!). Първият басист също е от класа - Джеф Клайн от Nucleus.

Henri Texier, Louis Sclavis, Aldo Romano

2009-05-16T13:42:00.007+03:00

Има едно превъзходно европейско джаз трио: Анри Тексие – бас, Луи Склави – /бас/кларинет, Алдо Романо – ударни. Първите двама французи, третият – италианец. Тук всъщност е нужна една уговорка – това не е точно джаз, а (както се изразява един приятел) европейска импровизационна музика. В нея е твърде осезаемо наследството на класическата камерна музика, а също така градските духовите оркестри от началото и средата на 20 век и общия европейски фолклор. Звученето е деликатно, на моменти интроспективно, на моменти увличащо мелодично, наситено с множество импровизации и експериментални пасажи. Съзерцателна и същевременно емоционална музика.
И тримата музиканти са водещи имена в европейската джаз-сцена и имат множество проекти с други изпълнители. Те са се утвърдили не просто в качеството си на перфектни инструменталисти, но и в качеството си на творци.

Любопитното е, че в България те са почти напълно неизвестни. За това изглежда има две основания. Първото е, че никога не са идвали тук – в България се обявяват за „звезди от световна класа”, само онези съвременни джаз-музиканти, които стъпят на местна сцена. Останалите просто не са интересни. Второто основание е, че повечето съвместни албуми на триото не са издадени от ECM, а от една френска компания Label Bleu. Поради което те няма как да се появят на първите места в каталога на Дюкан Меломан, откъдето черпят вдъхновението си какво да слушат почти всички „джаз”-сноби в България.

Изолация и обвързаност

2009-05-14T18:44:00.004+03:00

Знай, затова е толкова трудно да избереш себе си, понеже в този избор абсолютната изолация е идентична с най-дълбоката обвързаност, понеже той изключва всяка възможност да станеш друг, да се сътвориш в нещо друго.

Сьорен Киркегор, Или - или
също така мото към романа на Макс Фриш, Щилер

Gislebertus

2009-05-13T20:47:00.007+03:00

По повод Ева на Гислебертус.

Тук може да се види и прочутия тимпан на Гислебертус от катедралата Св. Лазар в Отан, Бургундия. В общ план и някои фрагменти. Биха могли да се намерят и по-добри изображения, но пък биографичният текст е написан умно и с разбиране.

Tonton Macoute

2009-05-06T17:13:00.003+03:00

Още една чудесна група, останала в историята само с един албум, едноименен - Tonton Macoute (1971). Много ведро, небесно синьо настроение лъха от тази музика, стилът е джаз-арт-рок с топъл плътен бас и пространни диалози между духовите (саксофон или флейта) и акустичното пиано, тук-таме заменено с хамънд или вибрафони.

Истинска музикална пролетна магия.

Кант относно вавилонския проект

2009-04-27T23:05:00.003+03:00

'Наистина оказа се, че ако и да мислехме за кула, която трябваше да стигне до небето, запасът от материали стигна все пак само за къща за живеене, достатъчно просторна за заниманията ни на плоскостта на опита и достатъчно висока за да имаме поглед върху тях, и че онова смело предприятие трябваше да пропадне поради липса на материал, без да се смята дори забъркването на езиците, което неизбежно трябваше да раздели работниците по отношение на плана и да ги разпръсне по целия свят, за да може всеки да я строи отделно по свой проект.'

Имануел Кант, Критика на чистия разум, с. 653

Един оперен дует

2009-04-10T18:36:00.005+03:00

Напоследък с Ваня сме очаровани от един необичаен дует оперни изпълнители от по-младото поколение – той е мексиканец, Роландо Виласон, а тя рускиня, Анна Нетребко. Гледали и слушали сме две постановки в тяхно изпълнение – „Травиата” на Верди и „Любовният елексир” на Доницети (естествено, макар и за съжаление - на запис). Изключителното при тях е свежият артистизъм, с които поднасят музиката. Пеейки, те общуват помежду си, говорят с погледи, сякаш смъкнали излишните маски. Аз никак не съм любител на помпозно-„класическия” стил на повечето оперни постановки, в които изпълнителните под три-четири пласта костюми и грим, дуят гръдни кошове, парадно обърнали лице към зрителя. Така че това изключение от правилото, което Виласон и Нетребко поднасят, страшно ме очарова. Те ангажират цялата си личност с персонажите, създават една светла интимност на сцената, толкова далечна от традиционната оперна декоративност.

Нека все пак спомена нещо и за гласовете и пеенето им – и двамата, освен че са изключителни професионалисти, притежават много жив тембър, който чудесно подхожда на сценичното им присъствие. Това особено важи за нейния глас, който се характеризира с една плътност и същевременно топлота.

Искам специално да обърна внимание на постановката на „Травиата”. Тя е от оперния фестивал в Залцбург (2005) и освен с тяхното участие е забележителна и с изключителната си режисура. Издържана е модернистично, в Брехтиански стил, без почти никакви декори и с подчертания контраст и символика на малкото вещи, видими на сцената. Тази постановка е в състояние да обърне един безразличен към операта човек в искрен почитател.

Jumbo

2009-04-04T11:48:00.009+03:00

Една очарователна италианска група - Jumbo. Странна смесица от инструментален прогресив-рок и вокален блус-рок.
Името Jumbo идва от прякора на вокалиста Алваро Фела, който е централната личност в групата. Определено неговите вокали са феноменът, с който слушателят трябва да привикне, за да навлезе в техния свят. Дрезгавеещ, опушен тембър, на моменти силно артистично модифициран глас, често изразяващ емоционален протест чрез показна индиферентност. На моменти американският привкус в тези преднамерено артистични вокали обаче се обезсилва от обстоятелството, че се пее на италиански и от подсилената песенност на някои композиции. В контраст спрямо вокалите, инструменталната среда е фино, майсторски и виртуозно обработена. Това важи особено за втория и третия им албум: DNA (1972) и Vietato ai Minori di 18 Anni (1973). Резултатът е една очарователна и неподозирана звучност.

Напоследък силно се привързах към тази група. Слушам ги често, когато съм навън. Носят в себе си нещо искрено човешко, в противовес на този зомбиран свят наоколо.

За отношението със самия себе си

2009-03-26T21:44:00.008+02:00

'В 'Горгий' Сократ не се обръща към гражданите, както прави в 'Апологията' и 'Критон'. Тук Платон говори с думите на Сократ като философа, който е открил, че хората имат взаимоотношения не само със себеподобните, а също и със самите себе си и че последната форма на взаимоотношения - моето битие с мен самия - предписва определени правила на първите. Това са правилата на съвестта и те са изцяло отрицателни. Те не казват какво да се прави; те казват какво да не се прави. Те не излагат определени принципи за извършване на действие; те полагат граници, които никое действие не би трябвало да прекрачва. Те казват: не върши зло, защото тогава ще трябва да живееш със злосторник. Платон в по-късните диалози ('Софист' и 'Теетет') доразвива това сократическо взаимоотношение между мен и мен самия и определя мисленето като безмълвен диалог между мен и мен самия; екзистенциално казано, този диалог като всички диалози изисква партньорите да бъдат приятели. Валидността на сокартическите твърдения зависи от това какъв човек ги произнася и към какъв човек те са адресирани. Те са самоочевидни истини за човека, доколкото той е мислещо същество; за тези, които не мислят, които нямат взаимоотношения със самите себе си, те не са самоочевидни, нито могат да се докажат. Според Платон тези хора - а те са "мнозинството" - могат да се сдобият с надлежен интерес към самите себе си само вярвайки в някакво митично "после" с неговите награди и наказания.'

Хана Арендт, Гражданското неподчинение,
из Насилие и политика, с.178-179

Asia

2009-03-22T23:49:00.003+02:00

Asia изнесоха чудесен концерт тази вечер. Винаги е удоволствие да чуеш музиканти от подобна класа, особено Стив Хау и Карл Палмър, та дори когато те свирят поп-рок.
Специално за Стив трябва да отбележа, че ако не е неговият фин и елегантен стил на китарата, Asia биха били доста по-близо до пошлостта, отколкото са.

Village Vanguard Sessions на Колтрейн

2009-03-20T17:51:00.010+02:00

Наскоро се сдобих с пълното издание на Village Vanguard Sessions (1961) на Колтрейн в четири диска (оригинално издание на Impulse!). Особено държах да имам пълното издание при това на възможно най-добрия звук, защото тази поредица от концерти е уникална. Тук Колтрейн е точно на ръба - между вече балансираната и стандартизирана джаз (пост-боп) стилистика на соловия виртуоз от една страна и навлизащата колективна лудост на фрий-джаза от друга. Между вглъбената съзерцателност и задъхания изблик. Между фината, деликатна текстура и накъсаната разтерзана фрагментарност. Още повече, че тук до Колтрейн е и друг прекрасен солов музикант - Ерик Долфи. Диалогът между двамата е невероятен, Колтрейн като цяло е по-мек, търпелив и плавен, Долфи по-рязък, остър и отсечен, но стилистиката им все пак е така хомогенна и вторично преплетена, че често двамата могат да се различат единствено по тембъра на инструмента, който използват, Колтрейн - сопрано или тенор-саксофон, Ерик Долфи - бас кларинет или алт-саксофон.
Интересното в тази поредица от записи е, че всяка отделна вечер те изпълняват в основни линии едни и същи композиции (най-често повтарящите са India и Spiritual), при което във всяко отделно изпълнение се откроява негов собствен темперамент и характер. Пълното издание дава именно възможността да се сравнява и да се чува различния и всякога индивидуален чар на тези повтарящи през различните вечери теми.

_______________________________________________
Накратко за изданието: звукът на записа е чудесен (все пак оригиналният запис е правен от легендарния звуко-инженер Руди ван Гелдър), но пък обложките са отвратителни. Като изключим общата твърда кутийка, всеки диск е прибран в картонено пликче, всяко изрисувано в ужасни портрети на Колтрейн, някаква безвкусна смесица от наивизъм и пост-импресионизъм. Изглежда американците започват да схващат диска с музика по аналогия с хамбургера като продукт за езднократна употреба, който веднага след купуване подлежи на консумация.

"Лице в лице" на Бергман

2009-03-16T17:57:00.002+02:00

Последният филм на Бергман, който наскоро гледах, бе Лице в лице (1976).
Филм за трагедията на един човек (иронично, това е жена по професия психиатър), комуто му се случва неочаквано да застане лице в лице със самия себе си.
Бергман превъзходно показва как отношението със самия себе си е отношение, в което рядко цари близост и доверие. Нещо повече, това е отношение, в което единият почти винаги остава анонимен, ако неговото съществуване изобщо е осъзнато.

Лив Улман е невероятна във филма. Рядко може да се види една тъй точна и нюансирана актьорска игра, в една тъй трудна роля.

Трагичност или абсурд

2009-03-12T18:05:00.005+02:00

'Там, където човешката гордост е още непокътната, трагедията, а не абсурдът се приемат за белег на човешкото съществуване. Най-великият представител на това е Кант. [...]
Кант е имал смелостта да освободи човека от последствието на неговото дело, настоявайки само за чистотата на мотивите му и това го е спасило от загубата на вяра в човека и потенциалното му величие.'

Хана Арендт, Човешката ситуация, с. 311

Charles Gounod

2009-03-10T00:39:00.005+02:00

Наскоро гледах филмирана версия на операта Ромео и Жулиета от Шарл Гуно. Останах очаровен. Мелодиката е нежна, отсъства подсилената мелодраматичност характерна за оперите от края на 19 век. Всичко е по-скоро деликатно и нюансирано.

Фелини за Антониони

2009-03-08T22:39:00.006+02:00

'Това, което най-много ми харесва у Антониони, е неговата упоритост и последователност. Винаги се е старал да остане верен на собствения си филмов модел. Той се наложи не само чрез противопоставяне на натиска на продуцентите, но преди всичко посредством покъртителната вярност към самия себе си. Той стигна дотам , че наложи направените по негов модел филми на същата публика, която години наред не искаше да го разбере и да го приеме.'

Федерико Фелини, Да направиш филм, с.102