Каквото и да си говорим, може би най-добрата квебекска (френско-канадска) арт-рок и прог-рок група са Maneige. Единствена им конкуренция в това отношение са Harmonium.
Maneige тръгват в първите им два албума с повече фолк-рок звучене, с много флейта и клавир, но впоследствие преминават към по-джази-фюжън звук.
Ето две композиции от по-късните им албуми, които обаче са репрезентативни и за двете страни от творчеството им:
Годините са втората половина на 70-те.
Тези дни гледах последния филм на иранския режисьор Асгар Фархади - Герой (2021).
Филмът отново е много добър. "Героят" се оказва отчайващо неспособен да контролира нишките на собствения си живот и да отстоява моралния си облик, колкото и усилия да полага за последното. Истински човешки филм.
То, моето тяло, си спомняше леглото във всяка от тези спални, мястото на вратата, изложението на прозорците, наличието на коридор, като извикваше и мислите, които са се въртели из главата ми, когато съм заспивал там, мисли, изплували отново при събуждането ми.
Марсел Пруст, По следите на изгубеното време
Още една страхотна канадска група от Квебек, за съжаление само с два албума - Sloche.
С подчертано джаз-фюжън звучене, те знаят как да пипат музиката и същевременно звукът им е запазил една суровост и необработеност, която очарова.
'Никоя държава не бива да се намесва насилствено в устройството и управлението на друга държава.'
'Никоя самостоятелна държава (все едно дали е голяма или малка) не бива да бъде придобита от друга държава чрез наследяване, размяна, покупка или дарение.'
Имануел Кант, Към вечния мир. Философски проект
Макар че като се взрем в историята, войната може да изглежда съдбата на човешкия род, вече живеем във времена, в които човечеството сякаш е готово да се отърси от тази съдба като от бреме. Беда е, че продължават да се появяват диктатори и сатрапи, които с ресантимент и злоба остават вкопчени в имперските амбиции на миналото.
Инвазията не е специална операция, агресията не е миротворчество, войната не е изход!
Слава України!
Наскоро открих за себе си един много симпатичен италиански изпълнител, поет с китара - Фабрицио де Андре. Това, което е уникално в песните му е, че има много фолклорни мотиви, част от които могат да се проследят чак до средновековните мадригали.
Де Андре е от поколението, когато в Европа начева фолк-рокът, първият му албум е от 1967. Повлиян е обаче доста от един друг мой любимец поет с китара - Жорж Брасанс. Дори е адаптирал някои от песните му на италиански. Подобно на Брасанс текстовете му са социално ангажирани и изпитва силен интерес към маргиналните фигури на обществото.
Ето два чудесни примера от Де Андре, стари негови песни в сравнително по-ново изпълнение, с по-разгърната инструментална част:
Наскоро се сдобих с нов електронен четец за книги и този път не е Kindle, а е Kobo. Това е канадска марка, собственост на японската компания Rakuten.
Моделът е Kobo Libra. Размерът на екрана не е стандартните 6 инча, а 8 инча, което много улеснява четенето на книги в PDF формат, който за разлика от другите формати, не позволява електронно увеличаване или намаляване на шрифта. Като се завърти, устройството автоматично минава в пейзажен режим на четене, което също е улеснение за PDF-документите. Има вътрешна подсветка, което позволява и четене на тъмно, без да натоварва очите.
Както е обичайно вече за тези устройства, поддържа функции като маркиране на страници в текста, отбелязване на цитати, вмъкване на бележки. Има и вградени речници, към които може да се добавят и нови.
Като цяло това е много приятна за ползване машинка, въпрос на навик е, но става удоволствие да се чете на нея.
Тези дни си припомням една чудесна, но леко позабравена от мен група - Oregon.
Oregon са американски джаз-квартет с елементи на world music. Дебютът им е през 1970. Формирани около китариста Ралф Таунър, а в началото на 80-те години записват няколко знакови албуми за европейската компания ECM.
Много фин звук, никога не минават границата на сладникавостта. Характерно присъствие на обой, благодарение на Пол МакКандлес. Всъщност всички музиканти от групата са изключителни инструменталисти.
Това е от един по-ранен концерт в Бремен (1974):
Един от най-, ама най-любимите ми джаз албуми и един от първите авторски проекти на тромпетиста Дон Чери.
Това е 7 години след като Дон записва с Орнет Колман The Shape of Jazz to Come.
И е много красиво:
Любимият ми музикант от Мали е Бубакар Траоре. Наскоро Ваня откри този запис. Концертът е от 2016 в столицата на Мали - Бамако. Самият Бубакар тук е на 74 години.
Невероятно изпълнение, допълнено от френския виртуоз на хармониката - Венсан Бюше. Могат да се чуят древните корени на блуса:
А и да добавя нещо метафизично: в тази музика може да се чуе и изконното братство между съня, смъртта и будуването.
Концептуално можем да наречем истина онова, което не можем да променим. Метафорично, тя е земята, по която стъпваме и небето, което се простира над нас.
Хана Арент, Истина и политика
Това е произведение на италианския неокласицистичен скулптор Антонио Канова от 1787.
Крилете на Купидон предават в неподражаема тоналност жеста на интимността.
Оригиналът на една много популярна в България песен. ФСБ дори не са се опитали да предложат различен аранжимент.
Le Orme - Amico di ieri (Приятел от вчера).
Има нещо много очарователно в унесеността на късните 70 години. Хипарството се е оказало само едно илюзорно déjà-vu.
