Sloche

 

Още една страхотна канадска група от Квебек, за съжаление само с два албума - Sloche.

С подчертано джаз-фюжън звучене, те знаят как да пипат музиката и същевременно звукът им е запазил една суровост и необработеност, която очарова.

 

Sloche - Isacaaron (1976)

Fabrizio de Andre

 

Наскоро открих за себе си един много симпатичен италиански изпълнител, поет с китара - Фабрицио де Андре. Това, което е уникално в песните му е, че има много фолклорни мотиви, част от които могат да се проследят чак до средновековните мадригали. 

Де Андре е от поколението, когато в Европа начева фолк-рокът, първият му албум е от 1967. Повлиян е обаче доста от един друг мой любимец поет с китара - Жорж Брасанс. Дори е адаптирал някои от песните му на италиански. Подобно на Брасанс текстовете му са социално ангажирани и изпитва силен интерес към маргиналните фигури на обществото.

Ето два чудесни примера от Де Андре, стари негови песни в сравнително по-ново изпълнение, с по-разгърната инструментална част:

Bocca di rosa

Il Pescatore

Oregon

Тези дни си припомням една чудесна, но леко позабравена от мен група - Oregon. 

Oregon са американски джаз-квартет с елементи на world music. Дебютът им е през 1970. Формирани около китариста Ралф Таунър, а в началото на 80-те години записват няколко знакови албуми за европейската компания ECM.

Много фин звук, никога не минават границата на сладникавостта. Характерно присъствие на обой, благодарение на Пол МакКандлес. Всъщност всички музиканти от групата са изключителни инструменталисти.

Това е от един по-ранен концерт в Бремен (1974): 

Canyon Song

Don Cherry - Complete Communion

 

Един от най-, ама най-любимите ми джаз албуми и един от първите авторски проекти на тромпетиста Дон Чери.

Това е 7 години след като Дон записва с Орнет Колман The Shape of Jazz to Come.

И е много красиво:

Complete Communion (1966)

Mokoomba

 

Една чудесна група от Зимбабве - Mokoomba. С много заряд, финес в свиренето и добри вокали.

Чуйте:

Kum Kanda

И един по-нов запис, с виртуозна интермедия на китарата и наситен финал:

Njawane

 

Още веднъж за Бубакар Траоре

Любимият ми музикант от Мали е Бубакар Траоре. Наскоро Ваня откри този запис. Концертът е от 2016 в столицата на Мали - Бамако. Самият Бубакар тук е на 74 години. 

Невероятно изпълнение, допълнено от френския виртуоз на хармониката - Венсан Бюше. Могат да се чуят древните корени на блуса:

Hona

А и да добавя нещо метафизично: в тази музика може да се чуе и изконното братство между съня, смъртта и будуването.

Още братство

 

Chris McGregor's Brotherhood of Breath, Brotherhood (1972) 

Позволете на музиката да бъде. 

Do it.

Amico di ieri

 

Оригиналът на една много популярна в България песен. ФСБ дори не са се опитали да предложат различен аранжимент.

Le Orme - Amico di ieri (Приятел от вчера).

Има нещо много очарователно в унесеността на късните 70 години. Хипарството се е оказало само едно илюзорно déjà-vu.

Разни

 

Тези дни довършвам конспекта си на "Истина и политика" на Хана Арент, започнах да чета паралелно изследването ѝ "Върху революциите", много бавно препрочитам "Война и мир" на Толстой, и слушам един много добър подкаст върху Френската революция.

И се опитвам да пиша един текст в / относно българската традиция на Кантовите изследвания.

Толкова много неща паралелно. Да, трудно се концентрирам върху нещо единствено. Може би вече си отивам. 

А да, и слушам отново Quadrophenia на The Who.

Live at Brussels, 1971

 

Най-добрата група... Британският джаз-рок at his best...

Soft Machine - Live at Brussels, 1971

P.S. "Най-добрата" в случая е суперлативно, но не компетативно определение. Има толкова много най-добри групи...

The Songwriter's Guilt

 

Нещо на ръба, което да ни припомни, че сме живи.

VdGG

 

P.S. Запасете се с търпение за живот, това е цяла една рок-сюита, прекрасна от началото до края.

Witthüser & Westrupp

 

Много ги харесвам тези двама младежи - 

Витхюзер и Веструп. 

Песента, с която поздравявам, е Der Rat der Motten. 

 

Und die alte Motte erhebt die Hand 

und sagt: Jene hat das Geheimnis erkannt.

Sie kennt nun den Grund 

und sie weiss warum

doch ihre Lippen sind jetzt 

ewig stumm.

 

Nucleus

 

Любимата ми джаз-рок група.

Отсъствието на вокали тук е достойнство. И то какво!

We''ll Talk About It Later...

 

R.I.P. Питър Грийн

Вчера е починал Питър Грийн - един от най-големите блус-рок музиканти. 

Основател е на Fleetwood Mac, които за жалост след напускането му се превръщат в най-обикновена поп-група.

Това обаче е от хубавите времена:

Black Magic Woman
Oh Well

И препратка към едно дори още по-велико парче:
Green Manalishi

Ерик Долфи отново

Напоследък все повече слушам авторските албуми и записи на Ерик Долфи. И колкото повече слушам, все повече ми харесват.

Ето например този концертен запис At the Five Spot от 1961 - със страхотен принос от страна на Букър Литъл на тромпета и Мол Уолдрън на пианото.

Впрочем пианистът Мол Уолдрън е работил и с едни други мои отколешни любимци - немската джаз-рок-етно група Embryo.

Екранизацията на "Вълшебната флейта" от Бергман

Снощи за пръв път гледах (и слушах) филмираната версия на Ингмар Бергман на "Вълшебната флейта" от Моцарт от 1975. Тук не става дума за същински филм, защото Бергман всъщност снима собствената си сценична постановка на операта.

Получило се е наистина стойностно представление, изпълнителите са добри, музиката е превъзходна, декорите са главно рисувани, което пък очарователно подчертава тяхната фикционалност. Окото на камерата на моменти се абстрахира от целостността на декора и се фиксира върху отделни изражения и жестове на героите, с което се създава усещане за насищане на смисъл. И музиката те кара да възприемаш всичко това леко и непринудено.

Единственото което ме подразни бе началото - докато течеше увертюрата на операта камерата се фиксираше и върху различни лица от публиката - лица на различна възраст, с различна раса и специфика. Всички те обаче изглеждаха толкова изкуствено застинали, че синът ми, който наблюдаваше сцената, повтори на глас и моя въпрос: "Защо всички са толкова вцепенени?".
След увертюрата обаче си непосредствено увлечен в това, което се разгръща пред теб.


Ето една превъзходна сцена от постановката, снимана с невероятен усет, такт и очарование - дуетът на Папагено и Папагена.

Още една украинска група - Dakh Daughters

Открих още една невероятна украинска група, наред с Даха Браха, този път с изцяло женски състав - Dakh Daughters.

Всъщност това е асоцииран с Даха Браха акт, всички дами са актриси, от една и съща театрална трупа, а челисктата Нина Гаренецка участва и в двете групи.

Стилът е нещо като dark cabaret, с готик звучене, фолклорни мотиви и на моменти препратки към музикалния авангард, обаче с твърде подсилена ритмика, с което на моменти се вкарват и доста други елементи, като например рап или реге.

За мен сплавта, която се получава, е очарователна, ангажираща и приятна за слушане.

Ето едно 30-минутно студийно изпълнение (с кратко интервю) пред Сиатълското радио KEXP -  Dakh Daughters!

И още едно чудесно по-ранно изпълнение в малко по-различен състав - Love Must Die!

Cheikh Lô

Благодарение на онова Сиатълско радио KEXP открих един чудесен музикант от Сенегал, всъщност вече ветеран и на години - Cheikh Lô.

Невероятни музиканти е събрал, много пипнат и балансиран звук, искрена музика.

Всъщност само да припомня, че от Сенегал са също една голяма група - Orchestra Baobab, за която вече съм писал.

Насладете се: Degg Gui.

Мингъс и Долфи

Един страхотен запис на квинтет на Чарлз Мингъс с Ерик Долфи. Надписът в началото на клипа е подвеждащ, композицията е на Мингъс, а и той води групата.

Долфи започва с флейта, после минава към бас-кларинет и накрая завършва отново с флейта. На тенор-сакса е Клиф Джордан.

Чуйте.

 

Албан Берг

Лиричната сюита на Албан Берг от 1926. Съставът е струнен квартет, не е за вярване.

Трябва да се слуша на тъмно.