Kobo Libra

 

Наскоро се сдобих с нов електронен четец за книги и този път не е Kindle, а е Kobo. Това е канадска марка, собственост на японската компания Rakuten. 

Моделът е Kobo Libra. Размерът на екрана не е стандартните 6 инча, а 8 инча, което много улеснява четенето на книги в PDF формат, който за разлика от другите формати, не позволява електронно увеличаване или намаляване на шрифта. Като се завърти, устройството автоматично минава в пейзажен режим на четене, което също е улеснение за PDF-документите. Има вътрешна подсветка, което позволява и четене на тъмно, без да натоварва очите. 

Както е обичайно вече за тези устройства, поддържа функции като маркиране на страници в текста, отбелязване на цитати, вмъкване на бележки. Има и вградени речници, към които може да се добавят и нови. 

Като цяло това е много приятна за ползване машинка, въпрос на навик е, но става удоволствие да се чете на нея.

 

Разни

 

Тези дни довършвам конспекта си на "Истина и политика" на Хана Арент, започнах да чета паралелно изследването ѝ "Върху революциите", много бавно препрочитам "Война и мир" на Толстой, и слушам един много добър подкаст върху Френската революция.

И се опитвам да пиша един текст в / относно българската традиция на Кантовите изследвания.

Толкова много неща паралелно. Да, трудно се концентрирам върху нещо единствено. Може би вече си отивам. 

А да, и слушам отново Quadrophenia на The Who.

Колекции от думи

Напоследък (всъщност от няколко години) през свободното време обичам да си колекционирам в личен речник английски думи заедно с контекстите, в които съм ги срещнал. Този речник вече се разрастна до 5 ръкописни тетрадки голям формат.

В него всяка дума е тясно свързана с повода, който ме е накарал да й обърна внимание. С това искам да кажа, че думата може да ми е била предварително известна, но да ме е изненадал контекста, в който съм я срещнал. Или пък да съм преценил, че този контекст добавя нов смислов нюанс към моето първоначално знание за нея.
Наред с това си записвам и етимологията на думата и евентуални родствени връзки с думи от други езици (главно френски или немски). Също си добавям примери за други възможни контексти на употреба.

Така всяка дума се разраства страшно много - започва да изглежда като тайнствено и заедно с това застрашено единство от безброй много случаи на употреба или пък сборище от роднински връзки. Но заедно с това тя е асоциирана и с някаква лична подсказка - място от прочетена художествена книга или пък философска студия.

***
Мисля си да направя някакъв такъв паралелен речник на думите обозначаващи емоции, не само на български или на английски, а и на всички езици, които бегло ползвам.
Емоциите са стара моя страст, може би защото в екстровертен план аз стоя като резервиран човек.

За безветрието на душата

"За мислителя и за всички изобретателни умове скуката е онова неприятно "безветрие" на душата, предхождащо щастливото плаване и веселите ветрове. Той трябва да я понесе, трябва да изчака въздействието ѝ върху себе си - именно това е, което по-ограничените натури не могат никога да достигнат."

Ницше, Веселата наука

Бретан и сидер (chistr)

Песента на почитателите на сидер:

Son ar chistr

Изпълнена на традиционен бретонски от бретанския музикант Алан Стивел.

Зимен слънчев ден и вино верде

Да се пие вино на открито определено има чар, който не може да бъде симулиран в затворено пространство.
И това важи най-вече за слънчевите студени дни, когато слънцето над нас засреща иманентното вътрешно слънце във виното.

Днес беше такъв ден - и ние го отпразнувахме с вино верде. Вино верде (Vinho verde) е леко португалско бяло вино от провинция Миньо (Minho), характерно с белезникав цвят и зеленикави оттенъци. Естествена газировка и много свеж киселинен вкус, който е същевременно мек и ненатраплив.
Приятен послевкус.

За Сибиу

Сибиу, на немски Херманщад, на унгарски Нагисебен, е чудесен град в Трансилвания, днешна Румъния със запазен исторически център, който датира още от 13-14 век.

Сибиу е бил основен град в Зибенбюрген (така нареченото Седемградие), което е всъщност немско-езичното име на Трансилвания и бележи областта на север от Карпатите, в която немски заселници от Саксония започват да строят укрепени градове за да се предпазят от монголските и по-късно османските нашествия.

В хода на историята си Сибиу е бил част от Унгарското кралство, по-късно – столица на независимото Трансилванско княжество, за кратко време васал на Османската империя; по-късно, в края на 17 век областта е интегрирана в Хабсбургската и съответно Австро-унгарската империя, а едва от 1918 е част от Румъния.

Още от Средновековието градът е бил търговски, културен и църковен център, приютявал е зад градските си стени 19 занаятчийски гилдии и три различни етноса – немци, унгарци и власи (румънци).

До ден днешен градът пази мултикултурното си очарование, като по много специфичен начин съчетава в старата си част известна архитектурна строгост и резервираност, останала от времената на църковната Реформация, с изисканото великолепие, присъщо на Хабсбургската епоха.

Как да разпознаваме кедрите?

Кедърът (лат. cedrus, англ. cedar,  нем. Zedern, фр. cèdre) е чудесно иглолистно дърво, разпространено по нашите географски дължини главно около Средиземноморието (Леванта, Мала Азия, Северна Африка). У нас и като цяло в Европа то се използва много често за озеленяване на паркове и градини.

Как да различаваме кедрите от другите иглолистни?

1. По иглиците:
Иглиците на кедрите са разположени по клоните в снопчета от по 15 до 40  и са по-меки в сравнение с тези на повечето други иглолистни дървета. (За разлика от кедрите иглиците на елите и смърчовете са разположени самостоятелно по клончето, докато тези на боровете са разположени в снопчета от по 2, рядко до 5 и са далеч по-дълги от тези на кедрите).

2. По шишарките:
Шишарките на кедъра са обли, във форма на овално буренце и подобно на тези на елата растат нагоре и при зрялост се разпадат още докато са по клоните. (Могат да бъдат откъснати докато са още зелени, и в такъв случай с течение на времето стават тъмнокафяви и запазват голяма твърдост).

3. По цялостния хабитус: 
Клоните на кедъра стоят по-разперени в посока нагоре и с повече отстояние един от друг. Гледани дори от далечина, клоните могат да се различават по-ясно един от друг и не се сливат в хомогенна елхова форма. В случай, че кедрите имат подчертан връх, той обикновено клюмва настрани. С възрастта на дървото върхът може да се пречупи или разрои и тогава горната част на кедъра става широка и разперена.

На снимката: стар кедър с разроен връх (вляво) и млад кедър със запазен връх (вдясно).

Бирата Estrella Damm

Една от чудесните бири достъпни на българския пазар е Estrella Damm. Произвежда се от 1872 в Каталуния, Барселона, но е в традициите на доброто немско, или по-точно елзаско пиво, тъй като началото е поставено от елзаски емигрант в Испания - Аугуст Кюнцман Дам.
Estrella има приятен, плътен, същевременно фин и лек вкус, с меки и едва доловими стипчивост и горчивина.

Любопитното е, че наред с неизменните за класическото пиво съставки - малц, хмел и вода, Estrella съдържа също и ориз. Забелязал съм, че бирите с ориз в състава си са по-меки от обичайното, като оризът притъпява характерната горчивина  на традиционното пиво. (Изглежда тъкмо поради това немците и чехите не практикуват добавянето му).

Така че Estrella със своята плътност и мекота допринася един чудесен аспект към света на бирата.

За безалкохолната "бира"

Между безалкохолната „бира” и същинската бира (като изключим наличието или не на алкохол) има две големи прилики и една решаваща всичко разлика. Първата прилика е в суровините: безалкохолната бира се произвежда (в добрия случай) също така от малц, хмел и вода, както и същинската. Втората прилика е във външния вид: безалкохолната бира може да има същия бистро жълт цвят и може да дава същата обилна пяна като класическата, дотам че те да са неразличими с просто око. Тук някой би могъл да попита: е какво повече можем да очакваме от едно истинско пиво? Единственото, което остава да очакваме, е една-единствена, но всъщност драматична за бъденето бира подробност – а именно вкусът. Да, защото какъв е смисълът да се пие „бира”, която съвсем няма вкус на бира?!? А точно такъв е случаят с безалкохолната. Като цяло тя представлява едно неопределено на вкус, леко сладнящо питие, в което евентуално могат да се доловят някакви странни привидно плодови или фруктозни оттенъци. Нямам представа какъв е произходът на последните, но те могат да се усетят изрично в Clausthaler, една от най-разпространените и популярни марки безалкохолни „бири” в света.
В този смисъл безалкохолната „бира” може да бъде препоръчана единствено на любителите на отвари и студени чайове, които обаче едва ли биха оценили еднозначно като предимство наличието на пяна и отсъствието на ярък плодов привкус.

Единствената безалкохолна „бира”, която съм опитвал и която като че ли има свой собствен характер, е тази на Oettinger. Странното и специфичното при нея е, че леко сладнящият и като че ли далечно плодов вкус, който може да се усети у някои от събратята й, е тук заменен с почти абстрактен меден привкус. Нямам представа дали класическата медовина се отпива като нещо подобно, но безалкохолната Oettinger има вкус на освежаващо „медено” питие, при това без никаква натрапчива сладост. Това я превръща в напитка, която си струва да бъде отпивана сама за себе си, без да има нещо сходно на вкус със същинската бира, освен привидностите на външния вид.

__________
Безалкохолната „бира” обичайно се произвежда от класическа алкохолна бира, която се вари допълнително и като се използва обстоятелството, че алкохолът има по-ниска температура на кипеж от водата и той бива отвеждан като отделна фракция. Заедно с това за съжаление се отвежда и същинския дух, spiritus, на бирата.

Бирата Oettinger

Oettinger е една от най-разпространените немски бири в България, а и по света. И една от най-евтините. Някой би казал, че евтин продукт се получава винаги за сметка на качеството. Това обаче не важи точно за Oettinger. При тях евтиният продукт се получава най-вече за сметка на рекламата - категорична стратегия на фирмата е да не се влагат никакви пари в реклама. Резултатът е нелоша бира на доста ниска цена, достъпна в почти цял свят.

Oettinger предлагат множество разновидности - но най-разпространени са в кутийките: Pils, Export и Hefe-Weissbier. Сравнително по-добри са пилзенският тип и бялата естествено мътна - трудно е да се намери друго бяло пиво с подобно съотношение на качество и цена.
______
Oettinger се прави в малкото баварско градче Йотинг (всъщност по-правилно е да се произнесе Ьотинг (Oetting)), на стотина km източно от Мюнхен. Произвежда се още от 1731 насам, но пивоварните традиции в района могат да се проследят чак до 1333. Понастоящем поради огромната продукция Oettinger се произвежда и в още няколко пивоварни из цяла Германия. От 2004 насам тя е най-продаваната марка немска бира по света.

Бяла тъмна бира

Пили ли сте бяла тъмна бира? Не, това словосъчетание не е оксиморон. - "Бяла" реферира към пшеничения малц в състава й, докато "тъмна" - към това, че малцът е препечен, което придава и характерния й цвят, а и част от характерния й вкус.

Съчетанието е чудесно: меката сладост от пшеничения малц, добавен към ечемичения, контрастрира по превъзходен начин с характерната горчивина на препечения вкус.

Прекрасен образец за такъв вид бира имат Erdinger (откриваем в България) - Erdinger Weissbier Dunkel.

______
Бирата Erdinger се произвежда от 1886 насам в малкото баварско градче Ердинг (на около 40 km северо-източно от Мюнхен). Там са се специализирали в производството тъкмо на различни видове бяла бира.

Krombacher

Krombacher Pils е една от най-добрите немски бири достъпни в България. Притежава подчертан и заострен хмелов вкус - благородна и деликатна горчивина, свободна от всякаква киселост. Това впрочем трябва да е характерната особеност на всички бири от типа pils, макар че малко бири, в това число и немски, го постигат. И макар това наименовоание да идва от чешкия град Пилзен, не съм опитвал чешки бири, които да притежават подобна чистота или дори абстрактност на хмеловия вкус. Последните са винаги по-плътни и балансирани, при което хмелът леко отстъпва на заден план.

В този смисъл Krombacher представлява едно наистина специфично и неповторимо удоволствие, а като за рядък аналог се сещам за една друга немска бира Jever Pils, която обаче досега не съм срещал извън Германия.

_____
Krombacher се прави от 1803г. в малкото градче Кройцтал (Kreuztal), намиращо се в Северен Рейн-Вестфалия, на около 80 km източно от Кьолн.

За българската "бира"

Случвало ли ви се е, след бутилка немска бира да отпиете българска "такава"? Веднага, още при първата глътка ви лъхва на евтина парфюмерия. За съжаление това важи и за трите най-популярни български марки така наречена "бира". Изглежда производителите в България не считат местния потребител достоен за пиво с естествени съставки. И вероятно са прави, защото българинът упорито продължава да косумира техните боклуци.

Има два вида спасение от т.нар. "българска бира". Първият, и не толкова добрият, това са международните лицензирани марки, произвеждани в същите наши пивоварни. От тях най-приемливият вариант e Amstel, напоследък достъпен само в кутийки. След това идва Beck's, която за съжаление сладни повече от нужното за една добра бира, но пък може да се открие в повечето заведения. Най-накрая идва Tuborg, което всъщност не е бира, а някакво блудкаво женско питие, в което трудно се усеща хмел.

Същинското спасение е оригиналната немска бира, която може да се отрие в някои супермаркети. Някои добри и често срещани марки са Oettinger, Warsteiner и особено бялата Paulaner. Дори и в случаите когато немската бира не е изключителна, в нея се разпознава истинското пиво и автентичния хмелов вкус. Друг вариант е Heineken, която не е толкова зле, колкото може да се предполага за една масова международна марка. Последният вариант, това са някои полски бири в кутийки, които макар че често са рехави и воднисти, са винаги по-добрият избор в сравнение с българската имитация на пиво.

Парадоксално и дори комично е, че някои немски и полски бири се появяват на нашия пазар на цена по-ниска в сравнение с местните наши бири в кутийки. Оказва се, че химията, изкуствените съставки и отвратителното качество на нашите "бири", трябва да се плаща не само с кондицията на потребителя, но и от неговия джоб.

Март не е това, което е

На пръв поглед март е женски месец, но това съвсем не е така. Март е месецът на Марс, богът на войната (лат. Mar(t)s)*. И това, което днес ни изглежда като капризите на една старица (условно наречена Марта), са всъщност естествените обрати в хода на един военен конфликт – бил той между зимата и пролетта, бил той между компромиса и гордостта. И това, че днес сме склонни да гледаме на една война снизходително по женски - като на каприз, е още един от болестните симптоми на нашето време: че човек вече съвсем е отвикнал да воюва, при това дори и за най-достойното – да отстои себе си.

________________
* Оттук martial на английски съвсем не означава мартенски, а боен, войнствен.

Сетивни контрасти

Горещият душ е определено едно от големите удоволствия достъпни за съвременния човек. Струва се да се отбележи, че удоволствието е далеч по-голямо, когато горещият душ се съчетае с ледена бира. (Колкото и това да е на пръв поглед близко до ума, изобретяването на тази комбинация я дължа на моя домашен ангел-хранител). Едно подобно контрастно съчетание едновременно отпуска и освежава. И човек се изпълва с желание след него да се отдаде на любимото си занимание - било то слушане на музика, четене на исторически очерци, или конструиране на фантазии.

Не от необходимост или полза

„ Хората отнасят музиката към това, в което смятат, че се състои начинът, по който свободните хора прекарват времето си. ... И тъй, очевидно това е едно образование, което човек трябва да дава на синовете си не защото е необходимо и полезно, а защото подобава на свободния и е прекрасно.”

Аристотел, Политика, Книга осем, Глава трета

Нека не разбираме тук музиката в тесния смисъл, а в широкия – като онова, което е предмет на занимание на музите.

За бирата и видовете бира

Традиционната бира има само три допустими съставки: вода, ечемичен малц* и хмел, плюс мая (дрожди), които да осигурят ферментационния процес**. Има едно малко изключение и това е т.нар. „бяла бира” (Weissbier) или другояче казано „пшеничена бира” (Weizenbier), която наред с ечемичения, съдържа също и пшеничен малц. Това придава на добрата бяла бира един съвсем своеобразен и много приятен привкус – деликатна сладникава резливост на фона на основния плътен и закръглен вкус.

От своя страна традиционното ечемичено пиво се дели на два основни подвида: herb и съответно würzig. Herb, което означава на немски „тръпчив”,„горчив”, реферира към доминиращия хмел в бирата, който й придава свежа и фина горчивина. Докато würzig е бирата с доминиращ малцов вкус, което я прави по-плътна, концентрирана, засищаща. В Германия светлата бира с преобладаващ herb-вкус се определя обикновено като pils, което идва от името на чешкия град Пилзен (Pilsen), където за пръв път започнало да се произвежда филтрирано светло пиво.

Наред със светлото филтрирано пиво, което се характеризира с лекота и заострена горчивина, все още се среща и така нареченото „естествено мътно” пиво (naturtrüb), което освен че е мътно и непрозрачно на цвят, е по-плътно и сурово на вкус. Това последното съвсем не е недостатък и могат да се открият превъзходни естествено-мътни бири.

Наред със светлото и естествено мътното нефилтрирано пиво, има също и тъмно пиво (dunkel), чийто специфичен черен или кафеникаво-черен цвят и приятна тъпа горчивина идват от препечения малц в състава му.

Силната бира, с по-високо алкохолно съдържание (около 7%) (също резултат от естествен ферментационен процес), в Германия носи наименованието bock. Тя има обикновено тъмно жълт или оранжево-кафяв цвят и притежава специфичен вкус, който се характеризира с елегантна сладост, тежест и острота. Има също и така наречен doppelbock или „двоен бок”, чиято алкохолност може да достигне дори 12%.

***

В България не се вари качествена бира. Това важи за големите компании, craft-бирените производители като например варненската Glarus правят едно приятно изключение, но цените им са по принцип високи за България. Досега не съм опитвал българска масова „бира” (в това число и произвежданите в България международни комерсиални марки), която да притежава автентична хмелова горчивина. Вместо горчивина българската „бира” притежава горчива киселост (или в редки случаи сладникавост), която обикновено оставя неприятен послевкус. Възможно е това да е резултат от изкуствени добавки и овкусители. В най-добрия случай - вероятно е резултат от ускорен и небрежно контролиран пивоварен процес и минимално съдържание на хмел в състава й. Освен това пивото, произвеждано в България, е тежко и дори в количество от 2-3 бутилки може да доведе до неприятни последици. Това вероятно говори за наличието на добавъчен алкохол.

______

* Малцът, това се покълнали чрез накисване зърна, след което процесът на покълване е прекъснат и полученият материал е изсушен.

** Добавянето на мая за процеса на ферментиране не се използва винаги. Произвеждат се и естествено ферментирали бири.

Слушането на музика боледува

Не само четенето на книги, но и слушането на музика боледува.

Хората вече просто не слушат музика. Единственото, което само външно наподобява на слушането на музика и с което те явно се задоволяват, е да им дрънчи нещо в главата.

Достатъчен симптом за това е фактът, че разпространените преносими аудио-слушалки в магазинната мрежа вече не стават за музика (в това число и на такива фирми с традиция като Sony, които би трябвало да пазят някакъв минимален статус). От години насам има постоянен срив на качеството, но явно вече е преминат прагът, отвъд който музиката и изобщо звученето й нямат никакво значение.
С достъпните слушалки (а други просто няма) не може да се чуе дори и половината от многообразието на една стойностна музика, защото чрез подобни средства тя се свежда до поредица от тонални шумове с пресилени баси.

Явно ако човек все още иска да слуша музика докато е в движение, трябва да носи професионални аудио-слушалки във вид на кошница на главата си.

Ноември не е това, което е

Да, за радост горното изказване важи не само за совите, но и за месеците.

Ноември номинално е деветия месец от годината (от novem на латински - девет) и ноември е пролетен месец, защото аз в момента се намирам духом в Монтевидео, т.е. на южното полукълбо.