Паметта на тялото

 

То, моето тяло, си спомняше леглото във всяка от тези спални, мястото на вратата, изложението на прозорците, наличието на коридор, като извикваше и мислите, които са се въртели из главата ми, когато съм заспивал там, мисли, изплували отново при събуждането ми. 

 

Марсел Пруст, По следите на изгубеното време

Ретроним?!?

Знаете ли какво значи ретроним?

Това е дума или словосъчетание, което се въвежда ретроспективно за да означи някаква реалност - най-вече изобретение - което понастоящем вече е остаряло и е до голяма степен изместено от нов вид, който съответно работи на нов принцип, макар и да изпълнява сходна функция. Например словосъчетанието "акустична китара" е ретроним, който е бил излишен преди 1930 г., когато всички китари са били акустични и съответно не са съществували електрически такива. Словосъчетанието "аналогов запис" също е ретроним, защото то започва да се използва едва след като се появява технологията на цифровия (дигиталния) запис.

Дали обаче терминът ретроним може да има и по-широко приложение? В този смисъл дали думи като "обет" и "моминска чест" в съвременния български могат да се разглеждат като ретроними или те са по-скоро просто архаизми?

Можем ли да разглеждаме предмета на словосъчетанието "моминска чест" като заместен (или заменим) от по-нова реалност като например "лично достойнство" или "женска гордост"? Или просто въпросният предмет е изчезнал и вече може да бъде обект само на един строго исторически интерес?

Накратко за Русо

Тези дни бивам очарован от Русо.
Русо ме пречупи за себе си, когато преди десетина години прочетох Изповедите. Но след това не можех да се върна лесно към по-философските му текстове, защото те в сравнение с този коректив ми се струваха преднамерени, маниерни и тромави. И претрупани с реторически въпроси и пози.

Но не, Русо е истинска фурия. Той изисква само малко начално доверие. И след това се отдаваш на очарованието да мислиш заедно с него.

Колекции от думи

Напоследък (всъщност от няколко години) през свободното време обичам да си колекционирам в личен речник английски думи заедно с контекстите, в които съм ги срещнал. Този речник вече се разрастна до 5 ръкописни тетрадки голям формат.

В него всяка дума е тясно свързана с повода, който ме е накарал да й обърна внимание. С това искам да кажа, че думата може да ми е била предварително известна, но да ме е изненадал контекста, в който съм я срещнал. Или пък да съм преценил, че този контекст добавя нов смислов нюанс към моето първоначално знание за нея.
Наред с това си записвам и етимологията на думата и евентуални родствени връзки с думи от други езици (главно френски или немски). Също си добавям примери за други възможни контексти на употреба.

Така всяка дума се разраства страшно много - започва да изглежда като тайнствено и заедно с това застрашено единство от безброй много случаи на употреба или пък сборище от роднински връзки. Но заедно с това тя е асоциирана и с някаква лична подсказка - място от прочетена художествена книга или пък философска студия.

***
Мисля си да направя някакъв такъв паралелен речник на думите обозначаващи емоции, не само на български или на английски, а и на всички езици, които бегло ползвам.
Емоциите са стара моя страст, може би защото в екстровертен план аз стоя като резервиран човек.

Трансфигурация

В този вълшебен миг от него ще се свлекат и слабостта, и плахостта, и неопитността.

Джеймс Джойс 

Транс-фигурация  =  пре-ображение.

В болка по искреността

'Пръв Адам Смит постави разума в служба на интереса; понастояшем чувството също е поставено в служба на интереса. В хода на това по-късно развитие, понятието за искреност е изкормено от целия му смисъл. В настоящата "култура" малко хора ги е грижа да различават - а и всъщност малко са в състояние да различават - между искреност и показна искреност, по същия начин, по който малко различават между религиозна вяра и съблюдавана религиозност. На повдигащия съмнение въпрос: Това истинска вяра ли е? или Това истинска искреност ли е? ще получим само празен поглед. Истина? - Та какво е това? Искреност? - Разбира се, че съм искрен, не го ли казах вече?'

Кутси, Дневник на една лоша година

Дж. М. Кутси

От няколко месеци чета Дж. М. Кутси (J. M. Coetzee). Страхотно е, че го открих, предвид че у мен има известен скепсис към най-новата литература.
Невероятен писател, по човешки деликатен, фин като стил и интелектуален подход, дълбок и с много жив морален усет. Трудно събирам думи, с които да предам ентусиазма ми достатъчно пълно.
Радвам се, че с Ваня споделихме въодушевление към книгите му.

Чета го на английски като периодично сравнявам с българските преводи.
Животът и времената на Майкъл К и В очакването на варварите имат два превода, сред които, особено що се отнася до втората, бих избрал по-ранния (Изданието на Народна култура от 1986). Позор има само един превод, в който има някои неприятни недоглеждания и донякъде интелектуална немарливост. Иначе Кутси определено си струва да бъде четен дори и само в превод.

Дневник на една лоша година (публикувана 2007) все още не съм я започнал. Само предвкусих стила ѝ с кратък откъс. Струва ми се, тя ще представлява двойно очарование за мен, защото в наратива ѝ са вплетени философско-политически есета, които, меко казано, са много добри. Българският превод ми се видя на ниво. Ще пиша по-подробно, когато я прочета.

Убеден съм, че всеки любител на добрата литература би оценил Кутси

.

Morpheus

Морфей е един от онирите - демоните на съня. Едва ли може да се намери по-подходящо име за него - пластиката на оформянето е присъща именно на съня.

Собствено всичко онирично е дълбинно пластично.


Картината е на Пиер-Нарсис Герен (Pierre-Narcisse Guérin) - Морфей и Ирида, богинята на дъгата.

Атрофията на личната биография

"Но всички свидетелства са някак неопределени, несъстоятелни. Между тях няма противоречия, но няма и съответствия; те сякаш не се отнасят до едно и също лице."

La Nausée

За усещането накратко

Един неочакван контекст на думата усещане (sensation):

"Великият обект на живота е усещането - чувството, че съществуваме, дори и в мъка. Това е същата 'копнееща празнота', която ни мами да залагаме - в битка, в пътешествие... В необуздани, но ясно чувствани себеосъществявания (pursuits) от всякакъв вид, чиято основна привлекателност е въодушевлението, неделимо от тяхното извършване."

Лорд Байрон

Преводът е мой.

Jacques Brel

Едва тази сутрин, когато Ваня търсеше една песен на Жак Брел, осъзнах, че много съм го слушал, но никога досега - гледал и слушал едновременно. Не предполагах, че е дотолкова емоционален и ексцентричен - в хубавия смисъл на думата - пътуващ надалеч (ex) от центъра си (centré). И искрен и обсебен същевременно. В студийните му записи си личи един заявен артистизъм, но този артистизъм е стилизиран и овладян. На живо - той сякаш твърде често е на ръба. Едва сега оценявам обстоятелството на колко много рок-музиканти той е повлиял впоследствие.


Три инстанции:

Ces gens là

Dans le port d'Amsterdam

Ne me quitte pas

Бернал Диас

Тези дни зачетох "Истинска история за завоюването на Нова Испания" на Бернал Диас дел Кастильо, испански/кастилски конквистадор, а в края на живота си - също и писател (хроникьор), който е участвал в похода на Кортес при завоюването на империята на ацтеките.
Книгата наистина доставя голямо удоволствие при четене, защото е изпъстрена с множество подробности и детайли от епохата и описваните събития, а същевременно е издържана в пестелив и необременен с излишество стил, при което на места създават хубаво впечатление често адекватните както в психологически, така и в морален план съждения на автора.

Всъщност предимство на текста е най-вече въздържането - въздържане от много обговаряне на случващото се.

Наистина приятно четиво.

Хюм като стилист с отклонение върху превода

Напоследък чета Дейвид Хюм на английски и мога да кажа, че е невероятен стилист. Рядкост са философите, които толкова добре и пластично владеят езика. Фразата му е добре структурирана и подредена, и същевременно лека, четивна. Усеща се остроумие, великодушие, на моменти деликатност на наблюдението.

Съжалявам, че не открих езика му като студент. Това щеше да е невероятен стимул да си развивам английския. Мъчих се с българския превод, който е тежък, тромав, грубоват до безогледност, безразличен към детайлите. Отблъскващ.

В заключение мога да кажа само едно: не се предоверявайте на преводачите!

За Модиано и коректността

За тазгодишната Нобелова награда за литература съвсем не може да се каже, че е политически коректна. Защото Патрик Модиано не е жена, нито е представител на малка или досега пренебрегната литературна традиция, а още по-малко е провокативен автор.

И въпреки това Модиано е писател в същинския смисъл на думата - деликатен, чувствителен, донякъде мълчалив, съзерцателен, обърнал поглед към миналото, но истински...

Животът, погледнат отстрани

Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл....

Шекспир, Макбет, Пето действие, пета сцена 

Life’s but a walking shadow, a poor player
That struts and frets his hour upon the stage
And then is heard no more. It is a tale
Told by an idiot, full of sound and fury,
Signifying nothing.

Нощен влак за Лисабон

Тъй като напоследък е все по-трудно на човек да попадне на добър и по-нов филм, ще споделя няколко добри думи за Нощен влак за Лисабон, филм по едноименната книга на Паскал Мерсие.

Филмът (Night Train to Lisbon) е от 2013 година, режисьор е датчанинът Биле Аугуст, добре сниман, с добър актьорски състав, Джеръми Айрънс впрочем прави наистина чудесна роля; целият филм е потопен в класически привкус европейска съзерцателност.
Едно наистина приятно изживяване.

Книгата на Паскал Мерсие, предполагам, е още по-добра. Паскал Мерсие всъщност е псевдоним на швейцарския философ Петер Бири, за когото вече съм писал тук. За жалост българският превод е от такова естество, че ме отказа от книгата, писан е сякаш на пресекулки, ту приемлив, ту съвсем не толкова, тромав на места, с фрапиращо отсъствие на редакторска намеса, като например още в началото, когато Марк Аврелий е титулован посредством немската дума за император, а именно като "кайзер".

Убеден съм, че книгата би си струвало да бъде прочетена на немски.

Чудесни предавания на радио BBC 4

От няколко месеца използвам времето докато пътувам с транспорта да слушам чудесните предавания на британския журналист Мелвин Браг от радио BBC 4 върху История на идеите. Те всъщност се водят "podcasts", тъй като могат да се свалят по всяко време от интернет в MP3-формат. Има най-различни теми, които са групирани в раздели като: "История", "Философия", "Религия", "Наука", или най-общо "Култура".

По всяка тема обикновено са поканени по трима университетски преподаватели, които се редуват с кратки изложения върху различни аспекти от темата. Дискусията се води, разбира се, популярно, но пък интелигентно и с вкус. Водещият журналист често си има своя идея как да върви предаването, но обикновено направлява изказванията с нюх и без да се намесва твърде авторитарно. Предаванията са приятни и леки, редувайки любипитни факти с по-теоретични изложения. Ако човек не е специалист в дадената област със сигурност ще намери нещо ново да научи.

А в предвид, че английския език до скоро съм го ползвал само за четене, е учудващо, че разговорът се следи много лесно. А и всъщност бързо се свиква с британското произношение, което иначе винаги ме е затруднявало при слушане.

Не е за вярване, че нещо в подобен формат може да бъде поднесено толкова симпатично - без излишни претенции, но същевременно с такт и усет.

Предаванията могат да се чуят и свалят от тук: In Our Time.
В дясно под Related Links могат да се разгледат по теми.

Хеката

Хеката е много особено и синкретично божество в старогръцката митология. Отсъства при Омир. Предполага се, че култът й може би има карийски или тракийски произход.

От една страна, тя бива асоциирана с подземния свят, нощта и смъртта и поради това е въвлечена в мита за Персефона, но от друга страна именно Хеката помага на Деметра да открие дъщеря си в подземното царство. В следствие на това се стига до договора с Хадес Персефона да се връща периодично отново при майка си на земята, при което природата съответно ликува (пролетта). С това е засвидетелствана и може би още по-архаичната връзка на Хеката с плодородието и изобилието от дарове. Тази двойствена функция като че ли може да се открие в цялостната фигура на Хеката - тя е даряващата, но заедно с това може да бъде и отнемащата.

Тя често е асоциирана с оглед на нейният произход с титаните (дъщеря на титана Перс и титанидата Астерия), но от друга страна тя не е в конфликт с олимпийските богове и си сътрудничи с тях, например в битката с гигантите.
Нейният атрибут е запалената факла – факлата като символ едновременно е обусловена от мрака, но заедно с това е и разпръскваща мрака.

Не случайно Хеката е асоциирана също и с луната, което от своя страна също носи конотации на от една страна зачеване, и от друга - на смърт.

Друг атрибут на Хеката е ключът, който я бележи като богиня на входовете и преходните пространства (което от своя страна я свързва с Хермес). 

На изображението (върху ваза от 4 век пр.н.е.): Хеката (най-вдясно) предвожда напускането на Персефона на подземното царство. На колесницата са именно Хадес и Персефона, а отзад пристъпва майка й Деметра. Любопитно е, че Хеката носи запалена четиривърха факла, а от лицето и струи светлина. Вероятно факлата символизира четирите сезона, които се установяват след завръщането на Персефона; или идентифицира Хеката като богиня на кръстопътя.

Допълнение: В по-късния елинистически период, Хеката се възприема по-скоро като богиня на магическите практики. Изобразявана е с три лица и три торса, обърнати в различна посока.

Някои от поетичните епитетите на Хеката са: Бродещата в нощта, Ужасяващата, Хранилницата, Нежната.
В тях отчетливо си личи гореспоменатата двойственост.

Автентичност срещу успех

Аз не съм Щилер! Ден след ден, откак ме пъхнаха в този затвор, аз настоявам и се кълна, че не съм Щилер и искам да ми донесат уиски; защото както съм се убедил, аз преставам да бъда аз, а започвам да се поддавам на разни "добри влияния", да играя желаната от тях роля, макар и тя да няма нищо общо с мен. А в сегашното ми глупаво положение (втълпили са си, че съм някакъв безследно изчезнал гражданин от техния град), най-важното е да не се оставя да ме придумат с приказките си и да бъда нащрек към любезните им опити да ме натикат в чужда кожа, да бъда неподкупен до грубост, понеже, повтарям, всичко се свежда дотам, да си остана човекът, който, за съжаление, съм в действителност!


Това е началото на романа Щилер от Макс Фриш. Темата му, струва ми се, може да бъде описан с една единствена дума - автентичността.
Болезненият повик за автентичност, така характерен за времето от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Повик, който някак си съвсем между другото бе оставен да бъде задушен от неговият антипод - повикът да бъдем успешни.
В днешно време човек вече съвсем не го е грижа да бъде истински, напротив - единствено за което го е грижа е - да бъде успешен, дори и с цената на самия себе.

Спомен от детството

Един спомен от детството: Малкото бяло конче на френския поет Пол Фор в изпълнение на Жорж Брасанс и Нана Мускури.

Музикалната интерпретация е от първия албум на Брасeнс: La Mauvaise Réputation (1952).

Какво да кажа за Брасанс? - с неговата музика израснах в прогимназията, текстовете не ги разбирах, но знаех, че са искрени и красиви.

В песните си Брасанс ползва стихове от множество френски поети като се тръгне още от Франсоа Вийон насам, но и сам е известен като един от най-добрите френски след-военни поети.
От гласа му струи някакво спокойствие и решителност, а от текстовете му бунт и човечност.
Винаги когато го чуя, се чувствам отведен в началата си.

***
Тези които не знаят за Брасанс могат да прочетат тук.
За Пол Фор тук.