Isotope

Isotope е чудесна британска джаз-рок група от 70-те. Динамичен и жив фюжън с лек кентърбърийски нюанс.
Групата е основана от китариста Гари Бойл, а във втория им албум Illusion (1975) басист е Хю Хопър (!!!). Първият басист също е от класа - Джеф Клайн от Nucleus.

Henri Texier, Louis Sclavis, Aldo Romano

Има едно превъзходно европейско джаз трио: Анри Тексие – бас, Луи Склави – /бас/кларинет, Алдо Романо – ударни. Първите двама французи, третият – италианец. Тук всъщност е нужна една уговорка – това не е точно джаз, а (както се изразява един приятел) европейска импровизационна музика. В нея е твърде осезаемо наследството на класическата камерна музика, а също така градските духовите оркестри от началото и средата на 20 век и общия европейски фолклор. Звученето е деликатно, на моменти интроспективно, на моменти увличащо мелодично, наситено с множество импровизации и експериментални пасажи. Съзерцателна и същевременно емоционална музика.
И тримата музиканти са водещи имена в европейската джаз-сцена и имат множество проекти с други изпълнители. Те са се утвърдили не просто в качеството си на перфектни инструменталисти, но и в качеството си на творци.

Любопитното е, че в България те са почти напълно неизвестни. За това изглежда има две основания. Първото е, че никога не са идвали тук – в България се обявяват за „звезди от световна класа”, само онези съвременни джаз-музиканти, които стъпят на местна сцена. Останалите просто не са интересни. Второто основание е, че повечето съвместни албуми на триото не са издадени от ECM, а от една френска компания Label Bleu. Поради което те няма как да се появят на първите места в каталога на Дюкан Меломан, откъдето черпят вдъхновението си какво да слушат почти всички „джаз”-сноби в България.

Изолация и обвързаност

Знай, затова е толкова трудно да избереш себе си, понеже в този избор абсолютната изолация е идентична с най-дълбоката обвързаност, понеже той изключва всяка възможност да станеш друг, да се сътвориш в нещо друго.

Сьорен Киркегор, Или - или
също така мото към романа на Макс Фриш, Щилер

Gislebertus

По повод Ева на Гислебертус.

Тук може да се види и прочутия тимпан на Гислебертус от катедралата Св. Лазар в Отан, Бургундия. В общ план и някои фрагменти. Биха могли да се намерят и по-добри изображения, но пък биографичният текст е написан умно и с разбиране.

Tonton Macoute

Още една чудесна група, останала в историята само с един албум, едноименен - Tonton Macoute (1971). Много ведро, небесно синьо настроение лъха от тази музика, стилът е джаз-арт-рок с топъл плътен бас и пространни диалози между духовите (саксофон или флейта) и акустичното пиано, тук-таме заменено с хамънд или вибрафони.

Истинска музикална пролетна магия.