Как да различаваме смърча от елата?

Смърчът (лат. picea, англ. spruce, нем. Fichte*) и елата (лат. abies, англ. fir, нем. Tanne) са два различни рода иглолистни дървета, но те обикновено се смесват в представата на повечето хора. И двата рода си приличат по това, че иглиците им са прикрепени самостоятелно върху клончето, а не по двойка или в снопчета, както е при боровете и кедрите.

Как да ги различаваме?

1. По иглиците.
Иглиците на елата са плоски, обикновено с по две белезникави восъчни линии от долната страна, докато иглиците на смърча са с ромбовидно сечение.

2. По кората.
При възрастните дървета кората на елите е сивкава, докато тази на смърчовете традиционно кафеникава. (Кората и при двете дървета е тънка, твърда и нечуплива за разлика от тази на боровете.)

3. По шишарките.
Не можете да откриете шишарки на ела върху земята, те се разпадат още докато са на дървото. Освен това, докато са по клоните, шишарките на елите стърчат нагоре като свещи, докато шишарките на смърчовете традиционно висят надолу. Изпопадалите шишарки на смърчовете са продълговати, леко извити, меки и шуплести.

4. По общия вид (хабитус).
И двете дървета притежават традиционната "елхова" форма популярна от детските рисунки, но като цяло клоните на елата са по-разперени, докато тези на смърча по-провиснали във вид на "попски ръкави" (невинаги).

P.S. Всичките тези признаци ги дължа на Ваня, подплътени с практически упражнения "на терен" :).

____________________
* Фамилията на големия немски философ Йохан Готлиб Фихте (1762 - 1814), означава тъкмо смърч на немски.

"Рейнско злато" в София

Снощи бях на премиерата на Рейнско злато* в Софийска опера. За пръв път от десетилетия насам се поставя опера на Вагнер в България и това си е събитие. А да се слуша Вагнер на живо е наистина приключение. Предвид трудността на музиката му, изпълнението беше добро. Не бих казал обаче съвсем същото за самата постановка. Това, което ми дойде в повече, бяха не модернистичните елементи, а фриволно-комедийната стилистика в която те бяха положени - тя стигаше до гротеска. Комбинацията от твърде много светлинни ефекти, станиолен блясък и карнавална пластика отвличаше вниманието ми от самата музика. Аз бих предпочел една далеч по-пестелива постановка, но предполагам, че да бъде поставен Вагнер със сериозен драматичен тон, това би било едно непосилно предизвикателство в нашите условия. Все пак следва да се отчете, че постановката беше компактна, хомогенна, добре организирана и далеч от усещането за сбор от кръпки. Нейната външна пищност толерира неподготвения слушател, за който би било проблем да остане два часа и половина без прекъсване с музиката на Вагнер.

________________________________________
* Рейнско злато е първа част от тетралогията Пръстена на нибелунга на Вагнер. Намираме се пред хубавата перспектива и да чуем и видим и останалите три на българска сцена през идните три години.

Едно изпълнение на Хамил

Тази вечер съм потресен - това, което слушам, е вероятно най-силната версия на Man-Erg на VdGG в соло изпълнение на Хамил.
Заслужава си да се чуе в пълен телесен покой, със затворени очи, с внимание към всеки шепот, вокален обрат и възвисяване на гласа.

Видеото в случая е само поредица от снимки и кадри:

ТУК

Егмонт

Егмонт на Гьоте е много особена драма. В нея държавникът е представен изключително в интимно-личния му свят, чиято приглушеност и задушевност на пръв поглед парадоксално контрастира с политическото му присъствие. Но всъщност след като прочитът на драмата отлежи, нещата се проясняват - честността със себе си е най-трудната, тя имплицира и принципиална честност.
______________________________
Драмата е посветена на историческа личност - Ламорал, граф Егмонт (1522 - 1568), фландърски военоначалник и държавник, първоначално на служба при испанците и в последствие екзекутиран от тях, събитие, което отключва хода на холандската революция.

Edgar Broughton Band

Edgar Broughton Band е една чудесна британска рок група, с поразяващ дебют - албума Wasa Wasa от 1969. Поразителното тук е звученето на групата - агресивни и театрални, но същевременно нелишени от искреност вокали, мътен и тежък китарен звук по подобие на Хендрикс, смели и необичайни аранжименти.

Следващите албуми на групата са лишени от стихията на първия, но са подправени с множество стилистични експерименти, което донякъде доближава групата до прогресив-рок звученето.

Das weisse Band

Последният филм на Михаел Ханеке ("Бялата лента", Das weisse Band), макар и доста по-различен от останалите негови филми, които съм гледал, е отново от висока класа. Решен в черно-бяла стилистика, с особен дистанциран и същевременно взиращ се в лицата на персонажите поглед, той се въздържа да съди, да категоризира, да внушава. Това, съчетано с изключителната игра на актьорите (нещо, което важи с особена сила за детските образи) води до това, че зрителят забравя за фикцията и при все че е отстранен чрез трезв и внимателен поглед от случващото се, е въвлечен в него изключително в качеството си на човешко същество.

Флобер и аскетиката

Изкушението на Св. Антоний на Флобер изглежда построена като тезисна книга. Флобер вижда извора на аскетиката в неосъществимото желание на човек да изпробва всичко или респективно да бъде всичко. Именно поради въпросната невъзможност аскетът прибягва до (само)отрицанието: във всяко отделно той се преживява като частичен и непълен. А той не е в състояние да се задоволи с нещо половинчато и иска да бъде всичко или ... нищо. Поради това според Флобер аскетът замества невъзможността на всичкостта с една актуална нищета.

Струва ми се обаче, че Флобер е подведен към тази теза поради чисто теоретично-философското отъждествяване на Всичкото с Единното. А подобно отъждествяване в случая се родее с един сбъркан естетически пантеизъм.

Ето как все пак как Флобер по един велоколепен начин естетизира един подобен пантеизъм:

'Иска ми се да летя, да плувам, да лая, да муча, да вия. Бих желал да притежавам криле, черупка, кора, да изпускам дим, да имам хобот, да се гърча, да се разпростра навред, да бъда във всичко, да се отделям с миризмите, да се разлиствам като растенията, да тека като водата, да трептя като звука, да блестя като светлината, да се гуша във всички форми, да проникна във всеки атом, да се потопя до дъното на веществото - да бъда самото вещество!'

Флобер, т. 3, с. 438

Emehntehtt-Re

Magma имат нов албум - Emehntehtt-Re (2009).
Този албум е нещо като обрат в стилистиката им - при все че в него има и стар композиционен материал - аранжиментите са смекчени, звученето е по-деликатно, остротата и маниакалността са остъпили място на едно по-плавно нюансиране.
Музицирането е просто брилянтно.

Прекрасно е да чуеш и да се убедиш, че и в наши времена е възможно да се прави музика (макар и от ветерани).

Eiliff

Eiliff са още една стойностна немска краут-рок група от началото на 70-те, чиято музика подобно на ранните Embryo се характеризира с мътна и тежка сплав на джаз и психеделия (на моменти доста в духа на Soft Machine, макар и не с тяхното изящество).

За свободното време и интернет

Човек не бива да отделя повече от половин час от времето си на ден за интернет. За хората, които са дотам осъзнати, че не гледат телевизия и не преглеждат вестници, шляенето из интернет е най-крадливото занимание, което ограбва живота им най-вече откъм четене и слушане на музика.

С добра дума за виното

'Вие сигурно знаете, че древните амиклеяни никого от боговете не са почитали така и никому не са се кланяли така, както на благородния отец Бакхус, и че в знак на почит са го назовавали Псила. Псила на гръцки значи крила. И наистина, както птиците благодарение на крилете летят високо в небесата, така благодарение на Бакхус (тоест на доброто, вкусно и упоително вино) и душата на човека се въззема нагоре, а тялото и всичко земно в него омеква и олеква.'

Рабле, Гаргантюа и Пантагрюел

Забележително е, че тук е действието на виното е описано като насочено пряко към душата, а едва опосредствано по отношение на тялото и земното изобщо.

Ian Carr

За големия джаз-рок музикант Йън Кар (1933 - 2009) писах в другия ми блог.

За него в Wikipedia и All About Jazz.

Догматизмът като извор на неверието

'Трябваше да премахна знанието, за да направя място за вярата; а догматизмът на метафизиката, т.е. предубеждението, че в нея може да се напредва без критика на чистия разум, е истинският извор на всяко неверие, което се противопоставя на моралността и което е винаги във висша степен догматично.'

Имануел Кант, Критика на чистия разум

Оттук става ясно, че вярата трябва да се разбира в контекста на моралния, практическия интерес на разума, в противовес на теоретико-догматичния, където се ражда неверието.

George Russell

За големия джаз музикант Джордж Ръсел (1923 - 2009) писах в другия ми блог.

За него в интернет - Wikipedia и All About Jazz.

Апология на Kraan

За повечето групи и музиканти важи следното: колкото повече ги слушаш, толкова повече се убеждаваш в каква голяма степен те са подвластни на клишетата - на чуждите или на тези, което те самите са създали. Всъщност едва ли има нещо по-унищожително за един музикант от клишетата, чийто автор е самият той.

При Kraan нещата стоят обратно, поне що се отнася до ранните им албуми. Със слушането им, все повече се убеждавам колко уникално са постоени композициите и в каква неподражаема стилистика те са въплътени. Живата динамика на въображението се чувства във всеки преход и във всяка установена форма, която сякаш е положена само за да претърпи фина метаморфоза.

Албумите на Kraan, които си струват са само четири, но пък си струват безусловно:

• Kraan, 1972
• Wintrup, 1973
• Andy Nogger, 1974
• Live, 1975