Есенно

Приятно е да седиш с бира под мекото есенно слънце и при всеки лек повей на вятъра върху ти да се сипе рой сухи листа.

Да оставяш светът да бъде, без да си се отказал да го мислиш.

Събитие

Питър Хамил (Peter Hammill) ще изнесе концерт в Солун на 13.11.2010! Щастлив съм, че за трети път ще го слушам на живо. Хамил явно обича Гърция, а и там има голяма общност активни негови почитатели.

Присъствието на концерт на Хамил е до такава степен лично и съкровено преживяване, че не се наемам да говоря за него с думи; поне не и с тези, на които съм способен.

Надявам се, че всичко около пътуването ще бъде наред и е че това, което днес е само очакване, ще бъде насъщност.

Реч и тление

Unter dem wirklichen Versuche, es zu sagen, würde es daher vermodern.
Hegel, Phaenomenologie des Geistes

При действителния опит да го кажем, то би изляло.
Хегел, Феноменология на духа

Ние не полагаме действителен опит да изричаме нещата, поради това те се мержелеят пред нас в една мнима устойчивост.

Нова книга

Днес излезе от печат втората ми книга върху Кант, чието пълно заглавие гласи:
"Понятията в Критика на чистия разум. Систематичен преглед".
Издателството е "Изток-Запад", с. 215.

Тази книга е резултат на близо осемгодишни мои занимания върху първата критика на Кант и свързаните с тях интелектуални преживявания, които в крайна сметка имах нужда да систематизирам и обективирам. При все че съм положил сериозни усилия текстът да е оптимално разбираем, подреден и ясен, той е свободен от всякакъв тип популяризаторски подход и в това виждам едно от неговите основни достойнства.

Самата книга се състои от 71 статии върху основни понятия в Критика на чистия разум, подредени в четири дяла и съответните им встъпления.

Ще се радвам всеки, който има да сподели нещо във връзка с книгата ми - било то първоначални впечатления, приятелски отзиви или възражения - да ми пише на hammill.bg@abv.bg

Color Humano

Тук иде реч за една чудесна аржентинска блус-рок-група на име Color Humano. Това е музика, която според мен не отстъпва по нищо на добрите образци на европейския блус-рок в неговия апогей. При това тя е свободна от всякаква нотка хипарска повърхностност, която иначе е често характерна за европейските и най-вече американските групи от епохата (началото на 70-те).

Особеното в Color Humano за мен е финесът и деликатноста на музицирането, приложени върху авторски композиции. Саундът е обичайният за едно power trio в духа на Jimi Hendrix Experience, но Color Humano имат и някой по-меки и лирични композиции.
Наистина останах смаян, когато преди месец за пръв път чух на какво е способна аржентинска група.

Имат само три албума (1972-1973), но и трите са страхотни.
По-нататък вероятно ще споделя за началната група Almendra и за другите големи групи на аржентинския рок.

Ето два чудесни примера, макар че за съжаление при това качество на звука не може в пълна степен да се оцени достойнството на групата:

Cosas Rusticas

Haci casi dos mi anos

Синестезия

Едва ли има гледка, която да може да се сравнява с меката игра на слънце и сянка през листната маса на дърветата.

И гледка ли е само това? - Та тук участват всички пет сетива, непринудено сбрани в шесто. - Шумът на листата, лекият гъдел на слънце и вятър по кожата, свежият полъх в ноздрите и горчивият привкус на бира върху небцето.

Нещо позабравено: East of Eden

Тук не става дума за небезизвестния роман на Стайнбек, а за едноименната английска рок-група от началото на 70-те. Стилът е приятна сплав от лек джаз-рок и психеделия, обогатени с фолклорни мотиви. Колорит придават разгърнатото присъствие на цигулка, флейта и саксофон. Наистина очарователна атмосфера, в която се завърнах последните дни.

Двата албума, ценни в музикално отношение и представителни за своеобразното звучене на групата, са първите два:

East of Eden, Mercator Projected, 1969
East of Eden, Snafu, 1970

Hammill, VdGG, 1970

Един превъзходен запис на Van der Graaf Generator от 1970.

Тази музика е просто вкоренена в мен, такъв какъвто съм днес.

Невероятен е финалът: No, I did not, I truly did not choose it и лудостта на сакса след това.

Darkness 11/11

Как да различаваме смърча от елата?

Смърчът (лат. picea, англ. spruce, нем. Fichte*) и елата (лат. abies, англ. fir, нем. Tanne) са два различни рода иглолистни дървета, но те обикновено се смесват в представата на повечето хора. И двата рода си приличат по това, че иглиците им са прикрепени самостоятелно върху клончето, а не по двойка или в снопчета, както е при боровете и кедрите.

Как да ги различаваме?

1. По иглиците.
Иглиците на елата са плоски, обикновено с по две белезникави восъчни линии от долната страна, докато иглиците на смърча са с ромбовидно сечение.

2. По кората.
При възрастните дървета кората на елите е сивкава, докато тази на смърчовете традиционно кафеникава. (Кората и при двете дървета е тънка, твърда и нечуплива за разлика от тази на боровете.)

3. По шишарките.
Не можете да откриете шишарки на ела върху земята, те се разпадат още докато са на дървото. Освен това, докато са по клоните, шишарките на елите стърчат нагоре като свещи, докато шишарките на смърчовете традиционно висят надолу. Изпопадалите шишарки на смърчовете са продълговати, леко извити, меки и шуплести.

4. По общия вид (хабитус).
И двете дървета притежават традиционната "елхова" форма популярна от детските рисунки, но като цяло клоните на елата са по-разперени, докато тези на смърча по-провиснали във вид на "попски ръкави" (невинаги).

P.S. Всичките тези признаци ги дължа на Ваня, подплътени с практически упражнения "на терен" :).

____________________
* Фамилията на големия немски философ Йохан Готлиб Фихте (1762 - 1814), означава тъкмо смърч на немски.

"Рейнско злато" в София

Снощи бях на премиерата на Рейнско злато* в Софийска опера. За пръв път от десетилетия насам се поставя опера на Вагнер в България и това си е събитие. А да се слуша Вагнер на живо е наистина приключение. Предвид трудността на музиката му, изпълнението беше добро. Не бих казал обаче съвсем същото за самата постановка. Това, което ми дойде в повече, бяха не модернистичните елементи, а фриволно-комедийната стилистика в която те бяха положени - тя стигаше до гротеска. Комбинацията от твърде много светлинни ефекти, станиолен блясък и карнавална пластика отвличаше вниманието ми от самата музика. Аз бих предпочел една далеч по-пестелива постановка, но предполагам, че да бъде поставен Вагнер със сериозен драматичен тон, това би било едно непосилно предизвикателство в нашите условия. Все пак следва да се отчете, че постановката беше компактна, хомогенна, добре организирана и далеч от усещането за сбор от кръпки. Нейната външна пищност толерира неподготвения слушател, за който би било проблем да остане два часа и половина без прекъсване с музиката на Вагнер.

________________________________________
* Рейнско злато е първа част от тетралогията Пръстена на нибелунга на Вагнер. Намираме се пред хубавата перспектива и да чуем и видим и останалите три на българска сцена през идните три години.

Едно изпълнение на Хамил

Тази вечер съм потресен - това, което слушам, е вероятно най-силната версия на Man-Erg на VdGG в соло изпълнение на Хамил.
Заслужава си да се чуе в пълен телесен покой, със затворени очи, с внимание към всеки шепот, вокален обрат и възвисяване на гласа.

Видеото в случая е само поредица от снимки и кадри:

ТУК

Егмонт

Егмонт на Гьоте е много особена драма. В нея държавникът е представен изключително в интимно-личния му свят, чиято приглушеност и задушевност на пръв поглед парадоксално контрастира с политическото му присъствие. Но всъщност след като прочитът на драмата отлежи, нещата се проясняват - честността със себе си е най-трудната, тя имплицира и принципиална честност.
______________________________
Драмата е посветена на историческа личност - Ламорал, граф Егмонт (1522 - 1568), фландърски военоначалник и държавник, първоначално на служба при испанците и в последствие екзекутиран от тях, събитие, което отключва хода на холандската революция.

Edgar Broughton Band

Edgar Broughton Band е една чудесна британска рок група, с поразяващ дебют - албума Wasa Wasa от 1969. Поразителното тук е звученето на групата - агресивни и театрални, но същевременно нелишени от искреност вокали, мътен и тежък китарен звук по подобие на Хендрикс, смели и необичайни аранжименти.

Следващите албуми на групата са лишени от стихията на първия, но са подправени с множество стилистични експерименти, което донякъде доближава групата до прогресив-рок звученето.

Das weisse Band

Последният филм на Михаел Ханеке ("Бялата лента", Das weisse Band), макар и доста по-различен от останалите негови филми, които съм гледал, е отново от висока класа. Решен в черно-бяла стилистика, с особен дистанциран и същевременно взиращ се в лицата на персонажите поглед, той се въздържа да съди, да категоризира, да внушава. Това, съчетано с изключителната игра на актьорите (нещо, което важи с особена сила за детските образи) води до това, че зрителят забравя за фикцията и при все че е отстранен чрез трезв и внимателен поглед от случващото се, е въвлечен в него изключително в качеството си на човешко същество.

Флобер и аскетиката

Изкушението на Св. Антоний на Флобер изглежда построена като тезисна книга. Флобер вижда извора на аскетиката в неосъществимото желание на човек да изпробва всичко или респективно да бъде всичко. Именно поради въпросната невъзможност аскетът прибягва до (само)отрицанието: във всяко отделно той се преживява като частичен и непълен. А той не е в състояние да се задоволи с нещо половинчато и иска да бъде всичко или ... нищо. Поради това според Флобер аскетът замества невъзможността на всичкостта с една актуална нищета.

Струва ми се обаче, че Флобер е подведен към тази теза поради чисто теоретично-философското отъждествяване на Всичкото с Единното. А подобно отъждествяване в случая се родее с един сбъркан естетически пантеизъм.

Ето как все пак как Флобер по един велоколепен начин естетизира един подобен пантеизъм:

'Иска ми се да летя, да плувам, да лая, да муча, да вия. Бих желал да притежавам криле, черупка, кора, да изпускам дим, да имам хобот, да се гърча, да се разпростра навред, да бъда във всичко, да се отделям с миризмите, да се разлиствам като растенията, да тека като водата, да трептя като звука, да блестя като светлината, да се гуша във всички форми, да проникна във всеки атом, да се потопя до дъното на веществото - да бъда самото вещество!'

Флобер, т. 3, с. 438