За безветрието на душата

"За мислителя и за всички изобретателни умове скуката е онова неприятно "безветрие" на душата, предхождащо щастливото плаване и веселите ветрове. Той трябва да я понесе, трябва да изчака въздействието ѝ върху себе си - именно това е, което по-ограничените натури не могат никога да достигнат."

Ницше, Веселата наука

Бретан и сидер (chistr)

Песента на почитателите на сидер:

Son ar chistr

Изпълнена на традиционен бретонски от бретанския музикант Алан Стивел.

За усещането накратко

Един неочакван контекст на думата усещане (sensation):

"Великият обект на живота е усещането - чувството, че съществуваме, дори и в мъка. Това е същата 'копнееща празнота', която ни мами да залагаме - в битка, в пътешествие... В необуздани, но ясно чувствани себеосъществявания (pursuits) от всякакъв вид, чиято основна привлекателност е въодушевлението, неделимо от тяхното извършване."

Лорд Байрон

Преводът е мой.

Jacques Brel

Едва тази сутрин, когато Ваня търсеше една песен на Жак Брел, осъзнах, че много съм го слушал, но никога досега - гледал и слушал едновременно. Не предполагах, че е дотолкова емоционален и ексцентричен - в хубавия смисъл на думата - пътуващ надалеч (ex) от центъра си (centré). И искрен и обсебен същевременно. В студийните му записи си личи един заявен артистизъм, но този артистизъм е стилизиран и овладян. На живо - той сякаш твърде често е на ръба. Едва сега оценявам обстоятелството на колко много рок-музиканти той е повлиял впоследствие.


Три инстанции:

Ces gens là

Dans le port d'Amsterdam

Ne me quitte pas

Бернал Диас

Тези дни зачетох "Истинска история за завоюването на Нова Испания" на Бернал Диас дел Кастильо, испански/кастилски конквистадор, а в края на живота си - също и писател (хроникьор), който е участвал в похода на Кортес при завоюването на империята на ацтеките.
Книгата наистина доставя голямо удоволствие при четене, защото е изпъстрена с множество подробности и детайли от епохата и описваните събития, а същевременно е издържана в пестелив и необременен с излишество стил, при което на места създават хубаво впечатление често адекватните както в психологически, така и в морален план съждения на автора.

Всъщност предимство на текста е най-вече въздържането - въздържане от много обговаряне на случващото се.

Наистина приятно четиво.

Концерт на Веселина Кацарова

Тази вечер в зала "България" имаше чудесен концерт на българската оперна певица Веселина Кацарова, която е една от най-добрите мецо-сопрано в света.
Наистина невероятна певица, а доколкото мога да съдя, също скромна и деликатна като човек.

От 24-годишна пее в чужбина, главно в Австрия, Швейцария, Германия.

Аз узнах за нея преди две години, когато я чух в ролята на Секст от "Милосърдието на Тит", последната Моцартова опера. Любима опера в любимо изпълнение. Виж тук.

Веселина Кацарова обича да изпълнява също и барокова опера, особено Хендел, ето едно чудесно изпълнение на арията  Ombra mai fu от Хенделовия "Ксеркс", която тази вечер тя изпълни като бис:
Ombra mai fu

Препратка към една моя предишна бележка: Алцина на Хендел.

Magma

Новогодишен поздрав,
настроение магмено:

Teusz Hamtaahk

Jauchzet Gott in allen Landen

Едно наистина неочаквано изпълнение на една от по-ранните кантати на Бах - Jauchzet Gott in allen Landen ("Хвала Богу по вси земи") - Катлийн Батъл и Уинтън Марсалис.

Музиката на Бах наистина има транс-локална сила. :)

Макс Шелер (1874 - 1928)

Онова, което прави човека 'човек', е един принцип противопоставен на всеки и всякакъв живот, в това число и на живота в човека.

Макс Шелер

Аз, по собствен вкус, бих изразил горното по следния начин:

Във виталността и нейното самоотричане човекът става човек.

Още за Братството

В предната композиция ясно се усеща карибска тема, но нейното карнавално звучене е осъзнато и снето с типично европейски почерк.

Всъщност половината от изпълнителите в Brotherhood of Breath южноафриканци, а другата половина британци. Самият Крис МакГрегър е южноафриканец от шотландски произход.

Ето още една композиция в която се съчетават карибски и африкански мотиви, но стилистиката е още по-близка до фрий-джаза.

Kongi's Theme

В стила на BoB се усеща влияние от Мингъс, Колтрейн, Орнет Колмън, Албърт Ейлър, но звукът остава уникален поради африканските корени и по европейски одухотворените аранжименти.

Андромеда

Една лудост: Andromeda на Brotherhood of Breath.

Всеки музикант свири центробежно, но стихията ги удържа заедно.

Едва ли има друга група,
чието име да въплъщава така пълноценно, и пряко и преносно, духа на музиката, [която изпълняват].



Водачът на бандата: Крис МакГрегър.

Кошмарът на Фюзели

Йохан Хайнрих Фюсли или Джон Хенри Фюзели (виж тук) е английски художник от швейцарски произход от епохата на романтизма, чиято определено най-известна картина е тази върху темата за кошмара, на която той прави впоследствие и други вариации.

Нейната убедителност, струва ми се, се заключава в изобразяването на това, колко удобно и в крайна сметка безцеременно кошмарите и страховете ни се настаняват върху гърдите/корема ни, сякаш това е мястото, отредено им по рождение. Тежестта им е до такава степен непосредствено дадена и непринудена, че те дори на са загрижени и да ни я натрапят.

За Поликратид и Левски

Открих у Плутарх, в животописа на спартанския законодател Ликург, думи, които поразително напомнят известните думи на Левски от негово писмо до Панайот Хитов: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си".

Плутарх разправя следната история: когато попитали спартански пратеници на посещение при персите дали идват в публично естество, т.е. като държавни пратеници или пък в качеството си на частни лица, спартанецът Поликратид отговорил: "Ако успеем, значи сме държавни пратеници, ако не успеем, сме частни лица". (Lycurgus 25.4).

Естествено в думите на Левски на пръв план изпъква саможертвата, докато в думите на Поликратид това, че всеки успех отива за общото дело и не следва да се вписва като лична заслуга.
Предполагам, че би могло само да се спекулира, дали Левски е попадал на парафраза на тези думи у Плутарх, но вероятно по-скоро - не. И все пак поразителното сходство остава.

Бих искал още само да подчертая думите, които са използвани в гръцкия текст. За държавен, което на латински се превежда като публичен, е използван термина demosios който означава също обществен, народен и препраща към думата demos, народ, която стои в корена на термина демокрация. За личен или частен е използвана думата idios, която означава също така собствен, свой, особен, и може да се чуе и в използваните и на български думи - идиосинкратичен или пък идиот.

Етимологията, която в крайна сметка стои в основата на последното, е, че идиотът е непоправимо частен и обособен от общото дело.

Eloy, в онези хубави години

Един страхотен запис на немската група Eloy, още в началото им.
Мътен и суров звук - личи пряка връзка с kraut-rock'а.

Walk Alone 1971

След това музиката им постепенно се просветлява и става по-атмосферична, но така или иначе всичките им албуми от 70-те са добри.

"Философът", 22-та симфония на Хайдн

Йозеф Хайдн е автор на 104 симфонии и заслужено е наричан "бащата на симфонията", макар че не той е авторът на самата музикална форма, а по-скоро ѝ е дал първото същинско съдържание.

Хайдн е написал 22-та си симфония на 32-годишна възраст и тя е най-често изпълняваната измежду ранните му. Носи наименованието "Философът" и най-вероятно името не изхожда от самия Хайдн, а по-скоро от първите ѝ слушатели.

Вероятно е придобила тази асоциация поради бавния, методичен и задълбочен диалог на валдхорните и английските рогове в първото движение, темпериран и допълван от струнните.

Ето го първото движение, наистина въздействащо:
Haydn, Symphonie No22, Der Philosoph, 1. Adagio

В този запис може да се проследи много добре ролята на отделните инструменти.