Още една страхотна канадска група от Квебек, за съжаление само с два албума - Sloche.
С подчертано джаз-фюжън звучене, те знаят как да пипат музиката и същевременно звукът им е запазил една суровост и необработеност, която очарова.
Още една страхотна канадска група от Квебек, за съжаление само с два албума - Sloche.
С подчертано джаз-фюжън звучене, те знаят как да пипат музиката и същевременно звукът им е запазил една суровост и необработеност, която очарова.
'Никоя държава не бива да се намесва насилствено в устройството и управлението на друга държава.'
'Никоя самостоятелна държава (все едно дали е голяма или малка) не бива да бъде придобита от друга държава чрез наследяване, размяна, покупка или дарение.'
Имануел Кант, Към вечния мир. Философски проект
Макар че като се взрем в историята, войната може да изглежда съдбата на човешкия род, вече живеем във времена, в които човечеството сякаш е готово да се отърси от тази съдба като от бреме. Беда е, че продължават да се появяват диктатори и сатрапи, които с ресантимент и злоба остават вкопчени в имперските амбиции на миналото.
Инвазията не е специална операция, агресията не е миротворчество, войната не е изход!
Слава України!
Наскоро открих за себе си един много симпатичен италиански изпълнител, поет с китара - Фабрицио де Андре. Това, което е уникално в песните му е, че има много фолклорни мотиви, част от които могат да се проследят чак до средновековните мадригали.
Де Андре е от поколението, когато в Европа начева фолк-рокът, първият му албум е от 1967. Повлиян е обаче доста от един друг мой любимец поет с китара - Жорж Брасанс. Дори е адаптирал някои от песните му на италиански. Подобно на Брасанс текстовете му са социално ангажирани и изпитва силен интерес към маргиналните фигури на обществото.
Ето два чудесни примера от Де Андре, стари негови песни в сравнително по-ново изпълнение, с по-разгърната инструментална част:
Наскоро се сдобих с нов електронен четец за книги и този път не е Kindle, а е Kobo. Това е канадска марка, собственост на японската компания Rakuten.
Моделът е Kobo Libra. Размерът на екрана не е стандартните 6 инча, а 8 инча, което много улеснява четенето на книги в PDF формат, който за разлика от другите формати, не позволява електронно увеличаване или намаляване на шрифта. Като се завърти, устройството автоматично минава в пейзажен режим на четене, което също е улеснение за PDF-документите. Има вътрешна подсветка, което позволява и четене на тъмно, без да натоварва очите.
Както е обичайно вече за тези устройства, поддържа функции като маркиране на страници в текста, отбелязване на цитати, вмъкване на бележки. Има и вградени речници, към които може да се добавят и нови.
Като цяло това е много приятна за ползване машинка, въпрос на навик е, но става удоволствие да се чете на нея.
Тези дни си припомням една чудесна, но леко позабравена от мен група - Oregon.
Oregon са американски джаз-квартет с елементи на world music. Дебютът им е през 1970. Формирани около китариста Ралф Таунър, а в началото на 80-те години записват няколко знакови албуми за европейската компания ECM.
Много фин звук, никога не минават границата на сладникавостта. Характерно присъствие на обой, благодарение на Пол МакКандлес. Всъщност всички музиканти от групата са изключителни инструменталисти.
Това е от един по-ранен концерт в Бремен (1974):
Един от най-, ама най-любимите ми джаз албуми и един от първите авторски проекти на тромпетиста Дон Чери.
Това е 7 години след като Дон записва с Орнет Колман The Shape of Jazz to Come.
И е много красиво:
Една чудесна група от Зимбабве - Mokoomba. С много заряд, финес в свиренето и добри вокали.
Чуйте:
И един по-нов запис, с виртуозна интермедия на китарата и наситен финал:
Любимият ми музикант от Мали е Бубакар Траоре. Наскоро Ваня откри този запис. Концертът е от 2016 в столицата на Мали - Бамако. Самият Бубакар тук е на 74 години.
Невероятно изпълнение, допълнено от френския виртуоз на хармониката - Венсан Бюше. Могат да се чуят древните корени на блуса:
А и да добавя нещо метафизично: в тази музика може да се чуе и изконното братство между съня, смъртта и будуването.
Концептуално можем да наречем истина онова, което не можем да променим. Метафорично, тя е земята, по която стъпваме и небето, което се простира над нас.
Хана Арент, Истина и политика
Това е произведение на италианския неокласицистичен скулптор Антонио Канова от 1787.
Крилете на Купидон предават в неподражаема тоналност жеста на интимността.
Оригиналът на една много популярна в България песен. ФСБ дори не са се опитали да предложат различен аранжимент.
Le Orme - Amico di ieri (Приятел от вчера).
Има нещо много очарователно в унесеността на късните 70 години. Хипарството се е оказало само едно илюзорно déjà-vu.
Тези дни довършвам конспекта си на "Истина и политика" на Хана Арент, започнах да чета паралелно изследването ѝ "Върху революциите", много бавно препрочитам "Война и мир" на Толстой, и слушам един много добър подкаст върху Френската революция.
И се опитвам да пиша един текст в / относно българската традиция на Кантовите изследвания.
Толкова много неща паралелно. Да, трудно се концентрирам върху нещо единствено. Може би вече си отивам.
А да, и слушам отново Quadrophenia на The Who.
Най-добрата група... Британският джаз-рок at his best...
Soft Machine - Live at Brussels, 1971
P.S. "Най-добрата" в случая е суперлативно, но не компетативно определение. Има толкова много най-добри групи...
Нещо на ръба, което да ни припомни, че сме живи.
P.S. Запасете се с търпение за живот, това е цяла една рок-сюита, прекрасна от началото до края.