Hiromi Uehara

Тези дни открих една талантлива японска джаз и джаз-рок-фюжън пианистка - Хироми Уехара.

Ето едно симпатично изпълнение с нейния квартет:

Time Difference

Отново с Caravan

Наскоро (преди няколко месеца) е починал барабанистът на английската арт-рок група от кентърбърийската сцена Caravan - Ричард Къхлан.
R.I.P.

Една от най-хубавите, а и най-нежни песни на Caravan, в чудесен запис от 1971:

Winter Wine


Наред с Къхлан, другите от записа са:
Ричард Синклеър - бас и вокал
Дейв Синклеър - клавири
Пай Хейстингс - китара

'Самсон и Далила' от Франческо Мороне

Наскоро видях тази картина от ренесансовия художник Франческо Мороне (1471-1529). Картината е много идейна, защото ролята на Далила е променена - Далила не отрязва  собственоръчно косите на Самсон в съня му, лишавайки го от силата му, а се явява по-скоро инструментът на злото, изпитвайки удовлетворение от това. Така измаменото доверие е видимо още по-ясно. Прецизната работа на младежа с ножиците от своя страна подсилва още по-ярко перверзността на сцената.


Междувпрочем това е майсторството на големият художник - с едно само драмартургично решение да внуши цял рояк от възможни идеи - за първородния грях, за изневярата, за предателството... И някак си всяка една от тях да остане непримесена във възможността на своя прочит...

______
* Кликвайки върху картината, можете да я видите в по-голям размер.

Феноменология и екзистенциализъм

Като стил на философстване двете направления могат да изглеждат много различни, но погледнато в дълбочина те споделят много сходни изходни нагласи.

Съгласно американските автори Марк Ротхол и Хюбърт Драйфъс и двете традиции (и феноменологията и екзистенциализма) споделят следните четири подхода към човешкото и човешкия свят :

"1. Загриженост да се даде описание на човешкото съществуване и човешкия свят така както той се разкрива, без изопачаване от страна на научни презумпции. 

и от тук:

2. Изострено съзнание за не-рационалните измерения на човешкото съществуване като навици, несъзнателни практики, настроения, страсти.

3. Фокус върху степента на това доколко светът ни е орязан до мярата на нашия интелект и желание да се изследва възможността нашите понятия и категории да не са в състояние да схванат света така, както той е представен в опита ни.

4. Убеждение, че човешкото не може да бъде сведено до набор от признаци (били те биологически, социологически, антропологически или логически). Да си 
човек означава да трансцендираш фактичността."


P.S. Мисля, че горното дава много добра основа за разбиране на родството между двете традиции.

Животът, погледнат отстрани

Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл....

Шекспир, Макбет, Пето действие, пета сцена 

Life’s but a walking shadow, a poor player
That struts and frets his hour upon the stage
And then is heard no more. It is a tale
Told by an idiot, full of sound and fury,
Signifying nothing.

Реминисценция

Произходът на думата реминисценция може да се проследи от латинското re- (отново) и mens (ум, съзнание) и в този смисъл означава извикване на нещо отново в съзнанието или в най-общ смисъл припомняне. Така реминисценция съответства директно на гръцкото анамнеза, което първоначално е означавало същото.

Разхождането и разминаването в съвременната употреба на двете думи е повече от очарователна. Езиците са невероятно пластични субстанции.
_____
Всъщност анамнеза би могло да означава и Платоново припомняне на съзерцаваното в света на идеите.

Нощен влак за Лисабон

Тъй като напоследък е все по-трудно на човек да попадне на добър и по-нов филм, ще споделя няколко добри думи за Нощен влак за Лисабон, филм по едноименната книга на Паскал Мерсие.

Филмът (Night Train to Lisbon) е от 2013 година, режисьор е датчанинът Биле Аугуст, добре сниман, с добър актьорски състав, Джеръми Айрънс впрочем прави наистина чудесна роля; целият филм е потопен в класически привкус европейска съзерцателност.
Едно наистина приятно изживяване.

Книгата на Паскал Мерсие, предполагам, е още по-добра. Паскал Мерсие всъщност е псевдоним на швейцарския философ Петер Бири, за когото вече съм писал тук. За жалост българският превод е от такова естество, че ме отказа от книгата, писан е сякаш на пресекулки, ту приемлив, ту съвсем не толкова, тромав на места, с фрапиращо отсъствие на редакторска намеса, като например още в началото, когато Марк Аврелий е титулован посредством немската дума за император, а именно като "кайзер".

Убеден съм, че книгата би си струвало да бъде прочетена на немски.

Йоан Филопон

Йоан Филопон е един много интересен автор, философ и теолог от късната Античност (6-ти век), който за съжаление не влиза в нашия обичаен университетски философски curriculum.

Филопон е християнин, а същевременно и ученик на Амоний Хермий в неоплатоническата школа в Александрия, като вероятно се е занимавал с подредбата и издаването на коментарите на последния върху Аристотел. От експерт върху Аристотел и неоплатоническите коментари върху творчеството му Филопон се превръща в техен критик. И то в началото на епоха, през която името на Аристотел започва да се асоциира с неоспорван авторитет.

Филопон атакува особено остро ученията на Аристотел за природата на етера, движението и светлината. Повече от 10 века по-късно Галилео Галилей дори се позовава на него, когато отхвърля Аристотеловото учение за движението и предлага теорията за инерцията. Понастоящем името на Йоан Филопон се свързва с един по-трезв и емпиричен подход в натурфилософията през времена когато са доминирали неоплатоническите и перипатетическите модели.

Филопон е особено известен с два трактата, единия Срещу Прокъл, другия Срещу Аристотел, в които оспорва аргументите на последните в полза на вечността на света. При все че критиката му, разбира се, е мотивирана от християнския креационизъм, контра-аргументите на Филопон са изцяло рационални и той не се позовава на Библейския наратив.

Филопон впрочем означава на гръцки 'любящ труда'.
За идеите му виж по-подробно тук.

Български превод на негов текст в сборника: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ – ІV век. С., 2002, "Лик"

Roxy Music

Последните два-три месеца слушам почти изцяло Roxy Music. Щастлив съм че ги открих  за себе си, защото те са наистина чудесна група, от която, предполагам, досега ме отблъскваше най-вече поп-репутацията на Брайън Фери.

Първите три албума са най-ценни: Roxy Music (1972), For Your Pleasure (1973), Stranded (1973), като предпочитанията ми определено падат върху третия, който за мен и е най-силният.
Музиката наистина е оригинална, като в тези първи албуми могат да се чуят множество елементи, които в последствие са се превърнали клише за редица музикални стилове. Има елементи на арт-рок, глем-рок, прото-пънк, които стават определящи за развитието на пънка и ню уейва в края на 70-те и началото на 80-те.

Аз усещам влияние от страна на артистизма и сякаш лиричния епизъм на ранните Genesis, като трябва да се подчертае, че Брайън Фери сам по себе си е много добър вокалист, способен да пресъздаде наистина уникално настроение в различните композиции.

Рядко мога да отлича една изключително любима песен за цяла група, но в случая с Roxy Music това е Song for Europe.

Ето я:  Song for Europe.

Текстът, сам по себе си, също е много добър, завършва със стихове на латински и френски, като ще си позволя да преведа френските, които като вокална експресия и като акцент от страна на Фери създават невероятен финал за песента.

Tous ces moments de l'enchantement,
Qui ne reviendront jamais...
Et aujourd'hui pour nous, pour nous il n'y a rien
A partager, soif le passé.

Всички тези моменти на очарование,
които никога не ще се завърнат.
И днес не е останало да делим нищо,
освен миналото.

Spoonful - две версии, една истина

Spoonful е едно от най-хубавите класически блус парчета, композиция на Уили Диксън, записано за пръв път от Хаулинг Улф.

А британският блус-рок прави от класическия блус нещо изумително.

Ето две версии на Spoonful от две големи английски групи - Cream и Ten Years After, и двете чудесни.
Ценя Cream заради стихията и суровия арт-звук, и Ten Years After - заради елегантната стилизация на живеца.

Cream (1966)

Tem Years After (1967)

Бурлеската за пиано и оркестър на Рихард Щраус

Рихард Щраус има едно невероятно експресивно произведение, което е написал още на 21-годишна възраст - Бурлеска за пиано и оркестър.

Фон Бюлов пише на Брамс за нея:
В Бурлеската на Щраус определено има някакъв гений, но в друго отношение тя е ужасяваща.

Ето я в изпълнение на аржентинската пианистка Марта Аргерих:
Burlesque

P.S. Рихард Щраус няма нищо общо с виенската фамилия Щраус (автори на валсове и развлекателна музика).
Рихард Щраус е от една страна представител на късния романтизъм, повлиян от Вагнер, а от друга е един от първите представители на модерната класическа музика.

Third Ear Band

Тези дни открих една чудесна английска арт-рок група от началото на 70-те - Third Ear Band. Музиката е изцяло акустична, изпълнена с класически инструменти - предимно струнни (цигулка, виола, чело) и обой. Има елементи на фолк-рок и ориенталска репетативност, но звученето като цяло е твърде експериментално, граничещо с авангард или дори фрий-джаз.

Ето един пример: Stone Circle
И един очарователен запис на живо от 1970


Всъщност името на групата повдига универсалния естетически въпрос дали в оценяването на стойностната музика се изисква и "трето ухо" (third ear)? Защото изглежда за възприемането на обичайната музика (от типа на Мадона или Manowar) са напълно достатъчни и две уши.
За какво тогава идва да служи третото? Явно то ни дава достъп до един съвсем нов музикален свят.
И дали това "трето ухо" е дар от природата или то по-скоро подлежи на култивиране? Аз бих застанал по-скоро в подкрепа на второто, макар че има хора (масовия случай) с "естествени" задръжки.

За тримата Ян и за Бретан

Малко фолк-рок плюс малко история.
Открих една много симпатична френска, или по-точно казано - бретанска (т.е. от полуостров Бретан) фолк-рок група - Tri Yann. Групата е ориентирана около изпълнението изключително на бретански (а и на друг вид келтски) традиционни песни и започват още в далечната 1970.
Tri Yann означава на бретански всъщност Тримата Ян (което е бретанският еквивалент на френското Жан и разбира се - на гръцкото Йоан и на нашето Иван). Наименованието собствено препреща към тримата основни музиканти в групата, които участват неизменно в нея и до днес.

Композициите и аранжиментите са предимно ведри, живи и игриви, което е много приятен профил на групата.
Езиците, на които се пее, са френски, гало (също романски език разпостранен в Бретан) и традиционен бретански (който е келтски по произход език).

Ето два хубави примера още от първия им албум:
Les filles des Forges
Dans les Prisons de Nantes

P.S. Както може и да се очаква, първите два албума са най-свежите. От четвъртия албум нататък групата добавя и електрически саунд към звученето, което за мен не може да компенсира усещането, че стилистично групата не може да предложи нищо ново.

***
И малко история:
През цялото Средновековие чак до 1547 Бретан е бил независимо от френската корона херцогство, като населението му е предимно келтско, изселници от островите.
Чрез женитбата на последната бретанска херцогиня Клод за френския крал Франсоа I двете титли следва да се обединят в лицето на младия наследник, дофинът Франсоа, който се води последният самостоен херцог на Бретан. Дофинът обаче умира твърде млад (на 18). Подозира се, че е отровен от Катерина Медичи, съпруга на брат му, който след смъртта му наследява френската корона като Анри II. С това бретанската корона окончателно се слива с френската.

Калипсо на Бьоклин

Това е една от най-хубавите картини на швейцарския художник-символист Арнолд Бьоклин.

Опустошението на секса е превърнало острова в един безрадостен пейзаж от вулканични скали. Одисей е мрачна сянка на самия себе си, а Калипсо е вече една неприятна в претенцията и самомнението си „дама”. Извърнала глава към Одисей, тя претендира, че не разбира какво се е случило: „Нима не беше хубаво?”
Лирата в ръката й е само преструвка.

Картината: Одисей и Калипсо, Арнолд Бьоклин, 1883

 

Magma - Epok V

Magma са издали ново DVD от поредицата Mythes et Legends - петата епоха - Epok V. Този път композициите застъпват епизоди от цялата им над 40-годишна история, и са отново изпълнени на живо в клуб Triton в Париж.

Концертът е отново невероятен, музициране със страшен хъс. Съставът на групата е малко променен, но в основата си е запазен (в сравнение с предишните записи от колекцията): освен самият Кристиан Вандер на ударните, басът, китарата и женската вокална секция  са си същите.
Наистина прекрасен запис.

Ето само за пред-усещане.