Brahms, 2. Klavierkonzert

Завчера слушах на живо втория клавирен на Брамс. Поради специфичния стил на пианиста го чух като съставен едва ли не от два различни концерта. Първата и втората част като еманация на патетичния романтизъм (впрочем в тях не случайно участват тромпети и тимпани), а третата и четвъртата част - израз на лиризма и грациозността. Пианистът (Антоан дьо Гроле) определено се чувстваше по-уютно в последните две части.

Saint-Saëns

Снощи слушах клавирните концерти № 4 и 5 на Сен-Санс на живо. Невероятно.

Нощна празничност

Паул Клее, Нощна празничност, 1921

Хармония от истини, всяка една от тях толкова лична, че би могла да е себе си само в цялото.

Концертите за пиано на Прокофиев

Искрено съм благодарен на Владо Раденков, комуто дължа това, че открих пиано-концертите на ранния Прокофиев.

Прокофиев е наистина особен композитор - той като че ли е разтоварен от емоционалност (в контраст с Рахманинов) и
дистанциран - с музиката си сякаш води наратив, разказва история без да се опитва да извика чувства.
Историите му обаче са с вътрешна динамика и нелишени от специфична драматичност, които след известно слушане формират неочаквана за слушателя въздействаща мощ.

Ето Третият концерт за пиано и оркестър, в едно по-натегнато и остро изпълнение (на американския пианист Ван Клайбърн), което тъкмо поради това за мен е много убедително.

P.S. Третият концерт на Прокофиев е завършен през 1921 в Бретан (по това време композиторът живее във Франция) въз основа на по-ранен материал, започнат още през 1916.
Портретът на Прокофиев (1921) по-горе е от Анри Матис.

За безветрието на душата

"За мислителя и за всички изобретателни умове скуката е онова неприятно "безветрие" на душата, предхождащо щастливото плаване и веселите ветрове. Той трябва да я понесе, трябва да изчака въздействието ѝ върху себе си - именно това е, което по-ограничените натури не могат никога да достигнат."

Ницше, Веселата наука

Бретан и сидер (chistr)

Песента на почитателите на сидер:

Son ar chistr

Изпълнена на традиционен бретонски от бретанския музикант Алан Стивел.

За усещането накратко

Един неочакван контекст на думата усещане (sensation):

"Великият обект на живота е усещането - чувството, че съществуваме, дори и в мъка. Това е същата 'копнееща празнота', която ни мами да залагаме - в битка, в пътешествие... В необуздани, но ясно чувствани себеосъществявания (pursuits) от всякакъв вид, чиято основна привлекателност е въодушевлението, неделимо от тяхното извършване."

Лорд Байрон

Преводът е мой.

Jacques Brel

Едва тази сутрин, когато Ваня търсеше една песен на Жак Брел, осъзнах, че много съм го слушал, но никога досега - гледал и слушал едновременно. Не предполагах, че е дотолкова емоционален и ексцентричен - в хубавия смисъл на думата - пътуващ надалеч (ex) от центъра си (centré). И искрен и обсебен същевременно. В студийните му записи си личи един заявен артистизъм, но този артистизъм е стилизиран и овладян. На живо - той сякаш твърде често е на ръба. Едва сега оценявам обстоятелството на колко много рок-музиканти той е повлиял впоследствие.


Три инстанции:

Ces gens là

Dans le port d'Amsterdam

Ne me quitte pas

Бернал Диас

Тези дни зачетох "Истинска история за завоюването на Нова Испания" на Бернал Диас дел Кастильо, испански/кастилски конквистадор, а в края на живота си - също и писател (хроникьор), който е участвал в похода на Кортес при завоюването на империята на ацтеките.
Книгата наистина доставя голямо удоволствие при четене, защото е изпъстрена с множество подробности и детайли от епохата и описваните събития, а същевременно е издържана в пестелив и необременен с излишество стил, при което на места създават хубаво впечатление често адекватните както в психологически, така и в морален план съждения на автора.

Всъщност предимство на текста е най-вече въздържането - въздържане от много обговаряне на случващото се.

Наистина приятно четиво.

Концерт на Веселина Кацарова

Тази вечер в зала "България" имаше чудесен концерт на българската оперна певица Веселина Кацарова, която е една от най-добрите мецо-сопрано в света.
Наистина невероятна певица, а доколкото мога да съдя, също скромна и деликатна като човек.

От 24-годишна пее в чужбина, главно в Австрия, Швейцария, Германия.

Аз узнах за нея преди две години, когато я чух в ролята на Секст от "Милосърдието на Тит", последната Моцартова опера. Любима опера в любимо изпълнение. Виж тук.

Веселина Кацарова обича да изпълнява също и барокова опера, особено Хендел, ето едно чудесно изпълнение на арията  Ombra mai fu от Хенделовия "Ксеркс", която тази вечер тя изпълни като бис:
Ombra mai fu

Препратка към една моя предишна бележка: Алцина на Хендел.

Magma

Новогодишен поздрав,
настроение магмено:

Teusz Hamtaahk

Jauchzet Gott in allen Landen

Едно наистина неочаквано изпълнение на една от по-ранните кантати на Бах - Jauchzet Gott in allen Landen ("Хвала Богу по вси земи") - Катлийн Батъл и Уинтън Марсалис.

Музиката на Бах наистина има транс-локална сила. :)

Макс Шелер (1874 - 1928)

Онова, което прави човека 'човек', е един принцип противопоставен на всеки и всякакъв живот, в това число и на живота в човека.

Макс Шелер

Аз, по собствен вкус, бих изразил горното по следния начин:

Във виталността и нейното самоотричане човекът става човек.

Още за Братството

В предната композиция ясно се усеща карибска тема, но нейното карнавално звучене е осъзнато и снето с типично европейски почерк.

Всъщност половината от изпълнителите в Brotherhood of Breath южноафриканци, а другата половина британци. Самият Крис МакГрегър е южноафриканец от шотландски произход.

Ето още една композиция в която се съчетават карибски и африкански мотиви, но стилистиката е още по-близка до фрий-джаза.

Kongi's Theme

В стила на BoB се усеща влияние от Мингъс, Колтрейн, Орнет Колмън, Албърт Ейлър, но звукът остава уникален поради африканските корени и по европейски одухотворените аранжименти.

Андромеда

Една лудост: Andromeda на Brotherhood of Breath.

Всеки музикант свири центробежно, но стихията ги удържа заедно.

Едва ли има друга група,
чието име да въплъщава така пълноценно, и пряко и преносно, духа на музиката, [която изпълняват].



Водачът на бандата: Крис МакГрегър.