Групата е много приятна с разгърнати и същевременно разляти електронни клавири, които напомнят на ранния Емерсън (ELP), но без дозата младежко самохвалство, присъщо нему.
Клавиристът е Енрико Оливиери.
Във втория им албум няма китара, а вокалите са с приятен тембър, леко театрално-епични, но без излишество.
Като цяло в композициите се чувства една италианска канцонетност, фрагментирана от дълги клавирни пасажи, чийто контраст, на мен специално страшно ми допада.
Ето го албума Inferno.
