Винаги е имало доза лъжа в това, че университетите са самоуправляващи се институции. Но онова, което университетите претърпяха през 80'те и 90'те бе наистина срамно, когато под заплахата фондовете им да бъдат орязани, те си позволиха да бъдат превърнати в бизнес предприятия, в които професорите, които преди провеждаха своите изследвания в суверенна свобода, се превърнаха в изтормозени чиновници, принудени да изпълняват норми под надзора на професионални мениджъри. Дали предишната власт на професориата някога ще бъде възстановена, подлежи на сериозно съмнение. [...]
Ако духът на университетите следва да оцелее [...], същинските университети вероятно ще трябва да се преселят в домовете на хората и да издават дипломи, чийто единствена стойност ще бъде имената на учените, които полагат подписа си.
Дж. М. Кутси,
Дневник на една лоша година
* Преводът на пасажа е мой. В българския превод на Иглика Василева от 2011, някои от нюансите са се загубили.
