16 юни 2018

Симфония №6, Пасторална


Пасторалната симфония на Бетовен съм я слушал десетки пъти. Снощи обаче я чух за пръв път на живо. И сякаш я чух за пръв път. Останах просто зашеметен.

06 юни 2018

Квадратът (The Square) 2017


Квадратът (2017), реж. Рубен Йостлунд

Добър филм.
Филм за фалша в сърцето на самата социална ангажираност на изкуството, за фалша на политическата коректност. Филм за отчуждението, за социалното разслоение, с една дума казано, филм за аномията. Аномия е термин, който по никакъв начин не бива да се свързва с отсъствието на юридически норми или пък дори на умело социално инженерство. Аномията е свързана със социална атомизация  и отсъствието на чувство на човешка солидарност; липси, които в екзистенциален план са натоварени с преживяването на дефицит на смисъл.

19 април 2018

Blues & Roots


Тази седмица слушам Blues & Roots (1959) на Чарлз Мингъс и не мога да се нарадвам.

Слушайки се питам: Та има ли други корени освен блуса?

 Съгласно думите на Мингъс: Blues can do more than just swing.

Чуйте албума: тук.

23 март 2018

Кутси за университетите


Винаги е имало доза лъжа в това, че университетите са самоуправляващи се институции. Но онова, което университетите претърпяха през 80'те и 90'те бе наистина срамно, когато под заплахата фондовете им да бъдат орязани, те си позволиха да бъдат превърнати в бизнес предприятия, в които професорите, които преди провеждаха своите изследвания в суверенна свобода, се превърнаха в изтормозени чиновници, принудени да изпълняват норми под надзора на професионални мениджъри. Дали предишната власт на професориата някога ще бъде възстановена, подлежи на сериозно съмнение. [...]

Ако духът на университетите следва да оцелее [...], същинските университети вероятно ще трябва да се преселят в домовете на хората и да издават дипломи, чийто единствена стойност ще бъде имената на учените, които полагат подписа си.


Дж. М. Кутси, Дневник на една лоша година


* Преводът на пасажа е мой. В българския превод на Иглика Василева от 2011, някои от нюансите са се загубили.

20 март 2018

Orfeo на Монтеверди


Тези дни слушам Орфей на Клаудио Монтеверди (1607), която е считана за една от първите опери или favola in musica. 

Невероятно очарователна: има нещо ренесансово - мадригално и напевно, което обаче е съчетано с музикална орнаментика, която вече говори за настъпващия барок.

Същинско удоволствие. Ето една чудесна постановка: L'Orfeo.

18 декември 2017

Curved Air


Curved Air са една от малко познатите и често пренебрегвани прогресив-рок групи от началото на 70-те, с деликатен звук и фино отместване спрямо тривиалното.

Когато слушам Melinda, бих могъл мога да кажа, че съм музикално влюбен в Соня Кристина.

05 декември 2017

Дж. М. Кутси


От няколко месеци чета Дж. М. Кутси (J. M. Coetzee). Страхотно е, че го открих, предвид че у мен има известен скепсис към най-новата литература.
Невероятен писател, по човешки деликатен, фин като стил и интелектуален подход, дълбок и с много жив морален усет. Трудно събирам думи, с които да предам ентусиазма ми достатъчно пълно.
Радвам се, че с Ваня споделихме въодушевление към книгите му.

Чета го на английски като периодично сравнявам с българските преводи.
Животът и времената на Майкъл К и В очакването на варварите имат два превода, сред които, особено що се отнася до втората, бих избрал по-ранния (Изданието на Народна култура от 1986). Позор има само един превод, в който има някои неприятни недоглеждания и донякъде интелектуална немарливост. Иначе Кутси определено си струва да бъде четен дори и само в превод.

Дневник на една лоша година (публикувана 2007) все още не съм я започнал. Само предвкусих стила ѝ с кратък откъс. Струва ми се, тя ще представлява двойно очарование за мен, защото в наратива ѝ са вплетени философско-политически есета, които, меко казано, са много добри. Българският превод ми се видя на ниво. Ще пиша по-подробно, когато я прочета.

Убеден съм, че всеки любител на добрата литература би оценил Кутси
.

28 ноември 2017

PFM


Напоследък ме е налегнала носталгия към италианския прогресив-рок.

Поздрав с Premiata Forneria Marconi от хубавата 1974, когато съм бил на годинка.

Celebration

28 октомври 2017

Morpheus


Морфей е един от онирите - демоните на съня. Едва ли може да се намери по-подходящо име за него - пластиката на оформянето е присъща именно на съня.

Собствено всичко онирично е дълбинно пластично.


Картината е на Пиер-Нарсис Герен (Pierre-Narcisse Guérin) - Морфей и Ирида, богинята на дъгата.

16 октомври 2017

Miles Smiles


Един от по-малко популярните албуми на Майлс Дейвис от периода на втория голям квинтет (с Уейн Шортър на тенор-сакса) - Miles Smiles (1967). Превъзходно изпипан - вече започва да ми допада като че безстрастният нерв и уравновесената дистанцираност в ранните записи на Дейвис.

След този албум реших да се върна към ранните записи на Мингъс за да компенсирам с малко блус- и соул- страст, но Мингъс вече ми звучеше бароково претрупан и донякъде дори напомпан.

26 септември 2017

Първият за цигулка на Прокофиев


Първият концерт за цигулка и оркестър на Прокофиев в изпълнение на японско-американската цигуларка Мидори Гото.

Допада ми нейната отровистост и почти животинска (може би алегорично-животинска) отдаденост към нещо толкова красиво. Особено експресивна във втората част - скерцото (след 9:25). Първата част и финалът на третата ми се струваха твърде етерични за нейния стил, но всъщност узрях за нейното изпълнение като цяло.

Този четвъртък в зала България, ще изпълняват концерта, солистка ще бъде Божидара Кузманова.

23 септември 2017

Относно моралния императив на Кант


Съвсем наскоро излезе по Radio BBC 4 един чудесен разговор (подкаст) върху категоричния императив на Кант, в който участват трима британски университетски преподаватели. Този разговор си струва както с оглед на образователната му стойност, така и с оглед порива на ентусиазъм, който той може да подкрепи.

Kant's Cathegorical Imperative

26 август 2017

Outsourcing our moral responsibilities


We cannot outsource our moral responsibilities to machines.

Сред популярните лекторини на TED трудно може да се открие някоя истински интелигентна или поне духовита, но тази наистина прави изключение (поне що се отнася до първото), още повече че повдига болезнено актуален и смислен проблем.
Началото е наистина малко злощастно-подвеждащо, но ако човек продължи да слуша, няма как да не остане с лектора до края.
Препоръчвам!

Като цяло посланието може да се обобщи под формулировката, която сложих в началото на този пост.

20 юни 2017

Agitation Free


Един от любимите ми kraut-албуми, първия на Agitation Free.
С подчертани източни или може би магребски мотиви.

Malesch, 1972

12 юни 2017

Can и Дамо Сузуки


В четвъртък в София ще има концерт на Дамо Сузуки с български музиканти.

А Дамо Сузуки (японец по рождение) е вокалистът на голямата немска (краут-)рок група Can.
Един мой текст за Can отпреди повече от 10 години.

И ето как се изглеждали и звучали нещата в началото: Paperhouse.