23 април 2017

Моцарт, клавирни варииации


Моцарт, клавирни вариации върху арията Salve, tu Domine от операта на Джовани Паизиело "Въображаемите философи" (I filosofi immaginarii).

18 март 2017

Мишел


Мишел Гуревич се оказа невероятно автентична и непринудена на живо. Гласът и композициите ѝ, освен сами за себе си, печелят изключително много от прекия контакт.

Едно наистина незаменимо изживяване.

15 март 2017

Концерт


Всъщност утре Мишел Гуревич ще има концерт в София.

Party Girl

10 февруари 2017

Атрофията на личната биография


"Но всички свидетелства са някак неопределени, несъстоятелни. Между тях няма противоречия, но няма и съответствия; те сякаш не се отнасят до едно и също лице."

La Nausée

01 февруари 2017

Клеман Жанекен


Едно симпатично изпълнение на Войната (Битката при Маринян) от френския ренесансов композитор Клеман Жанекен (Clément Janequin).

16 декември 2016

За разликата между страст и афект


"Афектите са специфично различни от страстите. Онези се отнасят само до чувството; тези спадат към способността за желание и са склонности [...]. Афектите са бурни и непреднамерени, страстите са трайни и обмислени. Така възмущението като гняв е афект, но като омраза (жажда за мъст) е страст. Страстта (за разлика от афекта) никога и в никое отношение не може да се нарече възвишена, защото в афекта свободата на духа наистина се възпира, но в страстта тя се премахва."

Кант, "Критика на способността за съждение", с. 158


Впрочем Кант дефинира ентусиазма като "идеята за доброто, придружена с афект" и отбелязва, че това състояние "изглежда възвишено" дотам, че да се твърди, че "без него не може да се постигне нищо голямо".

13 декември 2016

Шуман, концерт за пиано и оркестър


На 1 декември слушах за пръв път на живо единствения концерт на Шуман за пиано и оркестър. Струва ми се, че това е най-добрият клавирен концерт от епохата за романтизма - вглъбен, цялостен, неразточителен и пълнокръвен.

Тук в изпълнение на аржентинската пианистка Марта Аргерих.

09 декември 2016

Разсъдък и разум, истина и смисъл


"Въпросите повдигнати от мисленето и въпросите, които е в природата на самия разум да повдига - а именно въпросите за смисъла - не подлежат на отговаряне от страна на здравия разсъдък (common sense) и на неговото рафиниране, което наричаме наука. Търсенето на смисъл (meaning) е безсмислено (meaningless) за здравия разсъдък [...]."

 Хана Арент, The Life of the Mind

Това е, бих казал, екзистенциалното тълкувание, което Хана Арент дава на Кантовото разграничаване и в известен смисъл противопоставяне между разсъдък и разум. Избрах преднамерено да предам традиционния израз common sense не с обичайното "здрав разум", а тъкмо с отговарящото на патоса на въпросното противопоставяне - "здрав разсъдък".

28 ноември 2016

Жан-Филип Рамо на концерт


Тази вечер бях на чудесен концерт, посветен на френската барокова музика от епохата на Луи XIV и Луи XV, с акцент върху творчеството на Жан-Филип Рамо.

Това, че концертът бе толкова въздействащ определено се дължеше на английския диригент Патрик Ертън, който освен човек на музиката се оказа и човек на словото. С много жив и достъпен език, без да губи мярата и да изпада в подробности или куха патетика, той съвсем накратко представяше всяко произведение, което изпълняваха, като даваше пояснения за ролята на водещата секция на оркестъра, даваше информация за културния контекст, а оперните арии представяше с препратка към митологичния сюжет, стоящ в основата им.
Въпреки че за пръв дирижира музиканти от софийската филхармония, явно личният му стил е такъв да създава емоционална връзка с всяка група в оркестъра и беше успял да постигне много цялостно и органично звучене.

Оперното сопрано Вера Гиргинова също беше на високо ниво, което е рядкост за родни музиканти, които по принцип нямат опит с изпълнение на барокова опера. Едната от ариите беше особено трудна,  в нея Рамо (както самият Патрик Ертън подчерта) следва италианския колоратурен стил от епохата, с множество извивки и орнаментика на гласа, което иначе не е правило в неговите опери, и в нея солистката се справи на изключително ниво.

Щастливият факт е, че Патрик Ертън ще има още три концерта на родна земя, като най-скорошният ще е на 29 януари 2017. Той ще е посветен на барокови и ранно-клацистични музикални трактовки на темата за "сражението, надмогването, войната". Всъщност много удачно е казано в анотацията на концерта, че "ако войната се счита за продължение на политиката с други средства, то продължението на войната със средствата на музиката бележи победа, макар и само естетическа".
На този концерт ще бъдат изпълнени както малко известни барокови произведения, така и първия Брандербургски концерт на Бах, хор от опера на Моцарт и една от зрелите симфонии на Хайдн - No100, Военна.

Ето едно изпълнение на ансамбъл воден от Патрик Ертън, симфония от малко известния френски композитор Жозеф Тушмулен.

И една част от балета Les Indes gallantes (Галантните Индии) на Жан-Филип Рамо, танцът на индианските вождове, който бе изпълнен тази вечер в инструменталната му версия.

01 ноември 2016

Бокерини на живо


Този петък за пръв път имах шанса да слушам музика на Луиджи Бокерини на живо. 
Концертът се водеше бароков, но Бокерини е всъщност композитор на ранния класицизъм и това си пролича много добре в контраст с другите произведения от Вивалди, Плати...

Изпълнителите - международен камерен състав около нашата цигуларка Зефира Вълова, свиреха сякаш с ентусиазъм от факта, че са заедно, а младият френски челист беше наистина на ниво. Чудесно преживяване.

Ето една моя предишна тема за Бокерини.

07 октомври 2016

Brèche


Brèche - още една канадска група от Квебек с деликатно, мечтателно и лирично звучене, подобно на Harmonium и Maneige.

В случая с ясно изявен фолк-рок акцент и за жалост само един албум.

Brèche - Marianne
и
Brèche - L'hymne

24 септември 2016

Роджър Скрътън против натурализма и вулгарния атеизъм


Това, което следва, са думи на английския философ Роджър Скрътън, като част от събитие посветено на дебата с "новите атеисти". Тъй като думите са  достъпно казани, уместни, точни и добре изречени, направих си труда да ги сваля от видеото и преведа, като отдолу прилагам текста на английския оригинал.



"Мисля, че има нещо дълбоко в човешката природа, което има нужда от това (чувството за святост). Хората се нуждаят от това да гледат на живота като притежаващ този свещен аспект. Защото без него няма отговор на въпроса Защо съм тук? Защо съществувам?  Защо си ти тук? Защо съм във връзка с теб?
Ако сме просто обекти в един свят от обекти, тогава това чувство за смисъла на нашия живот изчезва. Струва ми се, че в крайна сметка нашето чувство за святост е свързано с признанието, че ние не сме просто обекти в един свят от обекти. Ние сме субекти в отношение един към друг и това отношение ни поставя по някакъв начин извън природния/естествения ред.
Това е откровение, с което ние сме дарени в съобщност с други и това е едно от основанията за това, че общностите инстинктивно се обръщат към понятието за трансцендентното. Аз не казвам, че подобно понятие е лесно да бъде обосновано, но е много трудно да живеем истински живот без него."

Роджър Скрътън



"I think that there is something deep in human nature that needs this. People need to see life as having that sacred aspect. Because without it there isn't an answer to the question Why am I here? Why do I exist? Why are you here? Why am I in relation to you? 
If we are simply objects in the world of objects then that sense of meaning of our own life disappears. I think that in the end our sense of the sacred is connected with our recognition that we are not just objects in a world of objects. We are subjects in relation to each other and that relation sets us someway outside the natural order. This is a revelation that we are granted in community and that's one reason that communities turn instinctively towards a concept of the transcendental. I don't say that is easy to justify that concept, but it is very difficult to live a proper life without it."

Roger Scruton 

18 септември 2016

Какво или кой


"В момента, когато искаме да кажем кой е някой, самият речник ни подвежда да кажем какво е той."

Хана Арент
"Човешката ситуация"


Проблемът идва от там, че кой е принципиално недефинируемо, и ние винаги се опитваме погледнем на онези, които срещаме (включително на самите себе си) с безпроблемността, чрез която гледаме на едно какво като набор от признаци. 


06 септември 2016

Иън Андерсън в Пловдив


3.09.2016 - концертът на Иън Андерсън в Пловдив!

Наистина бе чудесно - времето хубаво, в контраст спрямо бурята, която се развихри на същото събитие преди 9 години, античният театър гостоприемен, музиката - онази хубава музика на Jethro Tull, която слушам и обичам вече 25 години.

Гласът на Иън, разбира се, не е същият, липсва му доста от онази плавност и гъвкавост, нужна за извивките, типични за композициите на Jethro, но затова пък имаше подсилено инструментално присъствие, с някои неочаквани аранжименти и много от виртуозната флейта на Иън.
Концертът беше в две части, първата във фолк-рок стил, докато втората с подчертан хард-рок акцент, а изпълнението на My God от албума Aqualung наистина ме смили и аз престанах интуитивно да търся сравнение с предишните му концерти.

Това е първият рок-концерт, който споделям с цялото ми семейство, и синът ми Петър (на 8 години), който досега имаше опит на живо само с класическа музика, бе завладян от харизмата на Иън и наистина се възрадва.
А снимката направи другият ми син - Антон (на 5 години).

20 август 2016

National Health


Още нещо чудесно от Кентърбърийската сцена - National Health - доскоро изобщо не подозирах, че има запазен видео запис, макар и в недобро качество и в донякъде непълен състав.

Годината е 1979, класическият прогресив-рок е вече в заник, но британският музикален ексцентризъм - at his best. Композицията е Collapso, тук.

Не бива да се оставим да бъдем отблъснати от хаотичното начало, онова което следва, макар и абстрактно, притежава и детска първичност - и си струва да бъде чуто в детайл.