28 юни 2009

Как се чете философия


Превърнах в правило, докато чета един автор, да възприема и проследя идеите му, без да ги смесвам нито с моите, нито с тези на някой друг и без да му ги оспорвам. [...] След няколко години мислене по чужд образец, без, така да се каже, да разсъждавам, аз натрупах достатъчно за да се справям сам и да мисля без чужда помощ.

Русо, Изповеди, с.270


В определен аспект правилото на Русо следва да е универсално валидно, а да не важи единствено и само за периода на придобиване на интелектуална самостоятелност. - Не бива да търсим да оспорваме или пък да адаптираме към нашия светоглед един философски текст, без преди това да сме уверени, че сме направили всичко възможно да го разберем максимално автентично в авторовата му позиция.

23 юни 2009

Да п(р)очетем


Къде можем да прочетем за Хю Хопър:

All About Jazz
Independent
New York Times
Wikipedia

22 юни 2009

R.I.P. Hugh Hopper


Нека видим и чуем:
Един трибют на почитател за Хю Хопър
(сцени от концерти през различните години на фона на неговата композиция Kings and Queens)

Също:
Eдин разкошен концертен запис на Soft Machine от 1971
Втора част от същия запис
Съставът: Хю Хопър - бас, Робърт Уайът - ударни, Елтън Дийн - саксофон, Майк Ратлидж - клавир.

И вече в наши дни:
Soft Machine Legacy (2005)
Тук на сакса (и на клавира) е отново Елтън Дийн. Дийн почина през 2006. Сега вече двамата отнова са заедно.


14 юни 2009

Marillion в София


Marillion изнесоха разкошен концерт снощи. Въпреки че не съм особен любител на вокалите на Стив Хогарт трябва да призная, че с него групата звучи невероятно органично и цялостно. Това е може би концертът, който най-категорично надхвърли моите очаквания, защото на мястото на очакваното удоволствие дойде едно тотално преживяване.

12 юни 2009

Les confessions


Истинското удоволствие за мен беше от такова естество, че не може да бъде взето насила от мъжа, който копнее за него, нито отгатнато от жената, която може да го достави.

Жан-Жак Русо, Изповеди


Русо е просто невъзможен автор, в своите изповеди той е себеразголващо искрен, до шокираща степен, а същевременно надарен в това с неподражаема деликатност, чувствителност и вроден финес.
Просто изумително. Умът тук действително не е на себе си - в автентично човешкото и в собствената му рефлексия върху себе си.

07 юни 2009

Скопас


Скопас от Парос, наред с Праксител, е един от най-големите скулптури на преходния период между класицизма и елинизма от 400 до 325 пр.н.е., период, известен като късен класицизъм или пред-елинизъм. Работил е върху източната, главна страна на Мавзолея в Халикарнас, реставрирал е храма на Артемида в Ефес, две от седемте чудеса на античния свят. В неговото творчество характерната хармонична и ритмична плавност на класическия стил (особено при Поликлет) е вече изоставена, барелефните му фигури са силно драматизирани, в напрегнати движения и импулсивни жестове. Главите на статуите му се отличават с дълбоко вкопани очи и полуразтворени уста, често в неподправен, но нюансиран израз на емоционално страдание. Това може да се види в тази глава на героя Мелеагър (запазено римско копие на оригинала).