15 декември 2011

Wer ein Liebchen hat gefunden


Тези дни съм завладян от Отвличане от сарая (Die Entführung aus dem Serail) на Моцарт.

Впрочем през последните две години същински се открих за музиката му, към която доскоро си въобразявах, че съм чужд (за подкрепа на което дори си бях измислил теоретични съображения). Сега умът ми вече е свободен да се радва.

Чудесна ария от чудесната опера в чудесно изпълнение на един чудесен бас, Борис Христов:
Wer ein Liebchen hat gefunden (Който си е намерил любима)

14 декември 2011

Кант за християнския морал


Християнският морал тъй като установява своето предписание (както и трябва да бъде) така чисто и строго, отнема на човека вярата, поне в този живот, да му бъде напълно адекватен, но все пак отново я възстановява с това, че ако постъпваме добре, както е по силите ни, ние можем да се надяваме, че това, което не е по силите ни, ще ни дойде отдругаде, все едно дали знаем или не знаем по какъв начин.

Имануел Кант, Критика на практическия разум

08 декември 2011

"Хайдегер и философската традиция"



Изкушението Хайдегер да бъде представян като своеобразен уникат или уникум на мисленето, което автоматично го изстрелва извън философската традиция в едва ли не извънредни измерения и селения, е особено силно у нас.

В такъв контекст, е особено важна и полезна новоизлязлата книга за Хайдегер на Александър Кънев - Хайдегер и философската традиция. Тя е от особена полза за българската публика, именно защото осъществява това, което обичайно се загърбва, когато се говори за Хайдегер на български – неговото творчество да се осмисли откъм и с оглед на философската традиция, в която то е потопено и от която то се оттласква. При това да се осмисли и обсъди на конвенционален философски език, нещо което е предизвикателство, а и тест дали е налице адекватно разбиране на Хайдегеровата мисъл или не. На подобен тест естествено не биха се решили да се подложат повечето интерпретатори на Хайдегер в България. Радващо е, че Александър Кънев поема предизвикателството.

Книгата е написана истински добре. При това е четивна и обхваща изненадващо множество аспекти от Хайдегеровото творчество. Също, което е особено трудно - проследява ясно и отчетливо етапите от философското му развитие.
Не й липсва критически заряд, който достига своя оптимум като че ли не толкова в част от пространните анализи (които на някои могат да се сторят подминаващи Хайдегер), колкото в малкото, но умело поднесени иронични обрати.
Като цяло книгата е издържана в трезв, смел и аналитичен тон, което е във висша степен нейно достойнство.
Препоръчвам я горещо.

04 декември 2011

Моцарт и децата


Имам чувството, че децата имат особен афинитет към музиката на Моцарт. Поне това определено важи за сина ми Петър. Той винаги приема с удоволствие вкъщи да звучи Моцарт, а тази сутрин особено се ентусиазира и разтанцува на 21-вия концерт за пиано и оркестър, чието Andante е особено популярно.

Моцарт някак си естествено импонира на децата с ведрия си стил. Затова може би той представя идеалното встъпление за малките към богатата и детайлна музика.

17 ноември 2011

Бяла тъмна бира


Пили ли сте бяла тъмна бира? Не, това словосъчетание не е оксиморон. - "Бяла" реферира към пшеничения малц в състава й, докато "тъмна" - към това, че малцът е препечен, което придава и характерния й цвят, а и част от характерния й вкус.

Съчетанието е чудесно: меката сладост от пшеничения малц, добавен към ечемичения, контрастрира по превъзходен начин с характерната горчивина на препечения вкус.

Прекрасен образец за такъв вид бира имат Erdinger (откриваем в България) - Erdinger Weissbier Dunkel.

______
Бирата Erdinger се произвежда от 1886 насам в малкото баварско градче Ердинг (на около 40 km северо-източно от Мюнхен). Там са се специализирали в производството тъкмо на различни видове бяла бира.

12 ноември 2011

Удоволствията като знак


Удоволствията, които дотогава се крадяха и криеха, сега можеха да се купят и открито да се показват, а това увеличаваше привлекателността им, и броят на онези, които ги търсеха.

Иво Андрич, Мостът на Дрина


И така до днешния ден, в който удоволствията са останали единствено самореферентен знак, който бива показван и демонстриран; знак, чието първично означаемо (денотат) е отсъствие.

08 ноември 2011

Ян Зеленка


Тези дни покрай фестивала на бароковата музика открих за свое лично щастие един чудесен композитор – Ян Дисмас Зеленка (1679 – 1745). Както си личи от името, той е чех или бохем по рождение; само шест години по-възрастен е от Бах и е работил най-вече в Дрезден, в саксонския двор като капелмайстор.

Зеленка е признат майстор на хармонията и контрапункта и неговите композиции се отличават с висока степен на комплексност. За него дори се говори като за католическия еквивалент на Бах, аналогия, за която допринася и фактът, че и двамата са композирали предимно сакрална музика.

Засега познавам Зеленка най-вече въз основа на неговите камерни произведения – сонатите му за два обоя, (фагот) и виола. И мога да кажа, че в тях звучат своеобразна деликатност, искреност и дълбочина. Това го поставя за мен на наистина уникално място между съвременниците му, сред които освен Бах, са и Вивалди, Хендел, Телеман...

P.S. Мога да добавя, че казаното важи и за останалите му оркестрални произведения - дори и в онези, в които е включено донякъде патетичното звучене на медните духови инструменти, може да се усети особена съкровеност.

_______
За Ян Зеленка в Wikipedia на български и по подробно на английски.

13 октомври 2011

Мартин Кокърхам


Вчера се случи нещо изключително - запознах се с Мартин Кокърхам, музиканта, чийто дух и творчество стоят в основата на Spirogyra, една от най-своеобразните и креативни групи от началото на 70-те.

Мартин освен чудесен музикант се оказа и чудесен човек - истински непосредствен, непринуден и сърдечен, с когото може да се води много приятен разговор.

Невероятната изненада, а и съответно честта да се запозная с него дължа на един приятел, комуто самият Мартин дължи своя интерес, а вероятно вече и нещо повече от симпатия към България.
Мога само да се надявам, че скоро ще има възможност да се осъществи и негов концерт тук.

А за почитателите и за ценителите на истински добрата музика ето един поздрав:
Spirogyra - The Duke of Beaufoot

Албумът им St. Radigunds без колебание може да бъде определен като един от най-добрите рок-албуми на 20-ти век.

25 септември 2011

Животът на другите


Животът на другите (Das Leben der Anderen, 2006) е може би най-добрият филм, който съм гледал, посветен на годините отпреди падането на Берлинската стена в нашия източен блок. Филмът е немски, и - странно - направен е от човек, който е израснал в Западен Берлин и който още по-странно - е потомствен граф.

Въпреки или вероятно тъкмо поради това - филмът е сниман внимателно и деликатно, без излишества (били те сюжетни или стилистични), при това с много вярно око за историческия детайл. Персонажите са представени майсторски, с добър психологически усет, като дори страничните от тях са щрихирани фино и точно. И въпреки че сюжетът на моменти допуска мелодраматично четене, режисьорът в нито един момент не си позволява да наруши чисто човешкото въздействие на филма.

Режисьорът на филма е Ф. Хенкел фон Донерсмарк. Филмът е получил Оскар и Сезар за чуждоезичен филм през 2007, нещо, което, разбира се, по никакъв начин не говори пряко за качествата му, но пък е белег за международно признание.


17 септември 2011

Krombacher


Krombacher Pils е една от най-добрите немски бири достъпни в България. Притежава подчертан и заострен хмелов вкус - благородна и деликатна горчивина, свободна от всякаква киселост. Това впрочем трябва да е характерната особеност на всички бири от типа pils, макар че малко бири, в това число и немски, го постигат. И макар това наименовоание да идва от чешкия град Пилзен, не съм опитвал чешки бири, които да притежават подобна чистота или дори абстрактност на хмеловия вкус. Последните са винаги по-плътни и балансирани, при което хмелът леко отстъпва на заден план.

В този смисъл Krombacher представлява едно наистина специфично и неповторимо удоволствие, а като за рядък аналог се сещам за една друга немска бира Jever Pils, която обаче досега не съм срещал извън Германия.

_____
Krombacher се прави от 1803г. в малкото градче Кройцтал (Kreuztal), намиращо се в Северен Рейн-Вестфалия, на около 80 km източно от Кьолн.

15 септември 2011

Back Door


Тези дни открих едно много добро британско джаз-рок трио - Back Door. Едноименният първи албум е от 1972 и е изцяло инструментален - бас, ударни и саксофон, при което парадоксално - именно басът на Колин Ходжкинсън е водещият инструмент. Повечето от парчетата са съвсем кратки - удивително живи и витални, и увличат още при първо слушане.
Ако това е задният вход (Back Door) към джаз-рока, аз бих го препоръчал и като параден.

09 септември 2011

Мислене, теглено на буксир от други функции


Това, че наивният материализъм и наивният спиритуализъм си приличат като братя близнаци в техния простоват и груб редукционизъм, е разбираемо за всеки един трезвомислещ човек. Ето един чудесен текст на Юнг, илюстриращ точно това.

Съществува още една форма на негативно мислене, която по-трудно се разпознава: теософското мислене, което днес бурно се разпространява по целия свят, може би като реакция срещу материализма на предходната епоха. Теософското мислене привидно съвсем не свежда нещата до елементарното, а ги възвисява до трансцендентни и всеобхватни идеи. [...] Достатъчно е да разгърнете коя да е теософска книга за да се потиснете от откритието, че всичко вече е обяснено и че "духовната наука" не е оставила ни една загадка. По същността си този тип мислене е също тъй негативен като материалистическия. [...] Разликата е само в това, че материализмът свежда всичко до познатата ни физиология, а теософията до понятията на индийската метафизика. [...] Двата модела са не само безплодни, но и деструктивни, защото пречат на сериозното изясняване на проблема. Чрез едно псевдообяснение те отклоняват интереса от него и в първия случай го насочват към стомаха, а във втория - към въображаемите "вибрации". Двата начина на мислене са стерилни и стерилизиращи. Негативният им характер се дължи на факта, че този начин на разсъждение е неописуемо евтин, т.е. беден на зачеваща и творческа енергия. Това е мислене, теглено на буксир от други функции.

К. Г. Юнг, Психологически типове

08 септември 2011

Ian Carr's Belladonna


Тези дни отново съм обсебен от Nucleus на Йън Кар. Фин и естествен джаз-рок, въздействащ сякаш отвътре. Музика, в която можеш да се отпуснеш без остатък.

Албумът Belladonna от 1972.

Йън Кар - тромпет и флигорна
Брайън Смит - саксофон и флейта
Алан Холдсуърт - китара
Дейв МакРей - ел. пиано
Рой Бабингтън - бас
Клайв Такър - ударни


25 август 2011

За двете бездни


Бездната след смъртта ни изглежда далеч по-страшна от тази преди раждането ни, макар че и двете, както отбелязва Набоков, са идеално черни. Далеч по-страшна, именно поради необратимостта в потока на времето. Инверсията (или дори само еквивалентността) на страха пред двете бездни изглежда по-скоро като куриоз, поставен от разума пред страстта ни. Куриоз подобен на онзи, издигнат от Епикур навремето*, и пред който ние отново се чувстваме отчуждени от здравия си разум.

Люлката се поклаща над бездна. Заглушавайки шепота на вдъхновените суеверия, здравият разум ни говори, че животът е само зирка слаба светлина между две идеално черни вечности. В чернотата им няма никаква разлика, но в преджизнената бездна ни е присъщо да се вглеждаме с по-малък смут, отколкото в тази, в която летим със скорост четири хиляди и петстотин удара на сърцето в час. Впрочем познавах един чувствителен младеж, страдащ от хронофобия и спрямо безкрайното минало. С терзание, направо паническо, той гледаше домашния филм, заснет месец преди раждането му, и виждаше познатия си свят, същите мебели, същите хора, но си даваше сметка, че още го няма в този свят, че никой не забелязва липсата му, и това не тежи никому. Особено натрапчив и страшен бе видът на току-що купената детска количка, застанала пред вратата със самодоволната неподвижност на ковчег; количката беше празна, като че "при превръщането на времето в мнимата величина на миналото", както сполучливо се изрази младият ми читател, бях изчезнали дори костите му.

Владимир Набоков, Други брегове


* Смъртта следователно е нищо за нас, защото когато ние сме, смъртта я няма, а когато смъртта е дошла, нас ни няма.
Епикур

14 август 2011

Roy Harper


Последните седмици съм на вълна Рой Харпър, същия Рой Харпър, комуто Led Zeppelin свалят шапки в третия си албум (Hats off to Roy Harper).
Добър фолк-рок музикант, който за съжаление и като по правило е напълно непознат в България.

Има специфичен тембър на гласа, съчетан с леко ядовито-саркастична нотка и лиричен стил на пеене. Може би най-силният му албум, с дълги и пространни композиции, почти във формата на сюити, е Stormcock от 1971.

Ето един пример:
Me and my woman

А тук един очарователен запис с Джими Пейдж:
Hangman

Подробна статия за него в Wikipedia.

23 юни 2011

Няколко думи за Андрей Платонов


До късно вечерта тази стая остава празна; изморените опечалени звуци постепенно замират в нея, скучаещото вещество от време на време пука, слънчевата светлина бавно се влачи по пода, заградена от четириъгълника на прозореца, и избледнява на стената надвечер. Всичко свършва, само предметите тъгуват в тъмното.

Андрей Платонов, Щастливата Москва


Платонов е изключителен автор, и като стилист, и като психолог.
Той може да бъде едновременно лиричен и циничен до неотличимост на едното от другото.
Има нещо мистически точно в начина, по който описва плът, тела, материя и втъкава в тях човешки страх и самота.
Зад всеки индивидуален порив и зад всяка уж "историческа" жестокост в неговите книги сякаш прозира хипохондричната самота на обладаното от собствената си индивидуалност човешко тяло.

27 май 2011

Hemlock на Питър Хамил


ТУК може да чуете песента, докато четете текста:

Hemlock

Here it comes up on the screen,
the propaganda of the military-industrial machine.
And by now we find there's little choice:
when our masters tell us "smile", we rejoice.
With the nuclear shield safely in place
we're assured of the survival of the human race.

The earth is flat and pigs can fly -
swallow hard and believe the lies.
In these alleys all are blind:
skittles fall for the dreams of humankind.

And nuclear power is safe as hell -
Swallow hard, young William Tell.
The earth is flat and pigs can fly -
If you swallow hard you believe the lies.

In the banks the deals are made -
of course there's no profit in lending the Third World aid.
If the larder shells are bare, let the people eat cake
and thank the governments for the air.
Meanwhile, in the cells, secret police
champion freedom, offer justice, keep the peace.

The Pope talks to God, the Ayatollah too -
swallow hard and believe it true.
The earth is flat and pigs can fly -
if you swallow hard you'll believe the lies.
It's a hemlock world.

It's a hemlock world that we must drink -
swallow hard and don't try to think.
It's a hemlock world that we all face -
swallow hard on the bitter taste,
swallow hard on the aftertaste.
It's a hemlock world.

Lyrics: Peter Hammill

23 май 2011

VdGG at Maida Vale


Днес съм обзет от наистина прекрасна музика - записите на Van der Graaf Generator за BBC в Maida Vale (1971 -1976).

Тук наистина може да се усети живото звучене на VdGG, което е много различно от студийното. Само ще цитирам думите на Питър Хамил от обложката на изданието:

'Винаги е имало два Van der Graaf: единият, който се плъзгаше по границите на правенето на "поп-записи" в студиото и другият ... на живо. Вторият беше толкова шумен, колкото и непредвидим. От всяка поредица от три изпълнения на живо едно се случваше да бъде ужасен какофоничен водовъртеж, друго - относително балансирано представяне на песни и аранжименти, а трето - истинското - едновременно хаотично и контролирано, буйно и успокоено нещо, което беше нашата цел и raison d'etre (смисъл на съществуване).'

19 май 2011

Incredible String Band


Наскоро открих още една очарователна и автентична фолк-рок група - The Incredible String Band.

Името е в състояние да подведе - тук не може да се чуе разгърнато присъствие на струнни инструменти. Най-вече акустична китара и на моменти различни нейни фолклорни братовчеди, но в пестеливата инструментализация е и част от музикалното очарование.

Групата е създадена през 1966 в Глазгоу и се утвърждава с двама водещи музиканти - Робин Уилямсън и Майк Хирън (на снимката двамата възрастни в ляво). Те композират самостоятелно и впоследствие се събират за да запишат материала, като всеки един от тях е неизменно водещ вокал в собствените си песни. И въпреки това групата звучи органично - не можеш да кажеш докъде се простира единият музикант и откъде започва другият.

Първите два албума на групата не са интересни - просто имитация на Боб Дилън на британска почва. В следващите групата обаче намира себе си - очарователни, леко странни - и на първо слушане начупени композиции, някои от тях с повече от една преплетени теми. Може да се чуе нотка открит наивизъм както в ранния Floyd на Сид Барет, но като цяло звученето е баладично и единствената острота, която може да се открие, е в леката ирония, с която са пропити част от парчетата.

Истински добри са следните два албума (снимката по-горе е от първия от тях):
The Hangman's Beautiful Daughter (1968)
Wee Tam and the Big Huge (1968) (double LP)

За групата в Wikipedia - виж тук.

09 май 2011

Братко Слънце, сестро Луна



Наскоро с Ваня гледахме филма на Франко Дзeфирели за Св. Франсиск от Асизи - Братко Слънце, сестро Луна (1972). В целия филм личи, че Дзефирели е режисьор, специализирал се във филмирането на опери - образите са изчистени и стилизирани, леко плакатни. И въпреки това не са лишени от човешкото си очарование. Получил се е наистина добър филм, който удържа себе си в отстояние както спрямо една зле разбрана патетика или сантименталност, така и спрямо един бездушен реализъм.

Във филма се усеща духа на времето от създаването му - прокарана е далечна аналогия между възгледите на Св. Франциск и хипарството, между монашеското братсво и хипи-общежитието, за щастие без това да се натрапва и пресилва. Аналогията е осъществена освен друго и с помощта на музиката към филма, дело на шотланския фолк-рок музикант Донован - леки, баладични, упокоени, лесно запомнящи се мелодии.

В заглавието на филма, взето от текст на самия Франциск, проличава едно светло и специфично за Франциск отношение към природата като към съ-творение, като към нещо равнопоставено. Подобна една нагласа е чудесно илюстрирана чрез средствата на кинематографията.

05 май 2011

За филмите на Сузане Биер


В другия ми блог писах за най-новия филм на Сузане Биер, но бих могъл да кажа добри думи и за други два нейни филма, които съм гледал - Братя (Brothers, 2004) и След сватбата (After the Wedding, 2006). И двата са направени искрено и човешки, без излишни поза, патетика и сантименталност, но за сметка на това с психологическа и което е много рядко - етическа дълбочина.

Единствения й филм, който не мога да препоръчам, е филмът правен в Америка: Нещата, които изгубихме в огъня (Things We Lost in the Fire, 2007). Филм в американска стилистика, с американски актьори (при все че Бенисио дел Торо прави добра роля), с американски сценарий и типичната му сладникавост и патетика на надмогването.

Струва ми се обаче, че филмите на Сузане Биер правени в Дания са дотолкова добри, че могат да оправдаят и още някое друго комерсионално отклонение за в бъдеще.

24 април 2011

Валкюрата в София



Снощи с Ваня бяхме на постановка на Вагнеровата Валкюра в Софийска опера. И двамата сме очаровани - изпълнението беше на ниво, а костюмите, декорацията и хореографията по-пестеливи в сравнение с постановката на Рейнско злато, обстоятелство, което е далеч по-толерантно към възприемането на музиката.

Препоръчвам на всеки, защото слушането на Вагнер на живо може да разкрие неочаквани дори за самите себе си почитатели.

11 април 2011

Flower Travellin' Band




Тези дни благодарение на един приятел открих една забележителна японска психеделик-рок група от началото на 70-те - Flower Travellin' Band. Музиката е сурова и мътна и същевременно съзерцателна, наситена с видения. Съдържа фолклорни навеи и притежава аналогично на европейски групи от епохата арт-звучене. Чудесна китара!

Чуйте и вижте един чудесен образец: ТУК.

10 април 2011

За българската "бира"


Случвало ли ви се е, след бутилка немска бира да отпиете българска "такава"? Веднага, още при първата глътка ви лъхва на евтина парфюмерия. За съжаление това важи и за трите най-популярни български марки така наречена "бира". Изглежда производителите в България не считат местния потребител достоен за пиво с естествени съставки. И вероятно са прави, защото българинът упорито продължава да косумира техните боклуци.

Има два вида спасение от т.нар. "българска бира". Първият, и не толкова добрият, това са международните лицензирани марки, произвеждани в същите наши пивоварни. От тях най-приемливият вариант e Amstel, напоследък достъпен само в кутийки. След това идва Beck's, която за съжаление сладни повече от нужното за една добра бира, но пък може да се открие в повечето заведения. Най-накрая идва Tuborg, което всъщност не е бира, а някакво блудкаво женско питие, в което трудно се усеща хмел.

Същинското спасение е оригиналната немска бира, която може да се отрие в някои супермаркети. Някои добри и често срещани марки са Oettinger, Warsteiner и особено бялата Paulaner. Дори и в случаите когато немската бира не е изключителна, в нея се разпознава истинското пиво и автентичния хмелов вкус. Друг вариант е Heineken, която не е толкова зле, колкото може да се предполага за една масова международна марка. Последният вариант, това са някои полски бири в кутийки, които макар че често са рехави и воднисти, са винаги по-добрият избор в сравнение с българската имитация на пиво.

Парадоксално и дори комично е, че някои немски и полски бири се появяват на нашия пазар на цена по-ниска в сравнение с местните наши бири в кутийки. Оказва се, че химията, изкуствените съставки и отвратителното качество на нашите "бири", трябва да се плаща не само с кондицията на потребителя, но и от неговия джоб.

31 март 2011

Cornucopia



Още една голяма-малка група и това е групата Cornucopia. Само един албум (Cornucopia, Full Horn, 1973) – наистина мъничък, но пък забележим автограф върху музикалната карта на 20-ти век. Някой ще каже, та това е просто немски krautrock, но пък следва да се добави - този краутрок е чудесен.

Cornucopia обаче не е непосредствена група, трябваха ми десетки слушания за да се отвори албумът за мен. На пръв слух музиката звучи тромаво и неясно, но следва да си припомним - неподготвените сетива не са сетива за изкуство. Музиката се разкрива само на онзи, който упорства.

21 март 2011

Март не е това, което е


На пръв поглед март е женски месец, но това съвсем не е така. Март е месецът на Марс, богът на войната (лат. Mar(t)s)*. И това, което днес ни изглежда като капризите на една старица (условно наречена Марта), са всъщност естествените обрати в хода на един военен конфликт – бил той между зимата и пролетта, бил той между компромиса и гордостта. И това, че днес сме склонни да гледаме на една война снизходително по женски - като на каприз, е още един от болестните симптоми на нашето време: че човек вече съвсем е отвикнал да воюва, при това дори и за най-достойното – да отстои себе си.

________________
* Оттук martial на английски съвсем не означава мартенски, а боен, войнствен.

12 март 2011

Жената и мълчанието


Мълчанието е не само най-голямата мъдрост на жената, но и най-голямата й красота.

Сьорен Киркегор, Понятието страх,
глава II, §2, А

Струва ми се, че тази констатация съвсем не е направена от позиция в половата диференциация, а от позиция отвъд нея.

01 март 2011

Червено отместване


Един текст на моя любим поет в музиката, когото именно поради това винаги съм се боял да превеждам. Песента е Red Shift, албумът - The Silent Corner and the Empty Stage.

Червено отместване
Питър Хамил

Било време,
звездите били светли,
а днес са червени
и гаснат.
И вси цветове
и всите им сенки
приплъзват се днес.
Злато минава в
червено
без срок за отмяна.

Било време
съзвездията били свети,
а днес мрак се процежда
в тяхната старост.
И в срив на имплозия
изтеклите жълти
сега са
червени слънца.
Надежда -
дума без място.
Червено отместване
в тлен, относителност
и всичко бяга от мен.

И ето ме тук,
а бих могъл да съм с себе си
и падам надолу към ръба на кръга.
Дали е преструвка това?
И има ли смисъл в света?
Знаейки повече, нараства смутът.
Звездите са атоми,
а атоми – фатуми,
и може би най-сетне
всичко е сън.

Време затворено в анти-материя
теории пукат се
под нейната тежест.
Блажен е човекът
що вярва,
че светът е
сън, разум, съдба.
Време се движи без време
окото се движи без рима
а аз - песен
из космични
дълбини.
Червено отместване
отнема моята свяст,
червено отместване,
и всичко бяга от мен...

***
Red Shift

Once, all the stars in the sky were bright,
now they're red and fading
and all the colours we wore, the shades that we bore
have moved.
And the gold turns to red with no time for changes.
Red Shift, all moving away from we.

Once, constellations were holy, now darkness
pervades all the older ones
and in the brunt of implosion, all yesterday's golden
now reddened suns
and hope is a word with no space for blame in.
Red Shift, displaced now in time and relativity,
Red Shift, all moving away from we.

So here I am, though I might well be with me,
I'm falling down deep to the rim of the wheel.
Is it sham?
Does the world have a meaning?
The more that we know , the greater confusion grows:
stars are like atoms, and atoms are patterns
and probably in the end
maybe its all been a dream ....

Time locked in negative matter,
all theories shatter beneath the weight.
Happy is the man who believes that the world
is a dream and all reason, fate.
And time moves on with no time,
the eye moves on with no rhyme,
and I'm a song in the depth of the galaxies.
Red Shift is taking away my sanity,
Red Shift, all moving away from we ....

16 февруари 2011

Волята ни е свободна


Попаднах на една чудесна статия на швейцарския философ Петер Бири (Peter Bieri)* относно свободата на волята. Статията е чудесна с това, че свъместява аналитична яснота с почти непосредствена достъпност. Статията се казва простичко: „Волята ни е свободна” и е публикувана в популярния немски седмичник Die Zeit.

Категорична теза на автора е, че онези съпътстващи съвременните невробиологични изследвания на мозъка концепции, които издигат претенцията, че основателно може да се отхвърли свободата на волята, представляват остатъци западно-европейска метафизика. А именно остатъци, които съдържат твърденията, че свободната воля може да се разбира единствено или 1. като изцяло необусловена или като 2. материално необусловена**, поради което и тя следва да се бъде отхвърлена.
Бири демонстрира идеята че свободната воля може и следва да се разбира по-друг начин (виж по-долу).

Паралелно с това Бири по чудесен начин илюстрира тезата, че понятията свобода и несвобода от една страна и невробиологичният дискурс от друга, принадлежат към различни перспективи на описание, които не бива да се смесват. Едно аналогично на горното смесване би бил например опитът да разберем какво представлява една художествена картина, разлагайки я на материалните й елементи.

Бири издига и позитивна концепция за свободата (която, разбира се, не е съвсем нова) и която в най-бегли линии се състои в това, че волята е свободна, когато съждение/преценка (Urteil) и воля (Wille) съвпадат, и несвободна, когато те се разпадат едно от друго.

Ето само финала на статията в мой превод:

Философията може да бъде описана като опита да се ориентираме в мисленето. Като деца ние научаваме думи като „свобода” и „отговорност”. Монотонно ги повтаряме. По-късно откриваме, че съвсем не ни е ясно онова, което казваме; забелязваме го, заеквайки. Тогава ние се замисляме за логическото място на тези понятия - както когато вече лутали се из един град, си приготвяме план на града. Философите са картографите на нашето мислене в най-общите теми. А картата на свободата сочи, ние нямаме нужда от нов образ на човека, трябва само да разберем стария по правилния начин.***

____________________
* Петер Бири е роден 1944 в Берн. Бил е професор по съвременна философия в Свободния университет в Берлин. Като автор на художествена литература е известен под псевдонима Паскал Мерсие.

** От Кант насам подобни тези звучат крайно догматично. Кант изрично твърди, че волята ни е сетивно обусловена (патологично афицируема), но не и поради това патологично принудена. "Човешката воля наистина е arbitrium sensitivum, но не brutum, а liberum, защото сетивността не прави постъпката й необходима, а по-скоро на човека е присъща една способност сам да се определя независимо от принудата на сетивните подбуди" (Критика на чистия разум, с.538).

*** Дължа познанството си с Петер Бири в качеството му на автор на Христо Тодоров и на един негов чудесен превод на една друга чудесна статия на Бири: Какво е да си образован?

11 февруари 2011

Ум и лудост


"Когато един психиатър е дотам глупав да счита, че е с ума си за вечни времена и застрахова малкото си разсъдък срещу всякакви вреди в живота, той наистина в определен смисъл е по-умен от лудите, но същевременно е и далеч по-глупав и със сигурност не ще излекува много от тях."

Киркегор, Понятието страх,
Глава втора


30 януари 2011

След нощ на голия връх


Нощ на голия връх от Мусоргски е едно от любимите ми късчета класическа музика. Днес го чух в едно малко по-различно изпълнение от онова, с което съм свикнал, и това леко отместване реактивира очарованието ми.

След нощ на непрестанни атаки от страна на степните бесове и демони, следва най-деликатното и просветляващо планинско зазоряване в музиката, което съм чувал.

28 януари 2011

Отвъд натурализма и психологизма


"Физиологическият живот, разбира се, не е животът. И психологическият също не е. Животът е светът."

Л. Витгенщайн, Дневници


Едно понятие за живот свободно както от натурализъм, така и от сантименталност.

23 януари 2011

Сетивни контрасти


Горещият душ е определено едно от големите удоволствия достъпни за съвременния човек. Струва се да се отбележи, че удоволствието е далеч по-голямо, когато горещият душ се съчетае с ледена бира. (Колкото и това да е на пръв поглед близко до ума, изобретяването на тази комбинация я дължа на моя домашен ангел-хранител). Едно подобно контрастно съчетание едновременно отпуска и освежава. И човек се изпълва с желание след него да се отдаде на любимото си занимание - било то слушане на музика, четене на исторически очерци, или конструиране на фантазии.

11 януари 2011

Не от необходимост или полза


„ Хората отнасят музиката към това, в което смятат, че се състои начинът, по който свободните хора прекарват времето си. ... И тъй, очевидно това е едно образование, което човек трябва да дава на синовете си не защото е необходимо и полезно, а защото подобава на свободния и е прекрасно.”

Аристотел, Политика, Книга осем, Глава трета

Нека не разбираме тук музиката в тесния смисъл, а в широкия – като онова, което е предмет на занимание на музите.

07 януари 2011

Именен ангел



Моят домашен ангел-хранител днес има имен ден. Затова Ваня е днес именен ангел-хранител.

Искам да й подаря една не-зимна емоция от името на Алфред Сисле.