Oregon

Тези дни си припомням една чудесна, но леко позабравена от мен група - Oregon. 

Oregon са американски джаз-квартет с елементи на world music. Дебютът им е през 1970. Формирани около китариста Ралф Таунър, а в началото на 80-те години записват няколко знакови албуми за европейската компания ECM.

Много фин звук, никога не минават границата на сладникавостта. Характерно присъствие на обой, благодарение на Пол МакКандлес. Всъщност всички музиканти от групата са изключителни инструменталисти.

Това е от един по-ранен концерт в Бремен (1974): 

Canyon Song

Don Cherry - Complete Communion

 

Един от най-, ама най-любимите ми джаз албуми и един от първите авторски проекти на тромпетиста Дон Чери.

Това е 7 години след като Дон записва с Орнет Колман The Shape of Jazz to Come.

И е много красиво:

Complete Communion (1966)

Mokoomba

 

Една чудесна група от Зимбабве - Mokoomba. С много заряд, финес в свиренето и добри вокали.

Чуйте:

Kum Kanda

И един по-нов запис, с виртуозна интермедия на китарата и наситен финал:

Njawane

 

Още веднъж за Бубакар Траоре

Любимият ми музикант от Мали е Бубакар Траоре. Наскоро Ваня откри този запис. Концертът е от 2016 в столицата на Мали - Бамако. Самият Бубакар тук е на 74 години. 

Невероятно изпълнение, допълнено от френския виртуоз на хармониката - Венсан Бюше. Могат да се чуят древните корени на блуса:

Hona

А и да добавя нещо метафизично: в тази музика може да се чуе и изконното братство между съня, смъртта и будуването.

За истината, концептуално и метафорично

 

Концептуално можем да наречем истина онова, което не можем да променим. Метафорично, тя е земята, по която стъпваме и небето, което се простира над нас.

 

Хана Арент, Истина и политика

Още братство

 

Chris McGregor's Brotherhood of Breath, Brotherhood (1972) 

Позволете на музиката да бъде. 

Do it.

Купидон и Психея

 

 

Това е произведение на италианския неокласицистичен скулптор Антонио Канова от 1787.

Крилете на Купидон предават в неподражаема тоналност жеста на интимността.

Amico di ieri

 

Оригиналът на една много популярна в България песен. ФСБ дори не са се опитали да предложат различен аранжимент.

Le Orme - Amico di ieri (Приятел от вчера).

Има нещо много очарователно в унесеността на късните 70 години. Хипарството се е оказало само едно илюзорно déjà-vu.

Разни

 

Тези дни довършвам конспекта си на "Истина и политика" на Хана Арент, започнах да чета паралелно изследването ѝ "Върху революциите", много бавно препрочитам "Война и мир" на Толстой, и слушам един много добър подкаст върху Френската революция.

И се опитвам да пиша един текст в / относно българската традиция на Кантовите изследвания.

Толкова много неща паралелно. Да, трудно се концентрирам върху нещо единствено. Може би вече си отивам. 

А да, и слушам отново Quadrophenia на The Who.

Live at Brussels, 1971

 

Най-добрата група... Британският джаз-рок at his best...

Soft Machine - Live at Brussels, 1971

P.S. "Най-добрата" в случая е суперлативно, но не компетативно определение. Има толкова много най-добри групи...