Франсис Пуленк

Тези дни открих творчеството на Франсис Пуленк (1899 - 1963). Той е от поколението френски композитори след Дебюси и Равел. Има разнообразни по вид произведения, голяма част от които са клавирни.

Акцентира върху мелодиката, което е рядко за неговите съвременници. Концертът му за две пиана и оркестър е много въздействащ - енергичен, нежен и чувствен едновременно.

Ето първата му част. Наистина прекрасен.

Ретроним?!?

Знаете ли какво значи ретроним?

Това е дума или словосъчетание, което се въвежда ретроспективно за да означи някаква реалност - най-вече изобретение - което понастоящем вече е остаряло и е до голяма степен изместено от нов вид, който съответно работи на нов принцип, макар и да изпълнява сходна функция. Например словосъчетанието "акустична китара" е ретроним, който е бил излишен преди 1930 г., когато всички китари са били акустични и съответно не са съществували електрически такива. Словосъчетанието "аналогов запис" също е ретроним, защото то започва да се използва едва след като се появява технологията на цифровия (дигиталния) запис.

Дали обаче терминът ретроним може да има и по-широко приложение? В този смисъл дали думи като "обет" и "моминска чест" в съвременния български могат да се разглеждат като ретроними или те са по-скоро просто архаизми?

Можем ли да разглеждаме предмета на словосъчетанието "моминска чест" като заместен (или заменим) от по-нова реалност като например "лично достойнство" или "женска гордост"? Или просто въпросният предмет е изчезнал и вече може да бъде обект само на един строго исторически интерес?

Струнните квартети на Хайдн

Струнният квартет се състои от две цигулки, виола и чело. Йозеф Хайдн се счита за бащата както на ансамбъла, така и на жанра, тъй като при него той добива установената си форма. Квартетът е може би оптималната форма за разгръщането и съчетаването на двата основни елемента на класическата музика: хармонията (синхронността) и мелодиката (диахронността).

Най-ранните квартети на Хайдн датират от 1762, когато той е бил на 30 години. Може би най-известните от тях, в които той вече демонстрира зрялост, са Слънчевите квартети (Opus 20) и те са от 1772. Това е 9 години преди публикуването на Критика на чистия разум и 17 години преди Френската революция. Също за сравнение: Бетовен започва композирането на третата си симфония Eroica (която първоначално е била посветена на Наполеон) 30 години по-късно през 1802.


Тук може да се чуе вторият от Слънчевите в чудесно изпълнение.

Уточнение: Наименованието "Слънчеви квартети" не реферира към доминиращото в тях  настроение, а към нещо далеч по-тривиално: изображението на слънце (слънчев символ) в първото печатно издание на партитурите.

Виенската класика - хронологията на едно откриване

От Виенската класика през студентските години бях привързан единствено към Бетовен. По младежки очарователен за мен звучеше размахът в творчеството му и атмосферата на един трагизъм, който аз търсих и исках да чувам навсякъде. Поради това в началото ми беше непонятна например Пасторалната симфония.

Открих Моцарт доста късно, след докторантските ми години. Вина за това забавяне имаше филмът на Милош Форман Амадеус, който ме беше подразнил и отблъснал в младежко-юношката ми сериозност. Открих Моцарт през оперите му. Когато чух Дон Жуан, Отвличане от сарая, Идоменей и Тит, останах просто поразен. Вълшебната флейта не е толкова по вкуса ми. Оперите ми помогнаха да започна непосредствено да харесвам и да ценя Моцарт в цялото му творчество.

А Хайдн, бащата на Виенската класика, открих още по-късно - преди 5-6 години.
А той е наистина прекрасен композитор. Искрен, дълбок, изящен и плавен, изненадващ в детайла, по-балансиран и пестелив от двамата си ученици (Бетовен е негов ученик в един по-скоро задочен смисъл). Първо открих камерните произведения на Хайдн - струнните му квартети са чудесни. Впоследствие постепенно започнах да намирам ухо и за симфониите му. Слушателят на Хайдн трябва да е търпелив. Припряността както в случая, така и изобщо е естетически грях.