"Магьосникът" на Бергман

Снощи гледах разкошен филм - Магьосникът на Ингмар Бергман (The Magician, 1958), с шведско заглавие Ansiktet, Лице.

Филм за това дали трябва да се доверяваме на илюзиите, които сами създаваме; филм, който изследва както трагичните, така и комичните последици на тази дилема.

Обичайно филмите на Бергман са полифонични, не само защото в тях подобно на театрална постановка се срещат много гласове (понякога и на живи и на неживи), но и защото в тях често се сменя тоналността, в която самият живот ни се представя. Но гледайки, ние непринудено признаваме, че тези модулации действително принадлежат на живота.

Екранизацията на "Вълшебната флейта" от Бергман

Снощи за пръв път гледах (и слушах) филмираната версия на Ингмар Бергман на "Вълшебната флейта" от Моцарт от 1975. Тук не става дума за същински филм, защото Бергман всъщност снима собствената си сценична постановка на операта.

Получило се е наистина стойностно представление, изпълнителите са добри, музиката е превъзходна, декорите са главно рисувани, което пък очарователно подчертава тяхната фикционалност. Окото на камерата на моменти се абстрахира от целостността на декора и се фиксира върху отделни изражения и жестове на героите, с което се създава усещане за насищане на смисъл. И музиката те кара да възприемаш всичко това леко и непринудено.

Единственото което ме подразни бе началото - докато течеше увертюрата на операта камерата се фиксираше и върху различни лица от публиката - лица на различна възраст, с различна раса и специфика. Всички те обаче изглеждаха толкова изкуствено застинали, че синът ми, който наблюдаваше сцената, повтори на глас и моя въпрос: "Защо всички са толкова вцепенени?".
След увертюрата обаче си непосредствено увлечен в това, което се разгръща пред теб.


Ето една превъзходна сцена от постановката, снимана с невероятен усет, такт и очарование - дуетът на Папагено и Папагена.

Още една украинска група - Dakh Daughters

Открих още една невероятна украинска група, наред с Даха Браха, този път с изцяло женски състав - Dakh Daughters.

Всъщност това е асоцииран с Даха Браха акт, всички дами са актриси, от една и съща театрална трупа, а челисктата Нина Гаренецка участва и в двете групи.

Стилът е нещо като dark cabaret, с готик звучене, фолклорни мотиви и на моменти препратки към музикалния авангард, обаче с твърде подсилена ритмика, с което на моменти се вкарват и доста други елементи, като например рап или реге.

За мен сплавта, която се получава, е очарователна, ангажираща и приятна за слушане.

Ето едно 30-минутно студийно изпълнение (с кратко интервю) пред Сиатълското радио KEXP -  Dakh Daughters!

И още едно чудесно по-ранно изпълнение в малко по-различен състав - Love Must Die!