Русо ме пречупи за себе си, когато преди десетина години прочетох Изповедите. Но след това не можех да се върна лесно към по-философските му текстове, защото те в сравнение с този коректив ми се струваха преднамерени, маниерни и тромави. И претрупани с реторически въпроси и пози.
Но не, Русо е истинска фурия. Той изисква само малко начално доверие. И след това се отдаваш на очарованието да мислиш заедно с него.
