27 ноември 2014

Intrinsic


На английски има една много хубава и красноречива дума - intrinsic от латинското intrinsecus.
Тя означава вътрешен в смисъл на собствен, същински. Акцентът тук пада върху това, че определенията принадлежащи към такава вътрешност не са получени в релация спрямо нещо друго, а са така да се каже автономни, per se, т.е. от себе си.

Хубавото на английската дума е, че тя е свободна от всякаква емоционална окраска. Когато на български например кажем, че нещо има "вътрешна ценност", това звучи донякъде патетично, а и на моменти и претенциозно. Когато на английски се каже "intrinsic value", въпросният израз звучи съвсем трезво и с него се указва, че става дума за стойност / ценност, която е самостойна и независима, вътрешно-присъща и неполучена в релация с нещо външно.

24 ноември 2014

Бокерини


Луиджи Бокерини (1743 - 1805) е чудесен италиански композитор от епохата на класицизма, автор предимно на камерна музика. Повлиян от Хайдн.

Роден е в Лука, Тоскана, но прекарва голяма част от зрелите си години в Мадрид, където и завършва кариерата си.

Основният му инструмент е чело. Освен със сонатите си за чело, той е известен също със струнните си триа, квартети и квинтети, в които често използва и класическа китара.

Музиката му се отличава с деликатност и финес. Още при първо слушане, поне за мен, се разкрива многообразие от детайли, от които струи същевременно лекота.

Ето един очарователен и запомнящ се пример из Нощната музика на Мадрид.
И нещо по-показателно за стила на Бокерини: Китарните квинтети

17 ноември 2014

'Нимфоманката' на Триер


Последният филм на Ларс фон Триер - Нимфоманката (2013) - бе за мен разочарование. Филмът изглежда от една страна изцяло и тенденциозно направен с единствената цел да вбеси досадните и вече откровено груби критици на режисьора. Триер сякаш взима един свой публичен образ на провокатор и се опитва да го хипертрофира. В този план филмът може да се тълкува като художествена подигравка.

От друга страна обаче на моменти като че ли Триер се опитва да направи и нещо сериозно. Това разрушава филма като цяло. Той се превръща в една протяжна и абстрактна (куха), на моменти натуралистична съпоставка на секса (и сексуалната игра) с разни други човешки активности и културни феномени - риболов, нумерология, кулинария, музика.
Резултатът за мен бе отегчителен, а главната героиня - неадекватен и несъстоятелен образ.

Единственият по-завършен образ - този на възрастния човек-"благодетел", който през целия филм бе бавно изграждан като благожелателен, търпелив и сякаш теоретично отстранен слушател, бе нелогично отстрелян в края на филма - при това не точно с куршум, а с една реплика, която го представи като безчувствено и похотливо страче.

10 ноември 2014

Orchestra Baobab


Orchestra Baobab е африканска музикална група, основана в Дакар, Сенегал още в 1970. Групата се възражда през 2000, когато в Европа и Америка се засилва интереса към архивните им записи. Стилът им често се описва като афро-кубински, защото съчетават по много приятен начин латино-американска музикална стилистика с африкански музикални традиции.

Езиците, на които се пее, са често някакви местни африкански креолски наречия, в които спорадично се появяват думи с романски произход (от френски, португалски или испански), в което за мен по много странен начин се съчетава екзотичното с ближното.

За мен подобна музика е сякаш контрапункт на живота като проект - времето като че не тече, а пребивава.

Ето няколко парчета, които дават представа за стила на групата:
Cabral (аудио, любимата ми версия)
Cabral (видео)
Utru Horas (видео)
On Verra Ça (видео)
Jiin Ma Jiin Ma (видео)


13 октомври 2014

За Модиано и коректността


За тазгодишната Нобелова награда за литература съвсем не може да се каже, че е политически коректна. Защото Патрик Модиано не е жена, нито е представител на малка или досега пренебрегната литературна традиция, а още по-малко е провокативен автор.

И въпреки това Модиано е писател в същинския смисъл на думата - деликатен, чувствителен, донякъде мълчалив, съзерцателен, обърнал поглед към миналото, но истински...

09 октомври 2014

За Сибиу


Сибиу, на немски Херманщад, на унгарски Нагисебен, е чудесен град в Трансилвания, днешна Румъния със запазен исторически център, който датира още от 13-14 век.


Сибиу е бил основен град в Зибенбюрген (така нареченото Седемградие), което е всъщност немско-езичното име на Трансилвания и бележи областта на север от Карпатите, в която немски заселници от Саксония започват да строят укрепени градове за да се предпазят от монголските и по-късно османските нашествия.

В хода на историята си Сибиу е бил част от Унгарското кралство, по-късно – столица на независимото Трансилванско княжество, за кратко време васал на Османската империя; по-късно, в края на 17 век областта е интегрирана в Хабсбургската и съответно Австро-унгарската империя, а едва от 1918 е част от Румъния.



Още от Средновековието градът е бил търговски, културен и църковен център, приютявал е зад градските си стени 19 занаятчийски гилдии и три различни етноса – немци, унгарци и власи (румънци).


До ден днешен градът пази мултикултурното си очарование, като по много специфичен начин съчетава в старата си част известна архитектурна строгост и резервираност, останала от времената на църковната Реформация, с изисканото великолепие, присъщо на Хабсбургската епоха.

29 септември 2014

Бетовен, вариации върху тема от Моцарт


Наскоро открих тези вариации на Бетовен за виолончело и пиано върху тема от операта Вълшебната флейта на Моцарт (арията на Папагено Ein Mädchen oder Weibchen) и не мога да се нарадвам на това, колко ефирно и животворно може да звучи и Бетовен.

Beethoven - 12 Variations for Cello & Piano

06 септември 2014

Живот и преживяване


Думата 'преживяване' несъмнено носи своя корен от думата 'живея'. И все пак със същинското  преживяване аз тъкмо надхвърлям живота като поредица от действия, насочени към самосъхранение и постигане на удовлетворение.

Да пре-живея нещо автентично, това означава именно да над-живея живота и да пребивавам в момент, в който той, животът, собствено е спрял.

12 август 2014

Питър Хамил в Сибиу!


На 7-ми август с Ваня бяхме на концерт на Питър Хамил в Сибиу. Трудно е да се изкаже с думи, но бих казал:
- едно от най-хубавите преживявания, които съм имал.

Самият концерт бе обявен на чудесно място - в открития двор на двореца Брукентал в центъра на стария град на Сибиу. Но Хамил, предполагам поради здравословното си състояние, бе силно разредил концертните си изяви през последната година, така че в мен се беше породило някакво смътно съмнение какво точно следва да очаквам. Още в началото осъзнах колко наивно е било това от моя страна - Хамил никога не би си позволил компромис с музиката.

Бе в невероятна форма - със същия диапазон на емоционална експресия и същата неподправеност, с които го помня от предишния му концерт в Солун, на който бях.
Качеството на звука бе на невероятно ниво, и публиката ентусиазирана.

Но този концерт е изключителен за мен и с това, че е първото преживяване на живо с Хамил, което споделих с любимата ми.

27 юни 2014

Бавният път на хартията до Европа


Производството на хартията е изобретено още през 2 век от Н.Е. в Китай. Отнело е близо 10 века за да достигне до Европа с посредничеството на арабите.
Хартията прави книгите евтини и знанието общодостъпно; последното - идеал, налице още елинския свят.

От 8 век (след битката при Талас през 751г. между Абасидския халифат и Китай на династия Тан) производството на хартия започва да се разпространява в арабския свят.

Достига до:
Самарканд – централна Азия около 760г.
Багдад - столицата на Абасидите около 800г.
Кайро – Египет около 900г.
Фес – Мароко около 1050г.

Толедо – кралство Кастилия и Леон – около 1085.

Първата мелница за производство на хартия в Европа датира от 1282 в град Хатива, кралство Арагон, открита с декрет на крал Педро III Арагонски.

Първата мелница за хартия на север от Алпите е открита през 1390 в германския град Нюрнберг.

Последното, съчетано с изобретяването на печатарската преса на Гутенберг през 1450, дава същински тласък на революцията на Новото време.
 

19 юни 2014

Стагира







Стагира е древногръцки град в най-североизточната част на Халкидическия полуостров, родно място на Аристотел. Основан е през 7 век пр.Хр. от йонийски заселници от остров Андрос.


Самото място е много живописно - Стагира се намира на малък извисен полуостров врязан в Егейско море, в цял низ от заливчета. На най-високото място на полуострова е естествено акрополът, а в най-равната му и открита част - агората.




Първоначално градът се включва в Делийския морски съюз на Атина, но през Пелопонеската война участва на страната на Спарта.

През 4 век пр. Хр. градът участва в Халкидическата лига и е разрушен от Филип Македонски. Скоро след това е построен е и заселен отново, като жест на Филип към Аристотел, в знак за признателност заради обучението на младия Александър.



В епохата на елинизма Стагира обаче никога повече не достига предишния си разцвет и остава и до днес да живее в сянката на Философа.


18 юни 2014

Giulio Cesare


Тези дни съм обсебен от Хенделовата опера Юлий Цезар в Египет (Giulio Cesare in Egitto) от 1794.
Наистина прекрасна. Събрал съм четири различни изпълнения, сравнявам и се наслаждавам на различните нюанси. Все още съм на първо действие, не избързвам, искам да привикна с отделните арии, едва тогава те разкриват пълната си красота.

10 май 2014

Hiromi Uehara


Тези дни открих една талантлива японска джаз и джаз-рок-фюжън пианистка - Хироми Уехара.

Ето едно симпатично изпълнение с нейния квартет:

Time Difference

16 април 2014

Отново с Caravan


Наскоро (преди няколко месеца) е починал барабанистът на английската арт-рок група от кентърбърийската сцена Caravan - Ричард Къхлан.
R.I.P.

Една от най-хубавите, а и най-нежни песни на Caravan, в чудесен запис от 1971:

Winter Wine


Наред с Къхлан, другите от записа са:
Ричард Синклеър - бас и вокал
Дейв Синклеър - клавири
Пай Хейстингс - китара

13 април 2014

'Самсон и Далила' от Франческо Мороне


Наскоро видях тази картина от ренесансовия художник Франческо Мороне (1471-1529). Картината е много идейна, защото ролята на Далила е променена - Далила не отрязва  собственоръчно косите на Самсон в съня му, лишавайки го от силата му, а се явява по-скоро инструментът на злото, изпитвайки удовлетворение от това. Така измаменото доверие е видимо още по-ясно. Прецизната работа на младежа с ножиците от своя страна подсилва още по-ярко перверзността на сцената.


Междувпрочем това е майсторството на големият художник - с едно само драмартургично решение да внуши цял рояк от възможни идеи - за първородния грях, за изневярата, за предателството... И някак си всяка една от тях да остане непримесена във възможността на своя прочит...

______
* Кликвайки върху картината, можете да я видите в по-голям размер.

31 март 2014

Феноменология и екзистенциализъм


Като стил на философстване двете направления могат да изглеждат много различни, но погледнато в дълбочина те споделят много сходни изходни нагласи.

Съгласно американските автори Марк Ротхол и Хюбърт Драйфъс и двете традиции (и феноменологията и екзистенциализма) споделят следните четири подхода към човешкото и човешкия свят :

"1. Загриженост да се даде описание на човешкото съществуване и човешкия свят така както той се разкрива, без изопачаване от страна на научни презумпции. 

и от тук:

2. Изострено съзнание за не-рационалните измерения на човешкото съществуване като навици, несъзнателни практики, настроения, страсти.

3. Фокус върху степента на това доколко светът ни е орязан до мярата на нашия интелект и желание да се изследва възможността нашите понятия и категории да не са в състояние да схванат света така, както той е представен в опита ни.

4. Убеждение, че човешкото не може да бъде сведено до набор от признаци (били те биологически, социологически, антропологически или логически). Да си 
човек означава да трансцендираш фактичността."


P.S. Мисля, че горното дава много добра основа за разбиране на родството между двете традиции.




22 март 2014

Животът, погледнат отстрани


Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл....

Шекспир, Макбет, Пето действие, пета сцена 



Life’s but a walking shadow, a poor player
That struts and frets his hour upon the stage
And then is heard no more. It is a tale
Told by an idiot, full of sound and fury,
Signifying nothing.

04 март 2014

Реминисценция


Произходът на думата реминисценция може да се проследи от латинското re- (отново) и mens (ум, съзнание) и в този смисъл означава извикване на нещо отново в съзнанието или в най-общ смисъл припомняне. Така реминисценция съответства директно на гръцкото анамнеза, което първоначално означава същото.

Разхождането в съвременната употреба на двете думи е повече от очарователна. Езиците са невероятно пластични субстанции.
_____
Всъщност анамнеза би могло да означава и Платоново припомняне на съзерцаваното в света на идеите.


15 февруари 2014

Нощен влак за Лисабон


Тъй като напоследък е все по-трудно на човек да попадне на добър и по-нов филм, ще споделя няколко добри думи за Нощен влак за Лисабон, филм по едноименната книга на Паскал Мерсие.

Филмът (Night Train to Lisbon) е от 2013 година, режисьор е датчанинът Биле Аугуст, добре сниман, с добър актьорски състав, Джеръми Айрънс впрочем прави наистина чудесна роля; целият филм е потопен в класически привкус европейска съзерцателност.
Едно наистина приятно изживяване.

Книгата на Паскал Мерсие, предполагам, е още по-добра. Паскал Мерсие всъщност е псевдоним на швейцарския философ Петер Бири, за когото вече съм писал тук. За жалост българският превод е от такова естество, че ме отказа от книгата, писан е сякаш на пресекулки, ту приемлив, ту съвсем не толкова, тромав на места, с фрапиращо отсъствие на редакторска намеса, като например още в началото, когато Марк Аврелий е титулован посредством немската дума за император, а именно като "кайзер".

Убеден съм, че книгата би си струвало да бъде прочетена на немски.



04 февруари 2014

Йоан Филопон


Йоан Филопон е един много интересен автор, философ и теолог от късната Античност (6-ти век), който за съжаление не влиза в нашия обичаен университетски философски curriculum.

Филопон е християнин, а същевременно и ученик на Амоний Хермий в неоплатоническата школа в Александрия, като вероятно се е занимавал с подредбата и издаването на коментарите на последния върху Аристотел. От експерт върху Аристотел и неоплатоническите коментари върху творчеството му Филопон се превръща в техен критик. И то в началото на епоха, през която името на Аристотел започва да се асоциира с неоспорван авторитет.

Филопон атакува особено остро ученията на Аристотел за природата на етера, движението и светлината. Повече от 10 века по-късно Галилео Галилей дори се позовава на него, когато отхвърля Аристотеловото учение за движението и предлага теорията за инерцията. Понастоящем името на Йоан Филопон се свързва с един по-трезв и емпиричен подход в натурфилософията през времена когато са доминирали неоплатоническите и перипатетическите модели.

Филопон е особено известен с два трактата, единия Срещу Прокъл, другия Срещу Аристотел, в които оспорва аргументите на последните в полза на вечността на света. При все че критиката му, разбира се, е мотивирана от християнския креационизъм, контра-аргументите на Филопон са изцяло рационални и той не се позовава на Библейския наратив.

Филопон впрочем означава на гръцки 'любящ труда'.
За идеите му виж по-подробно тук.

Български превод на негов текст в сборника: Неоплатонизъм и християнство. Част І: Гръцката традиция ІІІ – ІV век. С., 2002, "Лик"

28 януари 2014

Roxy Music


Последните два-три месеца слушам почти изцяло Roxy Music. Щастлив съм че ги открих  за себе си, защото те са наистина чудесна група, от която, предполагам, досега ме отблъскваше най-вече поп-репутацията на Брайън Фери.

Първите три албума са най-ценни: Roxy Music (1972), For Your Pleasure (1973), Stranded (1973), като предпочитанията ми определено падат върху третия, който за мен и е най-силният.
Музиката наистина е оригинална, като в тези първи албуми могат да се чуят множество елементи, които в последствие са се превърнали клише за редица музикални стилове. Има елементи на арт-рок, глем-рок, прото-пънк, които стават определящи за развитието на пънка и ню уейва в края на 70-те и началото на 80-те.

Аз усещам влияние от страна на артистизма и сякаш лиричния епизъм на ранните Genesis, като трябва да се подчертае, че Брайън Фери сам по себе си е много добър вокалист, способен да пресъздаде наистина уникално настроение в различните композиции.

Рядко мога да отлича една изключително любима песен за цяла група, но в случая с Roxy Music това е Song for Europe.

Ето я:  Song for Europe.

Текстът, сам по себе си, също е много добър, завършва със стихове на латински и френски, като ще си позволя да преведа френските, които като вокална експресия и като акцент от страна на Фери създават невероятен финал за песента.

Tous ces moments de l'enchantement,
Qui ne reviendront jamais...
Et aujourd'hui pour nous, pour nous il n'y a rien
A partager, soif le pass
é.

Всички тези моменти на очарование,
които никога не ще се завърнат.
И днес не е останало да делим нищо,
освен миналото.