28 май 2015

Atomic Rooster!!!


От един месец съм в плен на музиката на Atomic Rooster.

Наистина страхотна група, която досега пренебрегвах, може би поради леност да ги чуя внимателно.
И най-страхотното в групата са клавирите на Винсънт Крейн (на снимката в ляво). Има нещо архетипично в тях, архетипично за напрежението, което витае в свободата.

Любимият ми албум е третият: In Hearing of Atomic Rooster (1971). Най-зрял и най-завършен в непосредствеността.

От четвъртия албум нататък, с включването на Крис Фарлоу на вокалите, групата изживява завой към един маниерен блус и соул звук. Това е загуба на непосредствеността.
А непосредствеността е, както Хегел казва, началото.

Убийствено, невероятно съзвучие на музика и текст: Още първото парче:

An invisible prison encircles my mind
I wait for a vision, I search for a sign
An invisible prison is built around me
There may be a God, but there isn't a key.

I gotta break-out, I have to be free,
I gotta break-out, it's stifling me.

08 май 2015

Лукреция на Кранах


Това е Лукреция на Лукас Кранах Стари, немски художник от първата половина на 16 в.

Лукреция, със самоубийството си, след като е била изнасилена от сина на последния римски цар - Тарквиний Горди, е станала повод за отхвърлянето на монархията в Рим и установяването му като република през 509 пр.Н.е.

В тази Лукреция има нещо невероятно, малка уста и брадичка, широко чело, жестът е изискан, но непринуден, страданието неподправено, но като че ли вече обременено от изнемога и отегчение. Кинжалът е до гротеска ювелирен, положението на ръцете една към друга - нелогично, но убедително, центрират картината едновременно към лицето и към гърдите, които ще поемат удара...