13 декември 2010

Afreaka!


Още една очарователна и стойностна група само с един-единствен албум в кариерата си от онези велики за музиката времена, бележещи поразително дългия преход между 60-те и 70-те години на миналия век. Групата: Demon Fuzz, албумът: Afreaka!, 1970.
Групата е основана в Англия от южноафрикански музиканти и по това веднага можем да направим аналогия с онова велико музикално събитие извън времето и пространството наречено Brotherhood of Breath, макар че в този случай нещата са далеч по-ограничени, без подобен размах, ни дълбочина. При все това групата е чудесна, а стилът - енергична сплав от джаз-рок и психеделия, подплатени с духова секция и наситено клавирно звучене. Присъствието на вокали не е сред най-големите преимущества, макар от друга страна те съвсем не са в тежест на музиката.
Силата обаче е в инструменталните парчета и пасажи – в тях групата звучи невероятно цялостно и органично. Това е един от онези албуми (бих направил връзка с ранните Colosseum), които насищат ежедневието с ведър и упоителен ентусиазъм.

10 декември 2010

Структура на Ада у Данте


Въз основа четенето на двата български превода на Ад на Данте (този на К. Величков и този на И. Иванов и Л. Любенов) и на един френски превод (А. Мелио) ще се опитам да представя структурата на Дантевия Ад, така както тя ми се изясни лично.

Адът се състои от 9 концентрични кръга, разположени един под друг, като всеки следващ е с диаметър по-малък от предходния, т.е. те са разположени във вид на обърнат конус. Освен това последните три, най-дълбоки кръга (седми, осми, девети), в които се наказват най-тежките грехове, са от своя страна разделени на сегменти (части).

Ето кръговете както следва:

1. Предверие (Лимбо).

Същински Ад:

Горни кръгове (Грехове на невъздържаността)
2. Сладострастниците
3. Чревоугодниците
4. Скъперниците и прахосниците
5. Гневливците

Преходен кръг:
6. Лишените от вяра (еретиците)

Долни кръгове (Грехове на злостта)
7. Насилниците
8. Измамниците
9. Предателите

__________
Пояснения:
1. В Първия кръг са некръстените в Христа праведници, те собствено не търпят наказание, а са само лишени от надежда.
2. 3. 4. 5. Във втори, трети, четвърти и пети кръг се наказват греховете на невъздържаността, т.е. тези на които може да им се вмени culpa (непредумишлена вина или вина поради слабост).
6. В петия (преходен) кръг са лишените от вяра (или което е същото: превратно вярващите). Това може да се разбира така: липсата на вяра е условие за най-тежките, преднамерените грехове.
7. 8. 9. Тук са греховете на злостта, т.е. преднамерените, специфично човешките грехове; онези, на които може да им се вмени dolus, коварство, или преднамерена, същинска вина.
По-специално:
7. В седми кръг са насилниците, които от своя страна се разделят на три групи: 1. насилници срещу ближния (убийци, разбойници), 2. насилници срещу себе си (самоубийци, саморазсипници), 3. насилници срещу Бога (или природата, изкуството) - (богохулци, содомити, лихвари).
8. В осми кръг са всички видове измамници: те разкъсват "естествената връзка" на доверието между хората. Те са разделени в 10 ями, както следва: 1. Прелъстители 2. Ласкатели 3. Симониаци 4. Гадатели (врачки) 5. Злоупотребяващи с обществено положение 6. Лицемери 7. Крадци 8. Коварни съветници 9. Сеячи на разкол 10. Крадци на самоличност, фалшификатори
9. В девети кръг са предателите, т.е. онези, които не само разкъсват естествената връзка между хората, но и злоупотребяват със специфично оказано им доверие. Четири групи: 1. Предатели срещу семейството 2. Предатели срещу родината 3. Предатели срещу госта 4. Предатели срещу благодетеля. (В тази последна четвърта група централно място заема Юда, като предател на благодетеля на човечеството, Христос.)

04 декември 2010

За бирата и видовете бира


Традиционната бира има само три допустими съставки: вода, ечемичен малц* и хмел, плюс мая (дрожди), които да осигурят ферментационния процес**. Има едно малко изключение и това е т.нар. „бяла бира” (Weissbier) или другояче казано „пшеничена бира” (Weizenbier), която наред с ечемичения, съдържа също и пшеничен малц. Това придава на добрата бяла бира един съвсем своеобразен и много приятен привкус – деликатна сладникава резливост на фона на основния плътен и закръглен вкус.

От своя страна традиционното ечемичено пиво се дели на два основни подвида: herb и съответно würzig. Herb, което означава на немски „тръпчив”,„горчив”, реферира към доминиращия хмел в бирата, който й придава свежа и фина горчивина. Докато würzig е бирата с доминиращ малцов вкус, което я прави по-плътна, концентрирана, засищаща. В Германия светлата бира с преобладаващ herb-вкус се определя обикновено като pils, което идва от името на чешкия град Пилзен (Pilsen), където за пръв път започнало да се произвежда филтрирано светло пиво.

Наред със светлото филтрирано пиво, което се характеризира с лекота и заострена горчивина, все още се среща и така нареченото „естествено мътно” пиво (naturtrüb), което освен че е мътно и непрозрачно на цвят, е по-плътно и сурово на вкус. Това последното съвсем не е недостатък и могат да се открият превъзходни естествено-мътни бири.

Наред със светлото и естествено мътното нефилтрирано пиво, има също и тъмно пиво (dunkel), чийто специфичен черен или кафеникаво-черен цвят и приятна тъпа горчивина идват от препечения малц в състава му.

Силната бира, с по-високо алкохолно съдържание (около 7%) (също резултат от естествен ферментационен процес), в Германия носи наименованието bock. Тя има обикновено тъмно жълт или оранжево-кафяв цвят и притежава специфичен вкус, който се характеризира с елегантна сладост, тежест и острота. Има също и така наречен doppelbock или „двоен бок”, чиято алкохолност може да достигне дори 12%.

***
В България не се вари качествена бира (това важи за големите компании, варненската Glarus правят едно приятно изключение, но цените им са твърде високи за България). Досега не съм опитвал българска масова „бира” (в това число и произвежданите в България международни комерсиални марки), която да притежава автентична хмелова горчивина. Вместо горчивина българската „бира” притежава горчива киселост (или в редки случаи сладникавост), която обикновено оставя неприятен послевкус. Възможно е това да е резултат от изкуствени добавки и овкусители. В най-добрия случай - вероятно е резултат от ускорен и небрежно контролиран пивоварен процес и минимално съдържание на хмел в състава й. Освен това пивото, произвеждано в България, е тежко и дори в количество от 2-3 бутилки може да доведе до неприятни последици. Това вероятно говори за наличието на добавъчен алкохол.
______
* Малцът, това се покълнали чрез накисване зърна, след което процесът на покълване е прекъснат и полученият материал е изсушен.
** Добавянето на мая за процеса на ферментиране не се използва винаги. Произвеждат се и естествено ферментирали бири.

24 ноември 2010

Ad marginem



Чаровно допиране и преливане на пространства, краища (margins), колорит.

Paul Klee, Ad marginem, 1930

18 ноември 2010

Слушането на музика боледува


Не само четенето на книги, но и слушането на музика боледува.

Хората вече просто не слушат музика. Единственото, което само външно наподобява на слушането на музика и с което те явно се задоволяват, е да им дрънчи нещо в главата.

Достатъчен симптом за това е фактът, че разпространените преносими аудио-слушалки в магазинната мрежа вече не стават за музика (в това число и на такива фирми с традиция като Sony, които би трябвало да пазят някакъв минимален статус). От години насам има постоянен срив на качеството, но явно вече е преминат прагът, отвъд който музиката и изобщо звученето й нямат никакво значение.
С достъпните слушалки (а други просто няма) не може да се чуе дори и половината от многообразието на една стойностна музика, защото чрез подобни средства тя се свежда до поредица от тонални шумове с пресилени баси.

Явно ако човек все още иска да слуша музика докато е в движение, трябва да носи професионални аудио-слушалки във вид на кошница на главата си.

16 ноември 2010

Ноември не е това, което е


Да, за радост горното изказване важи не само за совите, но и за месеците.

Ноември номинално е деветия месец от годината (от novem на латински - девет) и ноември е пролетен месец, защото аз в момента се намирам духом в Монтевидео, т.е. на южното полукълбо.

05 ноември 2010

Есенно


Приятно е да седиш с бира под мекото есенно слънце и при всеки лек повей на вятъра върху ти да се сипе рой сухи листа.

Да оставяш светът да бъде, без да си се отказал да го мислиш.

26 октомври 2010

Събитие



Питър Хамил (Peter Hammill) ще изнесе концерт в Солун на 13.11.2010! Щастлив съм, че за трети път ще го слушам на живо. Хамил явно обича Гърция, а и там има голяма общност активни негови почитатели.

Присъствието на концерт на Хамил е до такава степен лично и съкровено преживяване, че не се наемам да говоря за него с думи; поне не и с тези, на които съм способен.

Надявам се, че всичко около пътуването ще бъде наред и е че това, което днес е само очакване, ще бъде насъщност.

21 октомври 2010

Реч и тление


Unter dem wirklichen Versuche, es zu sagen, würde es daher vermodern.
Hegel, Phaenomenologie des Geistes

При действителния опит да го кажем, то би изляло.
Хегел, Феноменология на духа

Ние не полагаме действителен опит да изричаме нещата, поради това те се мержелеят пред нас в една мнима устойчивост.

14 октомври 2010

Нова книга



Днес излезе от печат втората ми книга върху Кант, чието пълно заглавие гласи:
"Понятията в Критика на чистия разум. Систематичен преглед
".
Издателството е "Изток-Запад", с. 215.

Тази книга е резултат на близо осемгодишни мои занимания върху първата критика на Кант и свързаните с тях интелектуални преживявания, които в крайна сметка имах нужда да систематизирам и обективирам. При все че съм положил сериозни усилия текстът да е оптимално разбираем, подреден и ясен, той е свободен от всякакъв тип популяризаторски подход и в това виждам едно от неговите основни достойнства.

Самата книга се състои от 71 статии върху основни понятия в Критика на чистия разум, подредени в четири дяла и съответните им встъпления.

Ще се радвам всеки, който има да сподели нещо във връзка с книгата ми - било то първоначални впечатления, приятелски отзиви или възражения - да ми пише на hammill.bg@abv.bg

29 август 2010

Color Humano


Тук иде реч за една великолепна аржентинска блус-рок-група на име Color Humano. Това е музика, която не отстъпва по нищо на добритете образци на европейския блус-рок в неговия апогей. При това тя е свободна от всякаква нотка хипарска повърхностност, често характерна за европейските и най-вече американските групи от епохата (началото на 70-те).

Стилът на Color Humano е невероятен с финеса и деликатността на музицирането, приложени върху оригинални композиции. При това със саунд, характерен за едно power trio, най-вече в духа на Jimi Hendrix Experience.
Наистина останах смаян, когато преди месец за пръв път чух на какво е способна аржентинска група.

Имат само три албума (1972-1973), но и трите са брилянтни. (По-нататък вероятно ще споделя за началната група Almendra и за другите големи групи на аржентинския рок.)

Ето два чудесни примера, макар че за съжаление при това качество на звука не може в пълна степен да се оцени достойнството на групата:

Cosas Rusticas

Haci casi dos mi anos

23 август 2010

Синестезия


Едва ли има гледка, която да може да се сравнява с меката игра на слънце и сянка през листната маса на дърветата.

И гледка ли е само това? - Та тук участват всички пет сетива, непринудено сбрани в шесто. - Шумът на листата, лекият гъдел на слънце и вятър по кожата, свежият полъх в ноздрите и горчивият привкус на бира върху небцето.

30 юни 2010

Нещо позабравено: East of Eden


Тук не става дума за небезизвестния роман на Стайнбек, а за едноименната английска рок-група от началото на 70-те. Стилът е приятна сплав от лек джаз-рок и психеделия, обогатени с фолклорни мотиви. Колорит придават разгърнатото присъствие на цигулка, флейта и саксофон. Наистина очарователна атмосфера, в която се завърнах последните дни.

Двата албума, ценни в музикално отношение и представителни за своеобразното звучене на групата, са първите два:

East of Eden, Mercator Projected, 1969
East of Eden, Snafu, 1970

31 май 2010

Hammill, VdGG, 1970


Един превъзходен запис на Van der Graaf Generator от 1970.

Тази музика е просто вкоренена в мен, такъв какъвто съм днес.

Невероятен е финалът: No, I did not, I truly did not choose it и лудостта на сакса след това.

Darkness 11/11

30 май 2010

Как да различаваме смърча от елата?


Смърчът (лат. picea, англ. spruce, нем. Fichte*) и елата (лат. abies, англ. fir, нем. Tanne) са два различни рода иглолистни дървета, но те обикновено се смесват в представата на повечето хора. И двата рода си приличат по това, че иглиците им са прикрепени самостоятелно върху клончето, а не по двойка или в снопчета, както е при боровете и кедрите.

Как да ги различаваме?

1. По иглиците.
Иглиците на елата са плоски, обикновено с по две белезникави восъчни линии от долната страна, докато иглиците на смърча са с ромбовидно сечение.

2. По кората.
При възрастните дървета кората на елите е сивкава, докато тази на смърчовете традиционно кафеникава. (Кората и при двете дървета е тънка, твърда и нечуплива за разлика от тази на боровете.)

3. По шишарките.
Не можете да откриете шишарки на ела върху земята, те се разпадат още докато са на дървото. Освен това, докато са по клоните, шишарките на елите стърчат нагоре като свещи, докато шишарките на смърчовете традиционно висят надолу. Изпопадалите шишарки на смърчовете са продълговати, леко извити, меки и шуплести.

4. По общия вид (хабитус).
И двете дървета притежават традиционната "елхова" форма популярна от детските рисунки, но като цяло клоните на елата са по-разперени, докато тези на смърча по-провиснали във вид на "попски ръкави" (невинаги).

P.S. Всичките тези признаци ги дължа на Ваня, подплътени с практически упражнения "на терен" :).

____________________
* Фамилията на големия немски философ Йохан Готлиб Фихте (1762 - 1814), означава тъкмо смърч на немски.

23 май 2010

"Рейнско злато" в София


Снощи бях на премиерата на Рейнско злато* в Софийска опера. За пръв път от десетилетия насам се поставя опера на Вагнер в България и това си е събитие. А да се слуша Вагнер на живо е наистина приключение. Предвид трудността на музиката му, изпълнението беше добро. Не бих казал обаче съвсем същото за самата постановка. Това, което ми дойде в повече, бяха не модернистичните елементи, а фриволно-комедийната стилистика в която те бяха положени - тя стигаше до гротеска. Комбинацията от твърде много светлинни ефекти, станиолен блясък и карнавална пластика отвличаше вниманието ми от самата музика. Аз бих предпочел една далеч по-пестелива постановка, но предполагам, че да бъде поставен Вагнер със сериозен драматичен тон, това би било едно непосилно предизвикателство в нашите условия. Все пак следва да се отчете, че постановката беше компактна, хомогенна, добре организирана и далеч от усещането за сбор от кръпки. Нейната външна пищност толерира неподготвения слушател, за който би било проблем да остане два часа и половина без прекъсване с музиката на Вагнер.

________________________________________
* Рейнско злато е първа част от тетралогията Пръстена на нибелунга на Вагнер. Намираме се пред хубавата перспектива и да чуем и видим и останалите три на българска сцена през идните три години.

20 май 2010

Едно изпълнение на Хамил


Тази вечер съм потресен - това, което слушам, е вероятно най-силната версия на Man-Erg на VdGG в соло изпълнение на Хамил.
Заслужава си да се чуе в пълен телесен покой, със затворени очи, с внимание към всеки шепот, вокален обрат и възвисяване на гласа.

Видеото в случая е само поредица от снимки и кадри:

ТУК

12 май 2010

Егмонт


Егмонт
на Гьоте е много особена драма. В нея държавникът е представен изключително в интимно-личния му свят, чиято приглушеност и задушевност на пръв поглед парадоксално контрастира с политическото му присъствие. Но всъщност след като прочитът на драмата отлежи, нещата се проясняват - честността със себе си е най-трудната, тя имплицира и принципиална честност.
______________________________
Драмата е посветена на историческа личност - Ламорал, граф Егмонт (1522 - 1568), фландърски военоначалник и държавник, първоначално на служба при испанците и в последствие екзекутиран от тях, събитие, което отключва хода на холандската революция.

29 април 2010

Edgar Broughton Band


Edgar Broughton Band е една чудесна британска рок група, с поразяващ дебют - албума Wasa Wasa от 1969. Поразителното тук е звученето на групата - агресивни и театрални, но същевременно нелишени от искреност вокали, мътен и тежък китарен звук по подобие на Хендрикс, смели и необичайни аранжименти.

Следващите албуми на групата са лишени от стихията на първия, но са подправени с множество стилистични експерименти, което донякъде доближава групата до прогресив-рок звученето.

15 март 2010

Das weisse Band


Последният филм на Михаел Ханеке ("Бялата лента", Das weisse Band), макар и доста по-различен от останалите негови филми, които съм гледал, е отново от висока класа. Решен в черно-бяла стилистика, с особен дистанциран и същевременно взиращ се в лицата на персонажите поглед, той се въздържа да съди, да категоризира, да внушава. Това, съчетано с изключителната игра на актьорите (нещо, което важи с особена сила за детските образи) води до това, че зрителят забравя за фикцията и при все че е отстранен чрез трезв и внимателен поглед от случващото се, е въвлечен в него изключително в качеството си на човешко същество.

11 март 2010

Флобер и аскетиката


"Изкушението на Св. Антоний" на Флобер изглежда построена като тезисна книга. Флобер вижда извора на аскетиката в неосъществимото желание на човек да изпробва всичко или да бъде всичко. Именно поради въпросната невъзможност аскетът прибягва до (само)отрицанието - той иска да е или всичко или нищо; и във всяко отделно се преживява като частичен и непълен. Според Флобер аскетът замества невъзможността на всичкостта с една актуална нищета.

Струва ми се обаче, че Флобер е подведен към тази теза поради чисто теоретично-философското отъждествяване на Всичкото с Единното. А подобно отъждествяване в случая се родее с един сбъркан естетически пантеизъм.

Ето как Флобер естетизира един подобен пантеизъм:

'Иска ми се да летя, да плувам, да лая, да муча, да вия. Бих желал да притежавам криле, черупка, кора, да изпускам дим, да имам хобот, да се гърча, да се разпростра навред, да бъда във всичко, да се отделям с миризмите, да се разлиствам като растенията, да тека като водата, да трептя като звука, да блестя като светлината, да се гуша във всички форми, да проникна във всеки атом, да се потопя до дъното на веществото - да бъда самото вещество!'

Флобер, т. 3, с. 438

05 януари 2010

Emehntehtt-Re


Magma имат нов албум - Emehntehtt-Re (2009).
Този албум е нещо като обрат в стилистиката им - при все че в него има и стар композиционен материал - аранжиментите са смекчени, звученето е по-деликатно, остротата и маниакалността са остъпили място на едно по-плавно нюансиране.
Музицирането е просто брилянтно.

Прекрасно е да чуеш и да се убедиш, че и в наши времена е възможно да се прави музика (макар и от ветерани).