30 юли 2013

Африканския блус


Какво се случва, когато блусът се връща от Америка към африканските си корени?

Случва се нещо много приятно: чуй и виж тук.

Това са двама от най-големите африкански блус-музиканти: Бубакар Траоре (вляво) и Али Фарка Туре (вдясно). И двамата от Мали. За жалост Али Фарка е вече покойник. И двамата с много специфичен стил на китарата.

За мен това е много приятна и ценна музика. Удостоверява онзи мистичен факт, че времето е способно да забавя хода си... Или дори да обърне посоката си обратно към детството?!?

***
Ето още едно много приятно изпълнение на Али Фарка Туре на живо, този път с електрическа китара: тук. И едно парче в студиен вариант, с по-подчертани вокали: тук.

27 юли 2013

Хеката


Хеката е много особено и синкретично божество в старогръцката митология. Отсъства при Омир. Предполага се, че култът й може би има карийски или тракийски произход.

От една страна, тя бива асоциирана с подземния свят, нощта и смъртта и поради това е въвлечена в мита за Персефона, но от друга страна именно Хеката помага на Деметра да открие дъщеря си в подземното царство. В следствие на това се стига до договора с Хадес Персефона да се връща периодично отново при майка си на земята, при което природата съответно ликува (пролетта). С това е засвидетелствана и може би още по-архаичната връзка на Хеката с плодородието и изобилието от дарове. Тази двойствена функция като че ли може да се открие в цялостната фигура на Хеката - тя е даряващата, но заедно с това може да бъде и отнемащата.

Тя често е асоциирана с оглед на нейният произход с титаните (дъщеря на титана Перс и титанидата Астерия), но от друга страна тя не е в конфликт с олимпийските богове и си сътрудничи с тях, например в битката с гигантите.
Нейният атрибут е запалената факла – факлата като символ едновременно е обусловена от мрака, но заедно с това е и разпръскваща мрака.

Не случайно Хеката е асоциирана също и с луната, което от своя страна също носи конотации на от една страна зачеване, и от друга - на смърт.

Друг атрибут на Хеката е ключът, който я бележи като богиня на входовете и преходните пространства (което от своя страна я свързва с Хермес). 


На изображението (върху ваза от 4 век пр.н.е.): Хеката (най-вдясно) предвожда напускането на Персефона на подземното царство. На колесницата са именно Хадес и Персефона, а отзад пристъпва майка й Деметра. Любопитно е, че Хеката носи запалена четиривърха факла, а от лицето и струи светлина. Вероятно факлата символизира четирите сезона, които се установяват след завръщането на Персефона; или идентифицира Хеката като богиня на кръстопътя.

Допълнение: В по-късния елинистически период, Хеката се възприема по-скоро като богиня на магическите практики. Изобразявана е с три лица и три торса, обърнати в различна посока.

Някои от поетичните епитетите на Хеката са: Бродещата в нощта, Ужасяващата, Хранилницата, Нежната.
В тях отчетливо си личи гореспоменатата двойственост.

25 юли 2013

Силвиус Леополд Вайс


Силвиус Леополд Вайс (1687 - 1750) е немски бароков композитор и лютнист.

Сонатите му за лютня са едни от най-ценените и често изпълнявани произведения за този специфичен инструмент.

Едно много приятно изпълнение: тук.

21 юли 2013

Автентичност срещу успех


Аз не съм Щилер! Ден след ден, откак ме пъхнаха в този затвор, аз настоявам и се кълна, че не съм Щилер и искам да ми донесат уиски; защото както съм се убедил, аз преставам да бъда аз, а започвам да се поддавам на разни "добри влияния", да играя желаната от тях роля, макар и тя да няма нищо общо с мен. А в сегашното ми глупаво положение (втълпили са си, че съм някакъв безследно изчезнал гражданин от техния град), най-важното е да не се оставя да ме придумат с приказките си и да бъда нащрек към любезните им опити да ме натикат в чужда кожа, да бъда неподкупен до грубост, понеже, повтарям, всичко се свежда дотам, да си остана човекът, който, за съжаление, съм в действителност!


Това е началото на романа Щилер от Макс Фриш. Темата му, струва ми се, може да бъде описан с една единствена дума - автентичността.
Болезненият повик за автентичност, така характерен за времето от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Повик, който някак си съвсем между другото бе оставен да бъде задушен от неговият антипод - повикът да бъдем успешни.
В днешно време човек вече съвсем не го е грижа да бъде истински, напротив - единствено за което го е грижа е - да бъде успешен, дори и с цената на самия себе.

18 юли 2013

Из "Риналдо" на Хендел


Първото действие от Риналдо на Хендел може да се чуе и види тук.

Това впрочем е любимата ми постановка на Риналдо: стойностно изпълнение, добри костюми, пестеливи и деликатни жестове, повей от духа на епохата.
Записът е от от преди две години в Кан (Caen) в Северна Франция (Нормандия), предимно с млади чешки изпълнители. Диригент - Вацлав Лукс.

Ето като добавка и една от най-известните арии на Армида от операта - а именно Furii terribili в прекрасното изпълнение на Симоне Кермес: тук.
(За сравнение - същата ария в горния запис е на 34:40).

10 юли 2013

Щастието като задължение


Днешният човек страда и поради това, че не желае да страда, точно както е възможно да се разболее докато търси перфектното здраве. [...] Нещастието не е само нещастие: то е още по-лошо - провал на щастието. 

Под задължението да сме щастливи аз разбирам тази идеология, присъща на втората половина от 20. век, която ни кара да преценяваме всичко от гледна точка на удоволствието и неудоволствието (или от тази на успеха и неуспеха*), тази призовка за еуфория, която отхвърля в срам и отчаяние хората, които не я приемат. Тук има един двоен постулат: от една страна да извлечеш най-добрата част от своя живот, а от друга да страдаш, да се наказваш, ако не си успял.

Паскал Брюкнер, Вечната еуфория


Еуфорията не може да е вечна, нали? В самото й понятие се съдържа това, че тя е моментно състояние. Тъкмо в деградацията на идеята за щастие може да се открие една от най-големите болести на нашето време. А Брюкнер е прекрасен диагностик.

_________
* моя добавка към текста на Брюкнер.

08 юли 2013

Taste (the band)


Един чудесен запис на Taste от 1970, Рори Галахър е страхотия:

Morning Sun