Наскоро открих за себе си един много симпатичен италиански изпълнител, поет с китара - Фабрицио де Андре. Това, което е уникално в песните му е, че има много фолклорни мотиви, част от които могат да се проследят чак до средновековните мадригали.
Де Андре е от поколението, когато в Европа начева фолк-рокът, първият му албум е от 1967. Повлиян е обаче доста от един друг мой любимец поет с китара - Жорж Брасанс. Дори е адаптирал някои от песните му на италиански. Подобно на Брасанс текстовете му са социално ангажирани и изпитва силен интерес към маргиналните фигури на обществото.
Ето два чудесни примера от Де Андре, стари негови песни в сравнително по-ново изпълнение, с по-разгърната инструментална част:
