С един удар

Съзнанието и светът са дадени с един и същ удар (d'un même coup): същностно външен по отношение на съзнанието, светът е заедно с това не по-малко същностно свързан със съзнанието. [...] Аз не мога да се загубя в дървото повече, отколкото дървото може да се разтвори в мен. Аз съм отвъд него, то е отвъд мен.

Жан-Пол Сартр, 

Една фундаментална идея на феноменологията на Хусерл: интенциалността*

 

* Това е от едно кратко есе на Сартр от 1939, в което много си личи все още младежкия ентусиазъм от срещата с творчеството на Хусерл. Сартр е бил на 34 години тогава. За мен това също бе много ентусиазирана възраст. Само че по отношение на Кант. 

Хубаво е, че/когато подобен ентусиазъм няма край.

Gloria d'umanità!

Един поздрав от Дон Жуан на Моцарт.
Това е сцената, в която дона Елвира, на ръба на надеждата си или всъщност на отчаянието, прави последен опит да спечели дон Жуан. Тя му предлага да го освободи от предишния му живот, уповавайки се на всеотдайността на любовта си. Той ѝ отвръща с насмешка и тогава в диалога между двамата се поражда известната Дон Жуановска музикална тема възхваляваща славата на човека (Gloria d'umanita) - "Да живеят жените! Да живее хубавото вино! - Опората и славата на човечеството!".


Вярно е, че виното и жените не са съвсем в състояние да изпълнят подобна роля, но пък музиката на Моцарт може!

Gloria d'umanità!