31 август 2009

Да мисля или да живея?


'Когато мислеше какво е той и за какво живее, Л. не намираше отговор и изпадаше в отчаяние; но когато престанеше да се пита за това, той сякаш знаеше и какво е и защо живее, защото действаше и живееше уверено и определено.'
Толстой, Ана Каренина

Едно от най-обичайните и най-обичани обвинения срещу философията през годините е, че колкото повече мислим и се питаме, толкова по-малко живеем и действаме определено. Да, в непосредствения живот сме далеч по-еднакви със себе си отколкото в мисловния живот. Но ако ще издигаме в идеал непосредственото съществуване, тогава няма да намерим нищо по-тъждествено и еднакво със себе си от неживото, в което, поради пълната липса на самосъзнание (мислене), опозицията между живот и смърт е изцяло отпаднала.
Затова изборът е всъщност между тези две алтернативи: Да мисля или да съм нежив?

___________________________
Горният цитат е забележителен и с това, че указва, как някои хора биха се задоволили с това да узнаят какво са, нежели да узнаят кои са.

28 август 2009

Breaking the Waves


За Порейки вълните (Breaking the Waves, 1996) на Ларс фон Триер писах в другия ми блог - виж тук.

Френските вина на българския пазар


Тук естествено става дума за достъпните френски вина на цена съизмерима с тези на българските. Изглежда повечето от тях не струват: или са изтървани или просто безлични. Явно в България се внася най-вече това, което самите фрунцузи отказват да пият. Затова ако човек пожелае да си вземе относително добро вино на нормална цена (под или около 10 лв), по-добре е да избягва френските, и да предпочете тези на по-младите винени нации като Австралия, Чили или Южна Африка.

Изключение може би правят френските вина от поредицата на J.P. Chenet. Те се намират в някои от големите вериги супермаркети и са на цена в рамките на 8 лв. Струват си и четирите разновидности: двете червени: каберне със сира и мерло; бялото (от коломбар и шардоне) и розето (от сензо и гренаш), може би все пак с изключение на последното.

27 август 2009

За удоволствието да се събуждаш на музика


Удоволствие е светът да започва да влиза през премрежените още сетива във вид на музикална текстура. Тогава всичко придобива деликатна и свободна (непринудена) форма. Никой жест не тежи, а денят придобива перспективата на едно пътуване.

Тази сутрин слушам: Charles Mingus, Pithecanthropus Erectus, 1956

02 август 2009

Дефиниция


'Музиката е изкуството да се комбинират звуци едновременно (хармония) или последователно (мелодия). Цялото на музиката позволява да бъде сведено до числови отношения, тъй като звукът се състои от определен брой изохронни трептения в рамките на даден времеви отрязък.'
Камий Сен-Санс

Формализмът на горната дефиниция става още по-очарователен като се вземе предвид естетическия натурализъм на следната прокламация на Сен-Санс: "Аз композирам музика по същия начин както ябълковото дърво ражда ябълки".

Сен-Санс наистина е стилист в музиката. Тези дни се запознах с неговите концерти за чело и оркестър Nos. 1 & 2 и мога само да кажа, че искам да навлизам още.