29 август 2010

Color Humano


Тук иде реч за една великолепна аржентинска блус-рок-група на име Color Humano. Това е музика, която не отстъпва по нищо на добритете образци на европейския блус-рок в неговия апогей. При това тя е свободна от всякаква нотка хипарска повърхностност, често характерна за европейските и най-вече американските групи от епохата (началото на 70-те).

Стилът на Color Humano е невероятен с финеса и деликатността на музицирането, приложени върху оригинални композиции. При това със саунд, характерен за едно power trio, най-вече в духа на Jimi Hendrix Experience.
Наистина останах смаян, когато преди месец за пръв път чух на какво е способна аржентинска група.

Имат само три албума (1972-1973), но и трите са брилянтни. (По-нататък вероятно ще споделя за началната група Almendra и за другите големи групи на аржентинския рок.)

Ето два чудесни примера, макар че за съжаление при това качество на звука не може в пълна степен да се оцени достойнството на групата:

Cosas Rusticas

Haci casi dos mi anos

23 август 2010

Синестезия


Едва ли има гледка, която да може да се сравнява с меката игра на слънце и сянка през листната маса на дърветата.

И гледка ли е само това? - Та тук участват всички пет сетива, непринудено сбрани в шесто. - Шумът на листата, лекият гъдел на слънце и вятър по кожата, свежият полъх в ноздрите и горчивият привкус на бира върху небцето.