The Songwriter's Guilt

 

Нещо на ръба, което да ни припомни, че сме живи.

VdGG

 

P.S. Запасете се с търпение за живот, това е цяла една рок-сюита, прекрасна от началото до края.

Witthüser & Westrupp

 

Много ги харесвам тези двама младежи - 

Витхюзер и Веструп. 

Песента, с която поздравявам, е Der Rat der Motten. 

 

Und die alte Motte erhebt die Hand 

und sagt: Jene hat das Geheimnis erkannt.

Sie kennt nun den Grund 

und sie weiss warum

doch ihre Lippen sind jetzt 

ewig stumm.

 

Nucleus

 

Любимата ми джаз-рок група.

Отсъствието на вокали тук е достойнство. И то какво!

We''ll Talk About It Later...

 

R.I.P. Питър Грийн

Вчера е починал Питър Грийн - един от най-големите блус-рок музиканти. 

Основател е на Fleetwood Mac, които за жалост след напускането му се превръщат в най-обикновена поп-група.

Това обаче е от хубавите времена:

Black Magic Woman
Oh Well

И препратка към едно дори още по-велико парче:
Green Manalishi

Ерик Долфи отново

Напоследък все повече слушам авторските албуми и записи на Ерик Долфи. И колкото повече слушам, все повече ми харесват.

Ето например този концертен запис At the Five Spot от 1961 - със страхотен принос от страна на Букър Литъл на тромпета и Мол Уолдрън на пианото.

Впрочем пианистът Мол Уолдрън е работил и с едни други мои отколешни любимци - немската джаз-рок-етно група Embryo.

"Магьосникът" на Бергман

Снощи гледах разкошен филм - Магьосникът на Ингмар Бергман (The Magician, 1958), с шведско заглавие Ansiktet, Лице.

Филм за това дали трябва да се доверяваме на илюзиите, които сами създаваме; филм, който изследва както трагичните, така и комичните последици на тази дилема.

Обичайно филмите на Бергман са полифонични, не само защото в тях подобно на театрална постановка се срещат много гласове (понякога и на живи и на неживи), но и защото в тях често се сменя тоналността, в която самият живот ни се представя. Но гледайки, ние непринудено признаваме, че тези модулации действително принадлежат на живота.

Екранизацията на "Вълшебната флейта" от Бергман

Снощи за пръв път гледах (и слушах) филмираната версия на Ингмар Бергман на "Вълшебната флейта" от Моцарт от 1975. Тук не става дума за същински филм, защото Бергман всъщност снима собствената си сценична постановка на операта.

Получило се е наистина стойностно представление, изпълнителите са добри, музиката е превъзходна, декорите са главно рисувани, което пък очарователно подчертава тяхната фикционалност. Окото на камерата на моменти се абстрахира от целостността на декора и се фиксира върху отделни изражения и жестове на героите, с което се създава усещане за насищане на смисъл. И музиката те кара да възприемаш всичко това леко и непринудено.

Единственото което ме подразни бе началото - докато течеше увертюрата на операта камерата се фиксираше и върху различни лица от публиката - лица на различна възраст, с различна раса и специфика. Всички те обаче изглеждаха толкова изкуствено застинали, че синът ми, който наблюдаваше сцената, повтори на глас и моя въпрос: "Защо всички са толкова вцепенени?".
След увертюрата обаче си непосредствено увлечен в това, което се разгръща пред теб.


Ето една превъзходна сцена от постановката, снимана с невероятен усет, такт и очарование - дуетът на Папагено и Папагена.

Още една украинска група - Dakh Daughters

Открих още една невероятна украинска група, наред с Даха Браха, този път с изцяло женски състав - Dakh Daughters.

Всъщност това е асоцииран с Даха Браха акт, всички дами са актриси, от една и съща театрална трупа, а челисктата Нина Гаренецка участва и в двете групи.

Стилът е нещо като dark cabaret, с готик звучене, фолклорни мотиви и на моменти препратки към музикалния авангард, обаче с твърде подсилена ритмика, с което на моменти се вкарват и доста други елементи, като например рап или реге.

За мен сплавта, която се получава, е очарователна, ангажираща и приятна за слушане.

Ето едно 30-минутно студийно изпълнение (с кратко интервю) пред Сиатълското радио KEXP -  Dakh Daughters!

И още едно чудесно по-ранно изпълнение в малко по-различен състав - Love Must Die!

Cheikh Lô

Благодарение на онова Сиатълско радио KEXP открих един чудесен музикант от Сенегал, всъщност вече ветеран и на години - Cheikh Lô.

Невероятни музиканти е събрал, много пипнат и балансиран звук, искрена музика.

Всъщност само да припомня, че от Сенегал са също една голяма група - Orchestra Baobab, за която вече съм писал.

Насладете се: Degg Gui.

Мингъс и Долфи

Един страхотен запис на квинтет на Чарлз Мингъс с Ерик Долфи. Надписът в началото на клипа е подвеждащ, композицията е на Мингъс, а и той води групата.

Долфи започва с флейта, после минава към бас-кларинет и накрая завършва отново с флейта. На тенор-сакса е Клиф Джордан.

Чуйте.

 

Албан Берг

Лиричната сюита на Албан Берг от 1926. Съставът е струнен квартет, не е за вярване.

Трябва да се слуша на тъмно.

Франсис Пуленк

Тези дни открих творчеството на Франсис Пуленк (1899 - 1963). Той е от поколението френски композитори след Дебюси и Равел. Има разнообразни по вид произведения, голяма част от които са клавирни.

Акцентира върху мелодиката, което е рядко за неговите съвременници. Концертът му за две пиана и оркестър е много въздействащ - енергичен, нежен и чувствен едновременно.

Ето първата му част. Наистина прекрасен.

Ретроним?!?

Знаете ли какво значи ретроним?

Това е дума или словосъчетание, което се въвежда ретроспективно за да означи някаква реалност - най-вече изобретение - което понастоящем вече е остаряло и е до голяма степен изместено от нов вид, който съответно работи на нов принцип, макар и да изпълнява сходна функция. Например словосъчетанието "акустична китара" е ретроним, който е бил излишен преди 1930 г., когато всички китари са били акустични и съответно не са съществували електрически такива. Словосъчетанието "аналогов запис" също е ретроним, защото то започва да се използва едва след като се появява технологията на цифровия (дигиталния) запис.

Дали обаче терминът ретроним може да има и по-широко приложение? В този смисъл дали думи като "обет" и "моминска чест" в съвременния български могат да се разглеждат като ретроними или те са по-скоро просто архаизми?

Можем ли да разглеждаме предмета на словосъчетанието "моминска чест" като заместен (или заменим) от по-нова реалност като например "лично достойнство" или "женска гордост"? Или просто въпросният предмет е изчезнал и вече може да бъде обект само на един строго исторически интерес?

Струнните квартети на Хайдн

Струнният квартет се състои от две цигулки, виола и чело. Йозеф Хайдн се счита за бащата както на ансамбъла, така и на жанра, тъй като при него той добива установената си форма. Квартетът е може би оптималната форма за разгръщането и съчетаването на двата основни елемента на класическата музика: хармонията (синхронността) и мелодиката (диахронността).

Най-ранните квартети на Хайдн датират от 1762, когато той е бил на 30 години. Може би най-известните от тях, в които той вече демонстрира зрялост, са Слънчевите квартети (Opus 20) и те са от 1772. Това е 9 години преди публикуването на Критика на чистия разум и 17 години преди Френската революция. Също за сравнение: Бетовен започва композирането на третата си симфония Eroica (която първоначално е била посветена на Наполеон) 30 години по-късно през 1802.


Тук може да се чуе вторият от Слънчевите в чудесно изпълнение.

Уточнение: Наименованието "Слънчеви квартети" не реферира към доминиращото в тях  настроение, а към нещо далеч по-тривиално: изображението на слънце (слънчев символ) в първото печатно издание на партитурите.

Виенската класика - хронологията на едно откриване

От Виенската класика през студентските години бях привързан единствено към Бетовен. По младежки очарователен за мен звучеше размахът в творчеството му и атмосферата на един трагизъм, който аз търсих и исках да чувам навсякъде. Поради това в началото ми беше непонятна например Пасторалната симфония.

Открих Моцарт доста късно, след докторантските ми години. Вина за това забавяне имаше филмът на Милош Форман Амадеус, който ме беше подразнил и отблъснал в младежко-юношката ми сериозност. Открих Моцарт през оперите му. Когато чух Дон Жуан, Отвличане от сарая, Идоменей и Тит, останах просто поразен. Вълшебната флейта не е толкова по вкуса ми. Оперите ми помогнаха да започна непосредствено да харесвам и да ценя Моцарт в цялото му творчество.

А Хайдн, бащата на Виенската класика, открих още по-късно - преди 5-6 години.
А той е наистина прекрасен композитор. Искрен, дълбок, изящен и плавен, изненадващ в детайла, по-балансиран и пестелив от двамата си ученици (Бетовен е негов ученик в един по-скоро задочен смисъл). Първо открих камерните произведения на Хайдн - струнните му квартети са чудесни. Впоследствие постепенно започнах да намирам ухо и за симфониите му. Слушателят на Хайдн трябва да е търпелив. Припряността както в случая, така и изобщо е естетически грях.

Елегантен и изящен

Думата elegant (елегантен) има общ корен с думата election (избор), защото първоначално elegant е означавало избран, подбран, в смисъл: не какъв да е.

Сходен е начинът на формиране и на славянската дума изящен, която първоначално е препращала към онова, което се е из-явило, откроило и отличило.


Pentangle са изящни и в двата смисъла на думата, и в архаичния и в съвременния.

Pentangle отново

Една от най-прекрасните групи. Никога не съм предполагал, а и сега все още не мога да повярвам с какъв финес биха могли да се съчетаят британски фолклор и блус.

Sally Free And Easy (1972)

Сецесиите на плебса

Длъжността на "народния трибун" (tribunus plebis) се установява и утвърждава в древния Рим след две поредни сецесии (оттегляния, отделяния) на плебса през 494 и 449 пр. Хр. (виж Wiki). Това, което се случва, е че голяма част от числящите се към плебса граждани на Рим се оттеглят на хълма Mons Sacer край града и отказват да участват в ежедневните дела и труд, блокирайки нормалното функциониране на общността. И това продължава, докато те не получат от страна на патрициите и сената исканите политически права и съответстващата на тези права гражданска и съдебна защита.

Сецесиите представляват нещо като античния еквивалент на съвременните - 1. масова протестна демонстрация и 2. всеобща стачка. И се оказва, че те действат (имат своя резултат) в един добър републикански контекст, макар и тогава ограничен до размерите на неголям град със свободно население от около 80 хиляди жители.

Шарлот Корде

Шарлот Корде непосредствено след убийството на Жан-Пол Мара.

Картината на Бодри е рисувана от историческа дистанция - 75 години по-късно.

Няма съмнение в това кой е чудовището и кой - героят.

Парламентите като времеви рамки на Френската революция

Генерални щати (5 май 1789 - 8 юли 1789)
фр. États Généraux

Излиза памфлетът на абат Сиес "Какво е Третото съсловие?" (януари 1789)
Формално откриване на сесиите на Генералните щати (5 май 1789)
Жан Силвен Байи е избран за водач на депутатате от Третото съсловие (3 юни 1789)
Депутатите на духовенството гласуват да се присъединят към събранието на Третото съсловие (19 юни 1789)
Клетвата в Залата за тенис (20 юни 1789)
Голям брой благородници, водени от Луи-Филип, херцог на Орлеан и братовчед на краля се присъединяват към събранието на Третото съсловие (25 юни 1789)
Генералните щати са префомирани като Национална учредителна асамблея (9 юли 1789)

Национална учредителна асамблея (9 юли 1789 - 30 септември 1791)
фр. Assemblée nationale constituante

Луи XVI уволнява финансовия министър Жак Некер (11 юли 1789)
Падането на Бастилията (насилието е ограничено до локални изблици и срещу определени длъжностни лица) (14 юли 1789)
Започва да излиза "Свободна Франция" на Камий Демулен (18 юли 1789)
Започва да излиза "Френски патриот" на Жак-Пиер Брисо (28 юли 1789)
Официално се премахват феодалните права и задължения (4 август 1789)
Приемането на Декларацията за правата на човека и гражданина (26 август 1789)
Започва да излиза "Другар на народа" на Жан-Пол Мара (16 септември 1789)
Жан-Жозеф Муние е избран за председател на Асамблеята (28 септември 1789)
Походът на жените до Версай (5 октомври 1789)
Преместването на Учредителното събрание в Париж  (9 ноември 1789)
Ново седалище:  Двореца Тюйлери, Манежната зала.
Бретонският клуб подновява сбирките си в Париж под името Якобински клуб (ноември 1789)
Муние напуска Учредителната асамблея и емигрира в Савоя (10 ноември 1789)
Основан е Клуба на корделиерите от Дантон и Демулен (17 април 1790)
Основано е "Обществото от 1789" от Лафайет и Байи (12 май 1790)
Премахнати са титлите и привилегиите на наследствената аристокрация (19 юни 1790)
Въвежда се гражданска клетва за духовенството (12 юли 1790)
Празникът на Федерацията, първата годишнина от щурма на Бастилията (14 юли 1790)
Започва да излиза "Татко Дюшен" на Жак Ебер (септември 1790)
Почива Оноре Габриел Рикети, граф Мирабо (2 април 1791)
По предложение на Робеспиер настоящите депутати се отказват да участват в следващата Законодателна асамблея (16 май 1791)
Бягството на кралското семейство до Верен (21 юни 1791)
Клането на Марсово поле (17 юли 1791)
Основан е Клуба на фойаните от Дюпор, Барнав и Ламет (18 юли 1791)
Избухва въстанието на робите в северната провинция на Хаити (21 август 1791)
Приета и ратифицирана от Луи е конституцията от 1791-ва (3 септември 1791)
Австрия и Прусия обявяват Декларацията от Пилниц (24 септември 1791)


Национална законодателна асамблея (1 октомври 1791 - 20 септември 1792)
фр. Assemblée nationale législative

Обявени са равни граждански права за свободните цветнокожи в Хаити (4 април 1792)
Затворен е Теологическия колеж на Сорбоната (5 април 1792)
Избухва войната на Първата коалиция (20 април 1792)
Марсилезата е изпълнена за първи път (25 април 1792)
Протестът от 20-ти юни, кралят е принуден си сложи революционна фригийска шапка (20 юни 1792)
Щурмуването на двореца Тюйлери (10 август 1792)
Кралското семейство е под арест в Тампл (13 август 1792)
Лафайет прави неуспешен опит да поведе армията си към Париж (14 август 1792)
Лафейет дезертира и е арестуван от австрийците (17 август 1792)
Крепостта на Вердюн капитулира пред пруските войски (2 септември 1792)
Кланетата в Парижките затвори (2 - 7 септември 1792)
Първа победа за французите при Валми (20 септември 1792)

Национален конвент (20 септември 1792 - 26 октомври 1795)
фр.  Convention nationale

Екзекуцията на Луи XVI (21 януари 1793)
Създаден е Комитета за обществено спасение (6 април 1793)
Избухва въстанието във Ванде  (май 1793)
Бунтът в Париж от 31-ви май (31 май 1793)
Арестът на жирондинците  (2 юни 1873)
Приета е Конституцията на Година I (24 юни 1793)
Убийството на Жан-Пол Мара (13 юли 1793)
В Хаити е обявена свобода за всички роби от представителя на Републиката - Леже-Фелисите Сантонакс (жирондинец) (29 август 1793)
Започва скандалът с Източно-индийската компания (август 1793)
Екзекуцията на Мария-Антоанета (16 октомври 1793)
Екзекуцията на Жак-Пиер Брисо (31 октомври 1793)
Екзекуцията на мадам Ролан (8 ноември 1793)
Екзекуцията на Антоан Барнав (29 ноември 1793) 
Екзекуцията на Жак-Рене Ебер и ебертистите (24 март 1794)
Екзекуцията на Дантон и Демулен (5 април 1794)
Термидорската реакция (27 юли 1794)
Екзекуцията на Робеспиер и Сен-Жюст (28 юли 1794)

Съвет на петстотинте /долна камара/ - (26 октомври 1795 - 9 ноември 1799)
фр. Conseil des Cinq-Cents
и
Съвет на старейшините /горна камара, сенат/
фр. Conseil des Anciens

Установяването на Директорията (2 ноември 1795)

 

Луис Алберто Спинета

Хубаво е да се види, че дори в Google обръщат внимание на стойностни, макар и не толкова популярни музиканти, какъвто е Луис Алберто Спинета. Той стои в основата на три от най-своеобразните и оригинални аржентински групи - Almendra, Pescado Rabioso и Invisible през 70-те години, а след това има продължителна и успешна солова кариера.

Това тук е един мой предишен текст отпреди 10 години за една друга стойностна аржентинска рок-група Color Humano. В него макар и само накратко споменавам за Almendra, първата от  групите на Спинета, която е основополагащата група на аржентинския рок. (Една тяхна композиция, към която има прапратка по-долу, дава името на самите Color Humano.)

Първият албум на Almendra е бил същинско събитие на времето (1969) и то не само в Аржентина: чуйте Muchacha.

И нещо неотменимо: парчето на Almendra, което е концентрирало в едно всичко красиво в рок- и блус-музиката: Color Humano.

Моля, не го пускайте, ако не смятате, че ще можете да го чуете докрай!

Перце психеделия

Открих една потайна италианска група само с един албум от 1971 - Psycheground Group.

Това е едно тяхно парче, с което можем да се отдадем на трафика на състоянията си - Traffic.


Не знам дали препратката със заглавието е изрично към невероятната група на Стив Уинууд - Traffic, но стилистичната връзка е повече от ухослушна (за малко щях да напиша очевидна).

Когато слушам подобна музика, може да се каже, че косвено се наслаждавам и на живота.