Снощи за пръв път слушах Брукнер на живо. Меса №3 във фа минор.
Красиво.
Музиката е драматична, но заедно с това вглъбена, обърната навътре. Забравя се линейността на времето, напрежението сякаш изцяло е по вертикала. Струнните вихрят в кръг, духовите плътно насищат, хорът емоционално фразира.
