Henri Texier, Louis Sclavis, Aldo Romano

Има едно превъзходно европейско джаз трио: Анри Тексие – бас, Луи Склави – /бас/кларинет, Алдо Романо – ударни. Първите двама французи, третият – италианец. Тук всъщност е нужна една уговорка – това не е точно джаз, а (както се изразява един приятел) европейска импровизационна музика. В нея е твърде осезаемо наследството на класическата камерна музика, а също така градските духовите оркестри от началото и средата на 20 век и общия европейски фолклор. Звученето е деликатно, на моменти интроспективно, на моменти увличащо мелодично, наситено с множество импровизации и експериментални пасажи. Съзерцателна и същевременно емоционална музика.
И тримата музиканти са водещи имена в европейската джаз-сцена и имат множество проекти с други изпълнители. Те са се утвърдили не просто в качеството си на перфектни инструменталисти, но и в качеството си на творци.

Любопитното е, че в България те са почти напълно неизвестни. За това изглежда има две основания. Първото е, че никога не са идвали тук – в България се обявяват за „звезди от световна класа”, само онези съвременни джаз-музиканти, които стъпят на местна сцена. Останалите просто не са интересни. Второто основание е, че повечето съвместни албуми на триото не са издадени от ECM, а от една френска компания Label Bleu. Поради което те няма как да се появят на първите места в каталога на Дюкан Меломан, откъдето черпят вдъхновението си какво да слушат почти всички „джаз”-сноби в България.