Снощи бях на премиерата на
Рейнско злато* в Софийска опера. За пръв път от десетилетия насам се поставя опера на Вагнер в България и това си е събитие. А да се слуша Вагнер на живо е наистина приключение. Предвид трудността на музиката му, изпълнението беше добро. Не бих казал обаче съвсем същото за самата постановка. Това, което ми дойде в повече, бяха не модернистичните елементи, а фриволно-комедийната стилистика в която те бяха положени - тя стигаше до гротеска. Комбинацията от твърде много светлинни ефекти, станиолен блясък и карнавална пластика отвличаше вниманието ми от самата музика. Аз бих предпочел една далеч по-пестелива постановка, но предполагам, че да бъде поставен Вагнер със сериозен драматичен тон, това би било едно непосилно предизвикателство в нашите условия. Все пак следва да се отчете, че постановката беше компактна, хомогенна, добре организирана и далеч от усещането за сбор от кръпки. Нейната външна пищност толерира неподготвения слушател, за който би било проблем да остане два часа и половина без прекъсване с музиката на Вагнер.
________________________________________
*
Рейнско злато е първа част от тетралогията
Пръстена на нибелунга на Вагнер. Намираме се пред хубавата перспектива и да чуем и видим и останалите три на българска сцена през идните три години.
