Категорична теза на автора е, че онези съпътстващи съвременните невробиологични изследвания на мозъка концепции, които издигат претенцията, че основателно може да се отхвърли свободата на волята, представляват остатъци западно-европейска метафизика. А именно остатъци, които съдържат твърденията, че свободната воля може да се разбира единствено или 1. като изцяло необусловена или като 2. материално необусловена**, поради което и тя следва да се бъде отхвърлена.
Бири демонстрира идеята че свободната воля може и следва да се разбира по-друг начин (виж по-долу).
Паралелно с това Бири по чудесен начин илюстрира тезата, че понятията свобода и несвобода от една страна и невробиологичният дискурс от друга, принадлежат към различни перспективи на описание, които не бива да се смесват. Едно аналогично на горното смесване би бил например опитът да разберем какво представлява една художествена картина, разлагайки я на материалните й елементи.
Бири издига и позитивна концепция за свободата (която, разбира се, не е съвсем нова) и която в най-бегли линии се състои в това, че волята е свободна, когато съждение/преценка (Urteil) и воля (Wille) съвпадат, и несвободна, когато те се разпадат едно от друго.
Ето само финала на статията в мой превод:
Философията може да бъде описана като опита да се ориентираме в мисленето. Като деца ние научаваме думи като „свобода” и „отговорност”. Монотонно ги повтаряме. По-късно откриваме, че съвсем не ни е ясно онова, което казваме; забелязваме го, заеквайки. Тогава ние се замисляме за логическото място на тези понятия - както когато вече лутали се из един град, си приготвяме план на града. Философите са картографите на нашето мислене в най-общите теми. А картата на свободата сочи, ние нямаме нужда от нов образ на човека, трябва само да разберем стария по правилния начин.***
____________________
* Петер Бири е роден 1944 в Берн. Бил е професор по съвременна философия в Свободния университет в Берлин. Като автор на художествена литература е известен под псевдонима Паскал Мерсие.
** От Кант насам подобни тези звучат крайно догматично. Кант изрично твърди, че волята ни е сетивно обусловена (патологично афицируема), но не и поради това патологично принудена. "Човешката воля наистина е arbitrium sensitivum, но не brutum, а liberum, защото сетивността не прави постъпката й необходима, а по-скоро на човека е присъща една способност сам да се определя независимо от принудата на сетивните подбуди" (Критика на чистия разум, с.538).
*** Дължа познанството си с Петер Бири в качеството му на автор на Христо Тодоров и на един негов чудесен превод на една друга чудесна статия на Бири: Какво е да си образован?
