Има два вида спасение от т.нар. "българска бира". Първият, и не толкова добрият, това са международните лицензирани марки, произвеждани в същите наши пивоварни. От тях най-приемливият вариант e Amstel, напоследък достъпен само в кутийки. След това идва Beck's, която за съжаление сладни повече от нужното за една добра бира, но пък може да се открие в повечето заведения. Най-накрая идва Tuborg, което всъщност не е бира, а някакво блудкаво женско питие, в което трудно се усеща хмел.
Същинското спасение е оригиналната немска бира, която може да се отрие в някои супермаркети. Някои добри и често срещани марки са Oettinger, Warsteiner и особено бялата Paulaner. Дори и в случаите когато немската бира не е изключителна, в нея се разпознава истинското пиво и автентичния хмелов вкус. Друг вариант е Heineken, която не е толкова зле, колкото може да се предполага за една масова международна марка. Последният вариант, това са някои полски бири в кутийки, които макар че често са рехави и воднисти, са винаги по-добрият избор в сравнение с българската имитация на пиво.
Парадоксално и дори комично е, че някои немски и полски бири се появяват на нашия пазар на цена по-ниска в сравнение с местните наши бири в кутийки. Оказва се, че химията, изкуствените съставки и отвратителното качество на нашите "бири", трябва да се плаща не само с кондицията на потребителя, но и от неговия джоб.
