Тук наистина може да се усети живото звучене на VdGG, което е много различно от студийното. Само ще цитирам думите на Питър Хамил от обложката на изданието:
'Винаги е имало два Van der Graaf: единият, който се плъзгаше по границите на правенето на "поп-записи" в студиото и другият ... на живо. Вторият беше толкова шумен, колкото и непредвидим. От всяка поредица от три изпълнения на живо едно се случваше да бъде ужасен какофоничен водовъртеж, друго - относително балансирано представяне на песни и аранжименти, а трето - истинското - едновременно хаотично и контролирано, буйно и успокоено нещо, което беше нашата цел и raison d'etre (смисъл на съществуване).'
