В такъв контекст, е особено важна и полезна новоизлязлата книга за Хайдегер на Александър Кънев - Хайдегер и философската традиция. Тя е от особена полза за българската публика, именно защото осъществява това, което обичайно се загърбва, когато се говори за Хайдегер на български – неговото творчество да се осмисли откъм и с оглед на философската традиция, в която то е потопено и от която то се оттласква. При това да се осмисли и обсъди на конвенционален философски език, нещо което е предизвикателство, а и тест дали е налице адекватно разбиране на Хайдегеровата мисъл или не. На подобен тест естествено не биха се решили да се подложат повечето интерпретатори на Хайдегер в България. Радващо е, че Александър Кънев поема предизвикателството.
Книгата е написана истински добре. При това е четивна и обхваща изненадващо множество аспекти от Хайдегеровото творчество. Също, което е особено трудно - проследява ясно и отчетливо етапите от философското му развитие.
Не й липсва критически заряд, който достига своя оптимум като че ли не толкова в част от пространните анализи (които на някои могат да се сторят подминаващи Хайдегер), колкото в малкото, но умело поднесени иронични обрати.
Като цяло книгата е издържана в трезв, смел и аналитичен тон, което е във висша степен нейно достойнство.
Препоръчвам я горещо.
